a
 

„Царибродският периодичен печат 1889-1919“ от Мария Гоцева, УВОД (1)

По повод повече от 100 години културни институции в Цариброд, както вече писахме Мария Гоцева публикува своята е-книга „Царибродският периодичен печат 1889-1919“ в дигитален архив „Стари Цариброд“. Интернет портал „ФАР“ е медиен партньор на ДА „Стари Цариброд“ и по този случай ексклузивно от днес, всяка сряда, започваме да публикуваме части от нейната е-книга, с изричното съгласие на автора. Убедени сме, че ще научите интересни и непознати факти от миналото на нашия град.

Започваме с „увод“-а.

Приятно четене!

УВОД

„Независимо от многообразието и обема на изследванията, посветени на българския периодичен печат, царибродската периодика от Освобождението до предаването на Цариброд на Кралство на сърби, хървати и словенци не е била обект на цялостно проучване.

През годините множество научни трудове изследват развитието на българския периодичен печат. Различни издания проследяват неговото значение и влияние – „Български издатели и журналисти“ /2013/ на Тодор Панайотов1, „Вестници и вестникари“ /2008/ на Филип Панайотов2, „Из история на българската журналистика“ /2009/ на Стефан Коларов3 и др.

„Между три века – съдби, илюзии и свидетелства за чудото наречено журналистика“ /2004/ на Съюза на българските журналисти4 са публикувани изследвания, които разглеждат периодичния печат в Бургаския край, Силистренския край, Хасково и Родопите.

В интернет пространството са публикувани статии, които обсъждат в различни аспекти възхода на българската журналистика – „Правна рамка и регулация на вестникарската дейност в България /1879-1947/“ на Тодор Панайотов5, „Българската журналистика – възходи и падения /1844-1944/“ на д-р Ясен Бориславов6 и др.

Днес, почти сто години след предаването на Западните покрайнини на Кралство на сърби, хървати и словенци /днес Република Сърбия/, изследванията в областта на развитието на царибродския периодичен печат не са много. Повечето от тях са публикувани след 1989-та година. На българския книжен пазар има няколко книги, свързани с историята на Цариброд, но нито една от тях не разглежда задълбочено развитието на местния периодичен печат.

Като социално значение незаслужено е пренебрегван от изследователите на царибродската история. Също както и други регионални периодики среща трудности в своето развитие. В Добрич в периода 1894-1901 не излиза нито едно печатно издание. В Бургас в първото десетилетие на 20 век годишно излизат по един-два седмични вестника.

Роденият през 1924-та в с. Каменица, Царибродско, художник и журналист, Богдан Николов, публикува „Царибродски културно-просветен летопис“ /1994/7, в който представя накратко царибродския печат, като част от развитието на културния и обществен живот в Цариброд до 1919-та. Стоян Райчевски също дава кратко представяне на печата в своята книга „Царибродските българи“ /2008/8.

5-томното издание „Периодика и литература“ представя само списание „Домашен учител“ /том I, 1877-1892, стр. 452/ и списание „Клопотар“ /том V, 1918-1920, стр. 412/. Владимир Топенчаров в своето изследване „Българската журналистика 1903-1917“ не разглежда в-к „Нишава“ като част от българската периодика.

В своята интернет статия „Из география на българската преса /1878-1944/“ доц. д-р Здравка Константинова9 също споменава само за две издания, без да посочва конкретно техните имена. Тя ги отразява на географски принцип, днес Сърбия.

Интересът ми към темата бе породен след изследване на родословното ми дърво. Историята ме отведе в Цариброд и неговия драматичен и интересен живот. Така желанието ми да науча повече за моите предци се превърна в пътуване към културното, политическо и икономическо минало на този град, сгушен в полите на Стара планина.

В предвид факта, че в специализираните издания, свързани с развитието на българската журналистика и периодика не са разгледани обстойно и в цялост царибродските списания и вестници, фокусът на настоящото изследване е насочен именно върху тях. А те са научно-литературно списание „Домашен учител“, 1889 г.; местен вестник „Цариброд“, 1901-1902 г.; седмичен независим вестник „Нишава“, 1909-1912, 1913, 1915 г. и седмично списание за хумор, сатира и обществен живот „Клопотар“, 1919 г.

Бележки:

1. Панайотов, Тодор. „Български издатели и журналисти“, София, 2013

2. Панайотов, Филип. „Вестници и вестникари“ София, 2008

3. Коларов, Стефан. „Из история на българската журналистика“, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново, 2009

4. Съюз на българските журналисти, сборник „Между три века – съдби, илюзии и свидетелства за чудото наречено журналистика“, София, 2004

5. Панайотов, Тодор. „Правна рамка и регулация на вестникарската дейност в България (1879-1947)“. Годишник НБУ, Департамент Масови комуникации. Т. 16, 2011, 20 с. (електронен носител) ISSN 1310-8670, http://ebox.nbu.bg/mascom12/view_lesson.php?id=18 – посетено на 28.04.18 г.

6. Бориславов, Ясен. „Българската журналистика – възходи и падения /1844-1944/“ – интернет портал „Медии и обществени комуникации“, http://www.media-journal.info/?p=item&aid=84 – посетено на 14.04.18 г.

7. Николов, Богдан. „Царибродски културно-просветен летопис“, Агенция за българите в чужбина, София, 1994, стр. 39-51

8. Райчевски, Стоян. „Царибродските българи“, изд. „Захарий Стоянов“, София, 2008, стр. 115-119

9. Константинова, Здравка. „Из география на българската преса /1878-1944/“, интернет портал „Медии и обществени комуникации“, http://www.media-journal.info/?p=item&aid=66 – посетено на 14.04.18 г.

Следващата седмица очаквайте част Първа от „Развитие на Цариброд от Освобождението до 1919-та“

 Петър Виденов (Източник: Гоцева, Мария. “Царибродски периодичен печат”, стр. 8-10, София, 2019)

Фото: ДА Стари Цариброд, корица

 

Napisao/la

Marija Goceva je rođena 1976. godine u Sofiji, R. Bugarska. 2001. godine završava Novi bugarski univerzitet, smer „Personalizovano audio-vizuelno novinarstvo“, ali je ljubav prema pisanoj reči usmerava ka oblasti PR-a. Još kao studentkinja radi u reklamnim odeljenjima radija „Klasik FM“ i „Veselina“. U periodu 2004-2005 radi kao menadžer PR, Marketing i Reklamu za predstavnika motornih ulja Valvoline u Bugarskoj. U vode medijskih komunkacija ulazi kao ekspert PR i Komunikacije na tv-kanalu GTV i u televiziji Re:TV. Radi kao freelancer ekspert PR i Komunikacije, eksperimentišući u različitim oblastima korporativnih komunikacija – tekstopisac modnog žurnala nakita VELMAR, medijskog prikaza drugog singla rok-grupe Siluet – „Kako vrištiš“, fondacije „Petja Ivanova“ – podrška porodicama sa reproduktivnim problemima. Osniva sajt Гоцеви от Цариброд, sa ciljem da se predstavi i sačuva prošlost jedne od najstarijih caribrodskih porodica, čiji su koreni iz sredine 19. veka i čiji je potomak. Osim pisanja, njena strast je i grafički dizajn. 2013. godine završava jednogodišnju postdiplomsku obuku grafičkog dizajna u okviru programa „Ja mogu više“ Ministarstva rada i socijalne politike R. Bugarske. Učestvuje u stvaranju digitalne arhive „Stari Caribrod“ u saradnji sa virtuelnim muzejem „Caribrod“ – čiji je cilj da se omogući besplatan internet pristup periodici, dokumentima, knjigama, fotografijama i ličnim uspomenama, vezanim za istorijsku prošlost i da se pruže nove mogućnosti za izučavanje života i svakodnevice Caribrođana u različitim oblastima. Marija Goceva je srećno udata i ima kći tinejdžerku.

Bez komentara

Ostavi komentar