Мост на приятелството: Среща с актьора Александър Алексич

Актьорът Александър Алексич е роден през 1985-та година. Понастоящем живее в Димитровград и през изминалите няколко години работи в Народния театър в Пирот. В рамките на рубриката „Мост на приятелството” с този талантлив актьор от Димитровград разговаряхме за досегашната му дейност и постижения в сферата на театралното изкуство.

Всичко тръгва още от детството, когато започва да тачи любовта към актьорството и театъра. Смята, че виновникът за създаването на този интерес е неговият чичо, актьорът Слободан Алексич.

„Струва ми се, че през деведесетте години в димитровградския театър се правеха доста представления. Заедно с чичо ми често ходех в театъра, за да гледам репетициите – и така тръгнах по неговите стъпки”, спомня си Александър.

“Оригинал на фалсификата”

“Пипи Дългото Чорапче”

През 1992-ра година играе първата си роля на театрална сцена в пиесата „Оригинал на фалсификата”. Детската любов към театралното изкуство с годините се разраства в по-сериозен интерес, който го води в Националната академия за филмово и театрално изкуство в София. В НАТФИЗ следва Актьорство за драматичен театър и през 2011-та година се дипломира в класа на проф. Красимир Спасов.

Как от гледна точка на събеседника ни изглежда следването в софийската Национална академия?

„Едно от предизвикателствата, срещу които най-често се изправя студентът в НАТФИЗ е неспането”, спомня си чрез смях Александър.

„От девет сутринта до десет вечерта задължително сте в Академията, с паузи за ядене и малки почивки. Често се случваше да оставаме и след десет, криехме се, за да можем да репетираме, защото следващия ден трябва да покажем откъса… Предизвикателствата са големи, имаше дори и хора, които не издържаха. Най-важна е волята да се изтрае до край.”

Освен като актьор, играещ на театрална сцена, Александър Алексич има опит и в други сфери на актьорското изкуство. В софийското БНР е участвал в радиодрами, изявявал се е в епизодични роли в няколко телевизионни сериала, а има опит и като преподавател по актьорско изкуство. Въпреки че всичките споменати дейности имат свои особености и предизвикателства твърди, че театъра все пак е онова, което носи в сърцето си и което лично за него е най-привлекателно. По време на следването си сътрудничи с Драматично-кукления театър във Враца, а по-късно работи в Драматично-кукления театър в Хасково, сътрудничи със софийския театър „Сфумато”, както и с Театър „Българска армия”. В споменатите театри изиграва роли в пиеси, каквито са „Севилския бръснар”, „Женитба”, „Ромео и Жулиета”, „Кланица”…

“Кланица”

От 2013-та година работи в Народния театър в Пирот, където до днес изиграва роли в пиесите „В нощта на пълнолунието”, „Жабар”, „Херой на нацията”, „Запали ми”, „Животинска фирма” (по мотивите от романа „Животинска ферма” на Орвел), „Рибарски свади”, както и в редица детски представления, на които най-малките посетители на пиротския театър могат да се наслаждават всяка година.

Както споделя, от самото начало колегите са го приели изключително добре, а някои от по-възрастните актьори го познават още от дете, когато е идвал в пиротския театър заедно с чичо си.

„Много добре сътрудничим и винаги се работи в приятна атмосфера”, разказва Александър. „Става дума за малък екип, съставен от общо осем човека, което ни прави най-малка трупа сред професионалните театри в Сърбия. За да направим някое по-мащабно представление, винаги се нуждаем от хора от страни, а в такива случаи взимат участие и колеги и колешки от Белград, Лазаревац итн.”

“Жабар”

Според думите на Александър, интересът на пиротската театрална публика е доста голям и премиерите и представленията са добре посетени. Както и Димитровград, коментира той, Пирот също има хубава публика, която внимателно следи събитията в театралната сфера. Малчуганите редовно посещават детските представления, но както казва, интересното е, че от театър се интересуват и доста млади хора.

„Освен децата и младите, съществува и една стандартна публика, принадлежаща към по-възрастните генерации, която посещава всяко едно представление”, забелязва той.

Работейки в пиротския театър, събеседникът ни играе и в една комедия, писана на местния диалект – „В нощта на пълнолунието”. Тъй като живеем в среда, в която диалектът е в основата на всекидневната комуникация, попитахме Александър кое за него е по-привлекателно – да играе на местен говор или на стандартен език.

„Не знам защо, но на мен ми е по-интересно да играя на стандартен език”, споделя той. „Когато играеш на диалект се очакват някакви местни шегички и закачки, което от една страна може да бъде интересно, но пък е по-трудно, когато играеш на стандартен, книжовен език. Все пак ние сме от тези краища, където трябва да обърщаме внимание и на сръбския и на българския език. Колкото и да сме убедени, че добре говорим книжовния език, все пак често не говорим точно както трябва и е нужно постоянно учене и усъвършенстване.”

“Рибарски свади”

Въпреки да му се струва, че досега е играл повече в комедии, отколкото в други жанрове казва, че силно се интересува и от психологически театър и драми. Като някои от най-изискателните, но и най-интересните пиеси, в които досега е участвал посочи пиесата „Кланица” в „Сфумато”, която е авангардна пиеса, направена по един доста абсурден текст, както и представлението „Рибарски свади” в пиротския Народен театър, където особено предизвикателство за него е фактът, че играе два образа. Все пак споделя, че целта му е добре да се представи във всяка една пиеса, независимо от жанра й.

„Опитвам се към всяка една роля да подходя от нула. Във всяко представление винаги търсиш нещо, което да ти бъде интересно и винаги намираш трудностите, които трябва да преодоляваш”, разказва.

“Малкият принц”

“Запали ми”

Като актьор в различни пиеси Александър се е представял и пред почитателите на театралното изкуство в Димитровград в рамките на „Балкан театър фест”. Като актьор на Народния театър в Пирот миналата година публиката го видя в пиесата „Малкият приц”, а през 2015-та го гледахме в представлението „Запали ми”. Както споделя, доволен е от изиграните тук пиеси, но и от съществуването на подобен фестивал в Димитровград, за който твърди, че непременно трябва да продължава традицията си. Все пак, сподели и надежда, че в бъдеще фестивалът ще получи и по-сериозна материална подкрепа, за да може да осъществи сътрудничество и с по-големи театри.

През м. май тази година Александър получава и награда за актьорско изпълнение в пиесата „Рибарски свади” в рамките на 53-тия Фестивал на професионални театри в Сърбия „Йоаким Вуич” в Пирот.

„Хубаво е, когато колегите ти дадът подобна награда – това означава, че работиш добре, че си на добър път и трябва да продължаваш нататък. За мене това е признание за изпълнение на конкретна роля, но и за досегашната ми работа”, разказва той.

След лятната почивка Народния театър в Пирот продължава работата си, а заедно с колегите си от екипа Александър Алексич и този сезон ще се намери в някои от вече известните, но и нови театрални изпълнения на пиротския театър. Понастоящем се подготвя пиесата „Алиса в страната на чудесата”, която, казва Александър, ще е интересна както за децата, така и за възрастните.

  Д. Йеленков

  Фото: Андрей Йованович/От албума на А. Алексич

Рубриката „Мост на приятелството“ е съфинансирана от град Пирот в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства

Написал/ла

Дияна Йеленков е родена през 1988 год. в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград, след което образованието си продължава във Философския факултет в Ниш (специалност сърбистика) и в Нови Сад (където завършва магистърска степен по Сръбска филология: сръбски език и лингвистика). След това се качва във влака и се завръща в Димитровград. Тъй като винаги е била от децата, които предпочитат да си четат книжка под дървото, отколкото да играе на криеница, още от малка се интересува от литературата и езика, особено от диалекта на родния си край. Лексиката на димитровградския говор е било заглавието на магистърската й теза – речник с повече от 2000 думи, които се използват в този местен говор. В свободно време се занимава с писане (главно на проза, а от време на време и на поезия), и с превод на литературни текстове от български на сръбски (а когато иска и обратно). Някога творбите си от детското творчество публикувала в сборника „Радовичев венец”, поетическия сборник „Разиграни сънища” и в детското списание „Другарче”. В по-скоро време някои от текстовете й се появяват в списанието „Недогледи”, което публикува Философският факултет в Ниш, както и в литературните списания „Траг” и „Майдан”. 2015-а и първата половина на 2016-а год. са плодородни за израстване на литераторската й суета – донесоха й втора награда от конкурса „Воислав Деспотов” в Нови Сад, трета от конкурса за сатирична приказка в рамките на „Нушичияда” в Иваница, както и място сред трите наградени приказки от конкурса „Черната овца” (blacksheep.rs); с писанията си заема място и в сборника „Черти и резета 6” (сборник с най-добрите творби от конкурса „Андра Гаврилович” в Свилайнац), както и в стихосбирката „Синджеличевите чегарски огньове 26” на литературното сдружение Гласът на корените от Ниш. Нейни кратки приказки се намират сред отбраните и в следващите два конкурса „Черната овца”. Съвместно с колегата си Ратко Ставров и госпожица Доротея Тодоров обявиха поетично-прозаичен сборник „Допир”. Не устоя и на изкушението да се пробва като журналист – от позицията преводач и автор сътрудничи с onlajn списанието EMG магазин, а от време на време публикува текстове и в портала blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар