a
 

България пита Сърбия относно замърсената с олово и арсен вода в Босилеградско

България е поискала по дипломатически път от Република Сърбия информация за качеството на водите на река Драговищица на територията на Република Сърбия и за разрешените и осъществявани на тяхна територия добивни и производствени дейности, които биха могли да са източник на замърсяване на водите на реката. Нотата е изпратена чрез Министерство на външните работи в края на месец ноември, съобщава пресцентъра на Министерството на околната среда и водите на Р. България.

Отделно през ноември 2018 г. Министерството на околната среда и водите е изпратило писмо до Министерството на защитата на околната среда на Република Сърбия, с което се изисква предоставяне на информация и документация по чл. 3, ал. 5 от Конвенцията за ОВОС* в трансграничен контекст за инвестиционно предложение за „Изграждане на пилотна инсталация за изпитване на флотационни процеси на извличане на мед, олово и цинк от полимерни руди“ на територията на село Караманица, община Босилеград, Република Сърбия.

Причината за изпращането на ново писмо от МОСВ до сръбската страна е, че до този момент в МОСВ не е представена информация по реда на Конвенцията, въпреки че такава е изискана в официално писмо още през 2016-та. Тогава страната ни е получила нотификация от Сърбия и е заявила желание да участва в трансгранична процедура за Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) за този обект /бел. ред. оловно-цинкова руда „Караманица“/ по реда на Конвенцията.

Река Драговищица е включена в Програмата за регулярен мониторинг в Западнобеломорския район и ежемесечно от Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) се пробонабират и анализират водите за съдържанието на кадмий, олово, никел, калций, магнезий и свободен цианид, а на три месеца – основни физико-химични показатели. Според мониторинга за 2017 г. и извършената оценка на състоянието на водите в реката не е установен натиск и въздействие, характерни при добив на полезни изкопаеми в оловно-цинкови мини. През 2018 г. резултатите от провеждания мониторинг показват единични отклонения по основни физико-химични показатели (рН, общ азот и общ фосфор). Няма превишения на максимално допустимите концентрации за наблюдаваните приоритетни вещества и специфични замърсители, включително метали. Провежданият мониторинг на повърхностни води на р. Драговищица в пункта р. Драговищица при границата не показва данни за замърсяване с метали, както би могло да се очаква от дейността на оловно-цинкова мина, като тази при с. Караманица. Освен рутинния мониторинг, по сигнали на граждани и НПО е извършвана и проверка на място, извънредно пробонабиране и анализ, при които не е установено отклонение от нормите.

Процедурата по извършването на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), за изпълнение на проекти с трансгранично въздействие, е регламентирана в Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (Конвенцията за ОВОС). В изпълнение на чл.3 от Конвенцията, страната на произход има задължение да уведоми всяка страна, която според нея може да бъде засегната, за дадено инвестиционно предложение, от реализацията на което се очаква възникването на трансгранично въздействие. Засегнатата страна може да заяви желание да участва или да не участва в трансграничната процедура по ОВОС. Тогава страната на произход следва да й предостави информацията и документацията, както е посочено в чл.3, ал.5 от Конвенцията за ОВОС. Пилотните/експерименталните проекти, които се осъществяват с цел развитие и изпитване на нови методи или продукти се ползват с изключение по Конвенцията за ОВОС за не повече от две години. След изтичане на двугодишния период, възложителят следва да уведоми компетентния орган по околна среда за намерението си да продължи да експлоатира съоръженията, за провеждане на процедура по ОВОС. В случая  за мината при с. Караманица няма данни дали е извършвана оценка за въздействието на околната среда и водите, нито за постъпвала нотификация по чл.3 от Конвенцията за ОВОС.

Направеното изявление от страна на МОСВ на Р. България идва след излъчените серия репортажи за замърсяването на водите в Босилеградско, в следствие на дейността на оловно-цинковата мина „Караманица“, в предаването „Господари на ефира“ по българската NOVA телевизия.

*Конвенцията за ОВОС – Целта на Конвенция за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст е международното сътрудничество при оценката на въздействието върху околната среда, по-специално в трансграничен контекст, отчитайки необходимостта и важността на разработването на изпреварваща политика и на предотвратяването, намаляването и мониторинга на значителните вредни видове въздействие върху околната среда като цяло и по-специално в трансграничен контекст. Тя се позовава на съответните разпоредби от Устава на Организацията на обединените нации, Декларацията на Стокхолмската конференция по човешката околна среда, Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) и Заключителните документи на Мадридската и Виенската среща на представителите на държавите-участнички в СССЕ.

Мария Гоцева, София

Фото: Министерство на околната среда и водите на Р. България

Napisao/la

Marija Goceva je rođena 1976. godine u Sofiji, R. Bugarska. 2001. godine završava Novi bugarski univerzitet, smer „Personalizovano audio-vizuelno novinarstvo“, ali je ljubav prema pisanoj reči usmerava ka oblasti PR-a. Još kao studentkinja radi u reklamnim odeljenjima radija „Klasik FM“ i „Veselina“. U periodu 2004-2005 radi kao menadžer PR, Marketing i Reklamu za predstavnika motornih ulja Valvoline u Bugarskoj. U vode medijskih komunkacija ulazi kao ekspert PR i Komunikacije na tv-kanalu GTV i u televiziji Re:TV. Radi kao freelancer ekspert PR i Komunikacije, eksperimentišući u različitim oblastima korporativnih komunikacija – tekstopisac modnog žurnala nakita VELMAR, medijskog prikaza drugog singla rok-grupe Siluet – „Kako vrištiš“, fondacije „Petja Ivanova“ – podrška porodicama sa reproduktivnim problemima. Osniva sajt Гоцеви от Цариброд, sa ciljem da se predstavi i sačuva prošlost jedne od najstarijih caribrodskih porodica, čiji su koreni iz sredine 19. veka i čiji je potomak. Osim pisanja, njena strast je i grafički dizajn. 2013. godine završava jednogodišnju postdiplomsku obuku grafičkog dizajna u okviru programa „Ja mogu više“ Ministarstva rada i socijalne politike R. Bugarske. Učestvuje u stvaranju digitalne arhive „Stari Caribrod“ u saradnji sa virtuelnim muzejem „Caribrod“ – čiji je cilj da se omogući besplatan internet pristup periodici, dokumentima, knjigama, fotografijama i ličnim uspomenama, vezanim za istorijsku prošlost i da se pruže nove mogućnosti za izučavanje života i svakodnevice Caribrođana u različitim oblastima. Marija Goceva je srećno udata i ima kći tinejdžerku.

Bez komentara

Ostavi komentar