Danas je Golema Bogorodica ili Velika Gospojina

Danas je Uspenije presvete Bogorodice, jedan od najvećih hrišćanskih praznika. U narodu je poznat kao Velika Gospojina, a u okolini Dimitrovgrada kao Golema Bogorodica.

To je praznik majki i dece. Prema predanju, Majka Božija nadživela je sina, nastavila njegov put i bila svedok mnogih slavnih događanja. Živela je u Jerusalimu, okružena sledbenicima prve hrišćanske zajednice.

This image has an empty alt attribute; its file name is 384-1024x683.jpg

Prema jednim izvorima, Bogorodica je živela 60, a prema drugim 72 godine. Praznovanje Uspenja Bogorodice ustanovljeno je 528. godine. U Grčkoj i Rumuniji, to je i državni praznik, kao što je u selu Kamenica u Visoku seoska slava.

Preme narodnom verovanju jaja prikupljena na taj dan su najkvalitetnija i dugo ostaju sveža. Žene ne bi trebalo da započinju nove poslove, već samo da nastavljaju započeto.

Slobodan Aleksić

Foto: Stefan Pavić

Napisao/la

Въпреки това, че е роден в Пирот през 1955 година, за свое родно място счита Димитровград (Цариброд), където прекарва детството си и завършва основно училище и гимназия. Дипломира се във Философския факултет в Белград. В журналистиката е от 1982 година: най-напред в Радио Белград 202, след това в Радио Бор, накратко в Студио Б, а от август 1984 г. започва работа в Београдска хроника – по-късно Београдски ТВ програм. През лятото 1987 г. минава в Радио Югославия, за да се завърне в Телевизия Белград в декември 1995 година. В момента е журналист в сайта на РТС. Освен в радиото и телевизията, сътрудничи и с вестници, седмичници и периодични издания: „Данас”, „Време”, „Република” – на сръбски език и „Балканите”, „Братство” и „Мост” на български език. Работи и във филми, и един е от инициаторите и ментори на работилницата за антропологическият документален филм „Паметник”, която се проведе на Стара планина през 2008 г. и 2009 г. и в Канижа през 2010 година. Редактира книгата „Бескомпромисният Дудов” през 2003 година, издателство на Дома на културата „Студентски град”, която говори за жизнения път и поетиката на филма на Златан Дудов, великанът на филмовото изкуство.

Bez komentara

Ostavi komentar