a
 

„Царибродският периодичен печат 1889-1919“ от Мария Гоцева, част 2

За втора поредна сряда Ви представяме е-книгата на Мария Гоцева „Царибродският периодичен печат 1889-1919“. Днес имате възможността да прочетете част от глава Първа, която се отнася за развитието на Цариброд от Освобождението на България до 1919-та. Авторът се е опитал да систематизира хронологично основните събития, свързани с нашия град. Както вече писахме, изследването посветено на царибродската преса можете да прочетете на страниците на дигитален архив „Стари Цариброд“.

Приятно четене!

„Бурно и драматично е развитието на Цариброд от Освобождението до 1919 година. След Освобождението на България, Цариброд представлява малко селце с разпръснати махали по склоновете и изоставени черкезки махали. С подписването на Берлинския договор и предаването на Ниш и Пирот на Сърбия, в Цариброд се заселват много пиротчани, което значително увеличава неговото население.

През 1880-та законопроект за административно деление на Княжество България определя административното разделение на страната и поставя Царибродска околия като част от Трънското окръжие¹. През същата година по предложение на Петко Славейков четвъртокласните училища се преобразуват в семинарии за учители и белоградчишкото училище се премества в Цариброд².

През 1883-та Константин Иречек пише „…Градецът е разположен в приветлива местност в продълговатата, доста тясна долина, между високи гористи склонове на левия бряг на Нишава, заградена от върби и тополи. Между неизмазаните глинени къщи с керемидени стрехи личат няколко нови правителствени сгради. Тук има околийски началник, мирови съдия, митница и държавно трикласно градско училище… Лекар тук нямаха; за аптека служеше химическият кабинет на училището. Населението /1074 души3/ се състои от местни стари жители и пиротски преселници, които, недоволни от сръбското управление, преминали в България. На главната улица, доста оживена, се забелязват много дюкяни и многобройни
ханища…“4 /виж фиг. 1/.

This image has an empty alt attribute; its file name is 82-1-1024x579.jpg

Две години по-късно е Съединението на България и Източна Румелия, в следствие на което Сърбия обявява война. Така градът се озовава в центъра на последвалите военни действия.

През 1880-та на заседание на Министерския съвет с министър-председател Петко Каравелов /министър на финансите и временно управляващ Министерството на правосъдието/ се определя, че Княжеското правителство е готово да изпълни задължението си да осигури построяването на линията Цариброд-София-Вакарел5.

Това решение се взима въз основа на искане на Австро-Унгария и по задължение на Берлинския договор. През 1885-та със закон се определя строежа на ЖП линията, който бива спрян заради военните действия. През 1888 година официално е открита линията Цариброд-София-Вакарел, част от връзката на сръбските жп линии с Цариград. По-късно тази ЖП линия ще стане известна с маршрута на „Ориент Експрес“. Това събитие е отразено и в световните медии /виж фиг. 2/.

This image has an empty alt attribute; its file name is 83-1-1024x579.jpg

В Цариброд през 1889-та за първи път излиза месечното научно-литературно списание „Домашен учител“. От него разбираме, че първото театрално дружество в града е създадено през август 1888, с цел събиране на парични средства за откриване на градска библиотека или читалище. Днес царибродчани приемат, че именно тази първа театрална група е основоположник на димитровградския театър „Христо Ботев“6.

През юни 1890г. Министърът на външните работи и изповедания д-р Георги Странски се обръща с молба към Княза да разреши строеж на църква в Цариброд.

Няколко дни по-късно княз Фердинанд издава указ № 45 за отпускане на парична помощ в размер на 1000 лева за нейното построяване7. Царибродчани събират останалата част от сумата и църквата „Успение Богородично“ е завършена през 1894 г.“

Очаквайте и следващата сряда част от това интересно четиво.

Продължението на „Царибродският периодичен печат 1889-1919“, можете да прочетете ТУК.

Петър Виденов (източник: Гоцева, Мария. „Царибродският периодичен печат 1889-1919“, София, 2019, стр. 14-16)

фото: снимка 1 – първата известна фотография на Цариброд. Иречек, Константин.“Княжество България“,издание и печат на Хр. Г. Данов, Пловдив, 1899 г., стр. 488, снимка 2 – Пристигането на първия влак в Цариброд, неизвестен автор, архив Мария Гоцева

Napisao/la

Marija Goceva je rođena 1976. godine u Sofiji, R. Bugarska. 2001. godine završava Novi bugarski univerzitet, smer „Personalizovano audio-vizuelno novinarstvo“, ali je ljubav prema pisanoj reči usmerava ka oblasti PR-a. Još kao studentkinja radi u reklamnim odeljenjima radija „Klasik FM“ i „Veselina“. U periodu 2004-2005 radi kao menadžer PR, Marketing i Reklamu za predstavnika motornih ulja Valvoline u Bugarskoj. U vode medijskih komunkacija ulazi kao ekspert PR i Komunikacije na tv-kanalu GTV i u televiziji Re:TV. Radi kao freelancer ekspert PR i Komunikacije, eksperimentišući u različitim oblastima korporativnih komunikacija – tekstopisac modnog žurnala nakita VELMAR, medijskog prikaza drugog singla rok-grupe Siluet – „Kako vrištiš“, fondacije „Petja Ivanova“ – podrška porodicama sa reproduktivnim problemima. Osniva sajt Гоцеви от Цариброд, sa ciljem da se predstavi i sačuva prošlost jedne od najstarijih caribrodskih porodica, čiji su koreni iz sredine 19. veka i čiji je potomak. Osim pisanja, njena strast je i grafički dizajn. 2013. godine završava jednogodišnju postdiplomsku obuku grafičkog dizajna u okviru programa „Ja mogu više“ Ministarstva rada i socijalne politike R. Bugarske. Učestvuje u stvaranju digitalne arhive „Stari Caribrod“ u saradnji sa virtuelnim muzejem „Caribrod“ – čiji je cilj da se omogući besplatan internet pristup periodici, dokumentima, knjigama, fotografijama i ličnim uspomenama, vezanim za istorijsku prošlost i da se pruže nove mogućnosti za izučavanje života i svakodnevice Caribrođana u različitim oblastima. Marija Goceva je srećno udata i ima kći tinejdžerku.

Bez komentara

Ostavi komentar