На 21 февруари светът чества Международния ден на майчиния език. Денят отбелязва значимостта на изучаването и използването на майчин език и има за цел насърчаването на многоезичието и културното разнообразие по света.
Майчин език, още наричан роден, е езикът, който човек научава първо, и който човек обикновено започва да усвоява още от раждането си. Родният език на даден човек е основата на неговата социолингвистична идентичност. Всеки човек е най-добър по своя първи език и обикновено не владее толкова добре другите езици, които учи впоследствие.
В света съществуват около 7000 езика, а тяхното запазване и съхраняване е сред основните цели на ЮНЕСКО. Организацията смята езиковото многообразие за един от най-мощните инструменти за съхраняване на материалното и нематериално наследство на човечеството. Тя активно подкрепя страните, които пълноценно използват всички методи на диалог и предаване на знания, насърчават езиковото многообразие, запазват образованието на майчин език, където това е възможно и по този начин утвърждават културното многообразие като обществена ценност.
Според ЮНЕСКО всяка инициатива за насърчаване и разпространение на майчин език e не само част от езиковото многообразие, но и пособие за повишаване на осведомеността относно езиковитe и културни традиции по света и вдъхновява солидарност, основанa на разбиране, толерантност и диалог.
Майчиният език на всеки човек е свещен – почитайте, учете и разпространявайте родния си език, защото няма по-велико от това, да славиш своя народ и език пред света. Родният език е обект на истинска гордост!
„Българският език“ е ода на българския поет Иван Вазов. Публикувана е за първи път в стихосбирката „Поля и гори“, издадена през 1883 година от Драган Манчов.
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не – за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива –
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:та мисъл!
И не за песен геният ти слеп –
за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
Иван Вазов / Пловдив, 1883
Подготвил: П. Виденов
Фото: pixabay.com
