Од када зна за себе, да не кажемо од када је света и века, Цариброд није мењао две ствари. Увек је био поред Нишаве и увек је петак био пијачни дан. Петак, или пазар, нису померали ни ратови, ни промене власти, ни државе у којима је био.

This image has an empty alt attribute; its file name is 392-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 393-1024x683.jpg

Али нужда закон, па и адет мења. Корона је наложила да се привремено одустане од петка. Ипак изгледа да је пазар или петак жилавији и од ње. Појавио се у новој форми и то баш усред чаршије.

Додуше променила су се помало и правила. Нема више опипавања и бирања производа, нема упорног ценкања, нити пазарског задржавања и распредања међусобних прича.

This image has an empty alt attribute; its file name is 394-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 395-1024x683.jpg

Но ако је пазар или петак преживео, преживеће и људи. Лепо је и то, ако у свему томе има нечег лепог, што Цариброђани и под маскама спроводе свој вековни пијачни церемонијал.

На тај начин штите друге, што је по Марку Миљанову јунаштво, али и друге од себе, што је по том црногорском војводи и писцу, још већи севап – чојство, или на шопском – човештина!

Необичан и јако жилав петак.

У фотогалерији погледајте како је данас изгледао петак у Цариброду.

Слободан Алексић

Фото: Стефан Павић

Napisao/la

Въпреки това, че е роден в Пирот през 1955 година, за свое родно място счита Димитровград (Цариброд), където прекарва детството си и завършва основно училище и гимназия. Дипломира се във Философския факултет в Белград. В журналистиката е от 1982 година: най-напред в Радио Белград 202, след това в Радио Бор, накратко в Студио Б, а от август 1984 г. започва работа в Београдска хроника – по-късно Београдски ТВ програм. През лятото 1987 г. минава в Радио Югославия, за да се завърне в Телевизия Белград в декември 1995 година. В момента е журналист в сайта на РТС. Освен в радиото и телевизията, сътрудничи и с вестници, седмичници и периодични издания: „Данас”, „Време”, „Република” – на сръбски език и „Балканите”, „Братство” и „Мост” на български език. Работи и във филми, и един е от инициаторите и ментори на работилницата за антропологическият документален филм „Паметник”, която се проведе на Стара планина през 2008 г. и 2009 г. и в Канижа през 2010 година. Редактира книгата „Бескомпромисният Дудов” през 2003 година, издателство на Дома на културата „Студентски град”, която говори за жизнения път и поетиката на филма на Златан Дудов, великанът на филмовото изкуство.

Bez komentara

Ostavi komentar