Посланик Петко Дойков: Просперитетът се постига чрез сближаване и ускореното изграждане на съвместна инфраструктура

Ексклузивно за ФАР – Интервю с българския посланик в Сърбия Петко Дойков

ФАР ви представя специално интервю с Н. Пр. Петко Дойков, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Белград, дълогодишен и опитен дипломат с изключително успешна професионална кариера.

В интервюто посланик Дойков говори за основните приоритети на своя мандат и двустранните отношения между България и Сърбия, за българската подкрепа за приемането на Сърбия в Европейския съюз, за проблемите и перспективите за развитието на българската общност и икономическото развитие на регионите с преобладаващо население от БНМ, за активното двустранно и регионално сътрудничество, за запазване и развитие на националната и културна идентичност на българската общност и за образованието на майчин език, за медийната свобода и други важни въпроси касаещи БНМ.

По думите му през последните няколко години сме свидетели на активно развитие на двустранния политически диалог на високо и най-високо равнище между България и Сърбия.

Ваше Превъзходителство, изминаха вече две години от встъпването Ви в длъжност извънреден и пълномощен посланик на Република България в Сърбия. Какви са впечатленията Ви от столицата на Сърбия, страната и хората като цяло?

България и Сърбия са две съседни страни и не е трудно да се забележи големият брой сходности между двата народа – езиците са изключително близки, кулинарията, дори манталитета на хората. В тази връзка, да, двата народа културно са доста близки, което е лесно обяснимо с оглед преплетената история на България и Сърбия, която датира от повече от хиляда години назад. Белград е град с дълга история, интересна архитектура и приветливи хора.

Какви приоритетни задачи са пред Вашата дипломатическа мисия и Вашия екип?

Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. даде силен тласък на европейската интеграция на страните от Западните Балкани в това число и на Република Сърбия, но политиката на разширяване не трябва да се възприема като автоматично средство за справяне с политическите, икономическите и социалните предизвикателства в региона.

Европейската интеграция може да бъде просперираща сила само чрез постигането на мащабни реформи в полза на гражданите.

Като съседна и приятелска страна, член на ЕС, България отдава голямо значение и е заинтересована от устойчивото развитие в Република Сърбия.

Страните ни са част от стратегически инфраструктурни и енергийни проекти, които спомагат за изграждането на важни елементи на устойчивост и свързаност.

Министерството на външните работи на България, посредством Посолството и Генералното консулство, полага усилия за подпомагане на развитието на гражданското общество в сфери като образование, здравеопазване, култура и др. Един от инструментите за постигането на тази цел е Официалната помощ за развитие на Република България, която от години открива възможности на органите на местното самоуправление, държавни учреждения, учебни и здравни заведения, неправителствени организации и др. да кандидатстват със свои проекти за финансиране на конкретни дейности.

До каква степен съществува атмосфера на диалогичност и откровеност между двете страни?

Няма да е пресилено ако кажа, че през последните няколко години сме свидетели на активно развитие на двустранния политически диалог на високо и най-високо равнище между България и Сърбия, с редовни посещения на ниво президенти, министър-председатели и отраслови министри. Специално държа да подчертая високата степен на взаимно доверие между президентите Румен Радев и Александър Вучич, което беше демонстрирано при срещите помежду им и готовността им да водят открит диалог по всички въпроси от взаимен интерес. Волята за развитие на двустранното сътрудничество е ясно изразена от държавното ръководство на двете страни, като тя следва да намери израз в конкретни стъпки в отношенията между деловите среди, стопанските субекти, местната администрация и др.

По какъв начин могат да се преодолеят историческите предразсъдъци и стереотипи с цел по-добро бъдеще?

България и Сърбия се намират на Балканите, регион с богата и взаимосвързана история, но и сцена на сблъсъци в миналото, оставили своя отпечатък върху развитието на балканските народи.

Учейки се от уроците на историята, сме призвани да работим заедно за едно по-добро бъдеще за всички ни, за нашите деца и внуци, които да живеят в едни по-мирни, проспериращи Балкани, без граници и част от ЕС.

Просперитетът се постига чрез сближаване и ускореното изграждане на съвместна инфраструктура, върху което нашите две страни усилено работят. Това от своя страна ще ни даде възможност да насърчим още повече интензивния туристически поток между България и Сърбия, който в последните години отбелязва стабилен растеж.

Историята следва да бъде изучавана в нейните достоверни детайли, като същевременно се игнорира пропагандата, която пречи на развитието на хармонични и открити отношения.

Увеличаването на туризма, чрез засилен културен, образователен, спортен и младежки обмен, е пътят за преодоляване на исторически или пропагандните предразсъдъци.

В търсенето и представянето на ежедневни позитивни примери за това, разбира се много разчитаме и на будни, уважавани и критични медии като вашата.

В двустранните си отношения една от приоритетните цели и задачи е запазване и развитие на националната и културна идентичност на Българското национално малцинство. През последното десетилетие броят на българите в Сърбия е намалял с почти една трета, а и броят на жителите в Цариброд, Босилеград и Войводина. Как коментирате тази информация?

Избирайки пътят на европейската интеграция, Сърбия прие модерно законодателство в сферите на спазването на малцинствените права, защитата от дискриминация, борбата с говора на омраза и др.

Много важна е обаче пълноценната реализация на тези стандарти в ежедневния живот, за което много разчитаме и на будната, критична и независима журналистика, каквито стандарти се стреми да защитава вашата медия.

Интересите на Българското национално малцинство са висок приоритет и са неразделна част от политическия диалог на високо и най-високо държавно равнище между България и Сърбия и ние винаги сме имали откровена дискусия с нашите сръбски партньори. По време на посещението на президента Румен Радев в Цариброд на 23 май 2021 г. бяха задълбочено обсъдени с президента Александър Вучич начините за подобряване на социално-икономическото, културното и образователното положение на българите в Сърбия.

Бих желал да използвам предоставената ми възможност, за да отбележа някои групи въпроси, решаването на които изисква по-специално внимание:

1. Икономическото развитие на регионите с преобладаващо население от БНМ. Само чрез засилена инвестиционна дейност и създаване на нови работни места може да се създаде житейска перспектива за гражданите и да се спре обезлюдяването на тези региони. Тук е ролята на бизнеса и от двете страни на границата и на нашите две държави, които да създадат необходимите условия за вложения. Убеден съм, че сръбската страна има икономически интерес да създава благоприятни условия за чуждите инвеститори, включително български фирми. Същевременно вярвам, че няма да се допусне повторение на прецеденти с негативни кампании по отношение на български фирми, осигуряващи работни места и приходи в бюджета, каквито примери за съжаление имахме в предишни години. В периода 16.11.-17.11.2022 г. се проведе бизнес форум в градовете Ниш и Босилеград. Форумът бе организиран от Българската търговско-промишлена палата със съдействието на българското Посолство в Сърбия и сръбските партньори от Търговската палата на Сърбия. Събитието даде възможност на участниците от бизнес средите на България и Сърбия да откроят потенциални възможности за търговско-икономическо сътрудничество между тях и инвестиции в региона населен с представители на БНМ. Вярвам, че проведеният бизнес форум постигна определени резултати, които в бъдеще ще се отразят в подобряването на жизнения стандарт в региона.

2. Необходимо е ясно заявената от сръбската страна политическа воля за изграждане на съвременни европейски отношения да получи своето практическо приложение на локално ниво. Да има нетърпимост към прояви на говор на омраза или негативна пропаганда свързана с отделни представители на БНМ или към българите като цяло.

Европейският подход и поведение, зачитането на правата и достойнството на всеки гражданин, без оглед на неговата национална или религиозна принадлежност да станат неизменна част от работата на държавните и общински институции по места и особено в малките райони, където зависимостите и обвързаностите с определени представители на местната власт са най-силни и страхът все още присъства сред хората.

От огромно значение за запазване на народностното чувство сред БНМ е и образованието на майчин език. Положителен пример е дейността на гимназията „Св. св. Кирил и Методий” в Цариброд. С апостолски дух колективът на гимназията превеждаше учебници на български език и увлече учениците и техните родители да подкрепят изучаването на български език. В тази връзка смятам, че е от ключово значение съществуването на паралелки на български език в училищата в Цариброд и Босилеград.

Като цяло опазването на майчиния език и културата е комплексен проблем, като сред основните проблеми са липсващото предучилищно образование на български език, липсата на преведени учебници за повечето класове, но и ниската заинтересованост от страна на родителите, децата им да учат майчин български език. Показателни за това са данните за броя на българските паралелки за настоящата и следващата учебна година в училищата в Цариброд и Босилеград. Една по-висока активност на НС на БНМ и на местните общински ръководители за въвеждането на български език в детските градини със сигурност би имала дългосрочен положителен ефект. В тази връзка се налага да отбележа и едно негативно явление, което наблюдаваме с учудване и безпокойство – засилващата се в последно време пропаганда за налагане на ненаучното понятие “шопски език”, като всички ние много добре знаем, че шопският наратив е диалектна форма на българския език.

Не на последно място за градивното обсъждане на задачите в опазването на майчиния език и култура е ролята на медиите на майчин език и всички аспекти от финансов, правен и организационен характер, свързани с тяхното нормално функциониране.

Убеден съм, че целият кръг от въпроси по проблемите на образованието, медиите, културата изискват още по-активно и конструктивно взаимодействие на БНМ чрез неговите легитимни представители и на сръбската държава.

Тук е мястото да отбележа, че със съдействието на посолството, миналата година бяха намерени решения за два важни въпроса. Първият е проблемът със записването на студентите по ПМС 103 в следващ учебен цикъл, когато същите вече са получили статут на постоянно пребиваващи в България. Вторият е възобновяване на медицинските прегледи във ВМА.

Не на последно място бих искал да споделя тревогата си относно публикуваните официални данни от проведеното преброяване на населението на Сърбия през 2022 г., което показва сериозен спад на отчетените като българи граждани на страната. Същевременно прави впечатление статистиката, която показва, че графите „останали“, „регионална принадлежност“, „неизяснили се“ и „непознато“ надхвърлят 7% от общият брой на населението в Сърбия.

По данните на сръбското правителство, в периода от 2010 до 2022 г. инвестиции на българския бизнес в Сърбия са в размер на 273,8 млн. евро, което прави Република България 18-та в списъка на страните с най-големи инвестиции в Сърбия. Доволни ли са българските инвеститори от условията за бизнеса в Сърбия и има ли интерес от българския бизнес да инвестира в Цариброд, Босилеград и други среди, където живее българското малцинство? Кои са според Вас най-важните съвместни инфраструктурни проекти след газовия интерконектор София-Цариброд-Ниш, който в момента се реализира?

Българските предприемачи проявяват интерес към инвестиции в региона на Балканите, в частност в Сърбия, и конкретно в тези, в които живеят представители на българското национално малцинство.

Очакваното пускане в експлоатация на изграждащата се междусистемна газова връзка със Сърбия, модернизирането на железопътната отсечка между Ниш-Цариброд/Димитровград, разширяването и модернизирането на българския ГКПП „Калотина“, както и очакваното завършване и пускане в експлоатация на магистралната отсечка от границата в посока София, ще допринесат съществено в подобряването на бизнес условията, което съответно се очаква да привлече допълнителен интерес от страна на българските предприемачи да инвестират в пограничните региони като цяло.

Активното двустранно и регионално сътрудничество е неразделна част от европейската интеграция на Западните Балкани, която допринася за укрепване на доверието, стабилността, сигурността и утвърждаването на европейски стандарти в отношенията в региона. В тази връзка е важно да се подчертае ролята на програмата за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия за периода 2021 – 2027 г. Изведената в програмата приоритетна ос 1 (ПО 1) „Конкурентен граничен регион“, съответстваща на Цел на политиката 1 „По-интелигентна Европа“, която предвижда директна подкрепа на микро, малки и средни предприятия (ММСП) в трансграничния регион, в обхвата на програмата. Вземайки предвид потенциала за растеж на сектора на ММСП, това би допринесло за повишаване на стандарта на живот в пограничните региони.

Над 1400 граждани от Цариброд през декември 2021 г. подписаха петиция за откриване на отделен граничен пункт Градина/Калотина. С тази инициатива тогава са били запознати институциите от двете страни на границата с цел да се облекчи преминаването на границата за жителите от Цариброд и околията, които работят в България, както и на студенти и др. Има ли разговори между двете правителства по този въпрос?

Една от основните задачи на българското посолство и ГК в Ниш е оказването на пълно и всестранно съдействие на представителите на БНМ , както и подпомагане развитието на пограничните региони, в това число и чрез стимулиране на икономически връзки между двете държави. Запознати сме с натовареността на ГКПП Калотина/Градина през летните месеци и отчитаме като резонни притесненията на гражданите на Цариброд пътуващи ежедневно до Р България за да работят, да развиват бизнес или като туристи.

Становището на сръбската страна според към момента относно искането на гражданите на Цариброд за отваряне на сезонен ГКПП е, че то не може да бъде удовлетворено поради липсата на правна основа и необходимите инфраструктурни условия за организиране извършването на граничен контрол съобразно действащите международните стандарти. В този смисъл, през натоварените летни месеци на ГКПП Градина, сръбската страна предвижда използването на всички инфраструктурни възможности, увеличаване броя на граничните служители, както и други възможности за ускоряване на граничния контрол.

Следва да се отбележи, че от българска страна в момента тече мащабна реконструкция на пътните трасета на ГКПП Калотина и след разкриването на проектираните новите коридори за леки автомобили, автобуси и товарни превози и натоварването на пункта през летните месеци значително ще се облекчи.

За какво не се реализират спогодбите подписани още през 2007 г. за откриване на нови гранични пунктове „Салаш – Ново корито“ и „Банкя – Петачинци“ и кога евентуално може да очакваме изграждането им?

След застоя по време на здравната криза свързана с пандемията от COVID 19, работата по откриването на ГКПП „Салаш – Ново корито“ , както и дейността на създадената смесена българо-сръбска комисия се активизира.

През месец юли 2022 г., българското правителство утвърди състава на българската част от смесената експертна комисия създадена със Споразумението между двете правителства за откриване на ГКПП Салаш-Ново Корито, а през месец март 2023 г., правителството на Р Сърбия прие решение, с което определи поименния състав на делегацията от сръбска страна. На 30.05.2023г., на ГКПП Калотина бе проведена работна среща на Смесената българо-сръбска експертна комисия, на която бяха обсъдени и приети редица съвместни решения, а именно: Потвърдена бе пресечната точка на бъдещото ГКПП определена от експерти на двете страни още през 2002г., договорено бе, че пунктът ще работи в режим 24/7 като на вход и изход ще функционират по три работни трасета, които ще бъдат предназначени за моторни превозни средства до 3,5 тона, а конкретните технически характеристики на пътните връзки, местоположението на трасетата, както и други инфраструктурни въпроси ще бъдат уточнени на следващата работна среща.

През месец март 2023 г. в българското посолство постъпи писмо от името на гражданите на община Димитровград, в което се отправя молба за активизиране работата по изграждането и откриването на нов гранично контролно-пропускателен пункт „Банкя – Петачинци“. Писмото е било адресирано и до различни институции в Сърбия за вземане на отношение, от където няма отговор по казуса.

Теоретично казано, тези инициативи за нови ГПП би били излишни в случай, че и Сърбия е част от Европейския съюз. Виждате ли Сърбия като пълноправен член в това семейство, дали пътят на Сърбия към ЕС може да допринесе за още по-голяма стабилност на Балканите и до каква степен България я подкрепя в тази насока?

България нееднократно е подчертавала, че европейската интеграция на Западните Балкани, в т.ч. и на Сърбия остава сред основните приоритети на нейната външна политика. Убеден съм, че членството в ЕС е мощен трансформативен и модернизиращ фактор за всяко общество, което може да се види ясно и с дълбоките преобразувания, настъпили във всички сфери на живота в България от 2007 г. насам. Република Сърбия също извежда членството в ЕС като свой първостепенен приоритет и задача. Предприсъединителният процес е свързан с изпълнението на редица критерии, в т.ч. и тези, отнасящи се до върховенството на закона, свободата на медиите, правата на човека и др.

Смятам, че за държавите на Западните Балкани не съществува по-надеждна алтернатива на пълноправното членство в ЕС и съответното покриване на тези критерии, целящи изграждането на правови, демократични и свободни общества.

Задавам Ви и въпрос като журналист и редактор на ФАР, на една от малкото независими малцинствени и българоезични медии на гражданско общество и която също се сблъсква с голям политически и икономически натиск от страна на местната власт. Какво властите и сръбското правителство, както и Европейския съюз трябва да направят за да се подобри медийната свобода в Сърбия като една от основните европейски ценности?

Както вече споделих, избирайки пътят на европейската интеграция, Сърбия приема правила и стандарти в различни, но важни сфери, за чието спазване особено важна роля има обективно-критична и независима журналистика, каквито стандарти се стреми да защитава вашата уважаема медия.

Културата и информираността трябва да се градят върху това, колко важни са медиите и журналистите в едно гражданско общество, защото ако няма журналисти, няма да има достатъчен контрол върху обществените уязвимости, когато става дума за корупция, явления на екстремизъм, език на омразата, пропаганда срещу ЕС, дезинформация от всякакъв вид и така нататък.

Европейската комисия признава въпроса за състоянието на журналистите и медиите в Сърбия като един от централните въпроси на процеса на присъединяване на Сърбия към Европейския съюз.

Посолството, съвместно с колегите от посолствата на държавите от ЕС и мисията на ОССЕ в Белград, внимателно отчитат състоянието и проблемите на медийната среда в Сърбия, включително и по сигнали от страна на медии за нарушаване на техни права.

Вашето пожелание и послание към българската общност, гражданите на Сърбия и аудиторията на Интернет Портал ФАР, ФАР ТВ и списанието за деца и юноши ФАРЧЕ, която ни следи в двете съседки и в региона.

Бих искал да им пожелая да са най-вече здрави, те и техните семейства, защото вече отминалата пандемия ни припомни, че здравето и човешкия живот са най-важното. За българската аудитория, бих им пожелал да пазят българския дух, език и култура, и да бъдат горди от произхода си.

На екипа на ФАР пожелавам още дълги години успешна и професионална работа в журналистическото поприще. Журналистиката е сфера от висока значимост за обществото, което прави работата на журналистите изключително важна.

Биография:

Н. Пр. Петко Дойков

Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Сърбия

Роден на 31 януари 1964 г. в България.

Кариера:

От 5 април 2021 г. Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Сърбия;

26 август 2019 г. – 4 април 2021 г. Заместник-министър на външните работи“;

март – август 2019 г. Министерство на външните работи – Генерален директор „Двустранни отношения“;

октомври 2018- февруари 2019 Министерство на външните работи – Дирекция „Близък изток и Африка“, висш дипломатически служител;

април 2014 – септември 2018 Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Индия, акредитиран и за Непал, Бангладеш, Шри Ланка и Малдиви;

октомври 2013 – април 2014 Министерство на външните работи – Генерален директор „Двустранни отношения“;

юли 2012 – септември 2013 Министерство на външнитеработи – Директор „Политика за сигурност“;

февруари 2010 – юни 2012 Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Ислямска република Мавритания (акредитиран със седалище в Тунис);

май 2008 – юни 2012 Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Тунизийската република, ръководител на Посолството за контакт с НАТО в Тунис (януари 2009 – декември 2010);

октомври 2004-май 2008 Министерство на външните работи – Директор на дирекция „Близък изток и Африка“;

август 2003 – октомври 2004 Министерство на външнитеработи – Дирекция „НАТО“, държавен експерт;

октомври 1999 – юли 2003 Делегация на Република България в НАТО – Брюксел, заместник политически съветник;

септември 1997 – октомври 1999 Министерство на външните работи – Дирекция „НАТО, Западноевропейски съюз и въпроси по сигурността“, експерт;

август 1993 – юли 1997 Посолство на Република България в Арабска република Египет, трети секретар;

септември 1992 – август 1993 Министерство на външните работи – Дирекция „Арабски страни“, експерт.

Образование:

2017 – 2018 Следдипломна квалификация по международно право и дипломация, Индийска академия за международно право и дипломация, Ню Делхи, Индия;

2000 – 2002 Магистърска степен по бизнес администрация (MBA), Обединени бизнес институти – Брюксел, Белгия;

1985 – 1991 Експерт по международни отношения с владеене на чужд език (арабски) – магистърска степен

Московски държавен институт по международни отношения

Москва, Руска федерация

Професионална квалификация:

2018 Програма за обучение на дипломати по „Разбиране на индийската външна политика ”, Глобален университет – Джиндал, Индия;

2017 16-ти летен курс по международно право, Индийско сдружение за международно право (ISIL), Индия;

2016 Зимно училище за дипломати, Училище за международни изследвания, Университет „Джавахарлал Нехру“, Ню Делхи, Индия;

2015 Колеж за административни служители на Индия, Хайдарабад, Програма за електронно обучение и цифрово образование;

април 2014 Семинар по ефективни международни преговори, лектор Рон Тон, директор на Академията „Клингендал“ (Clingendal Academy);

2013 Колеж „Кенеди“, Университет „Харвард“, Програма по черноморска сигурност, Букурещ, Румъния;

септември 2012 Семинар за старши служители „Отвъд Ал-Кайда: как да разбираме и да се противопоставяме на насилствения екстремизъм“,

Европейски център за изследвания в областта на сигурността „Джордж Маршал“, Германия;

2006 Курс по презентационни умения пред аудитория (Британски съвет, София);

2000 Обучителен курс по многонационални преговори (Мисия на Швейцария към НАТО, Брюксел);

Допълнителна информация:

юли 2018 Писмена благодарност от министъра на външните работи за оказано съдействие при спасителната операция за алпиниста Боян Петров;

февруари 2018 „Изключителен посланик на 2018 г.“, награда на Международната фондация “Единство”, Индия;

юли 2015 Златен почетен знак на министъра на външните работи за дългогодишна отлична служба в системата на Министерството на външните работи;

януари 2014 Почетна диплома за високи професионални постижения на министъра на външните работи;

юли 2012 Повишен до личен ранг „посланик“ на българската дипломатическа служба;

май 2012 Орден на Тунизийската република;

юли 2011 Сребърен почетен знак на министъра на външните работи за системни високи постижения в областта на дипломатическата служба;

юли 2006 Сребърен почетен знак на министъра на външните работи за успешната организация на евакуацията на българските граждани от Ливан по време на военни действия;

март 2005 Награда на министъра на външните работи за приноса за успешното приключване на 12-ия съвет на министрите на външните работи на ОССЕ;

декември 2003 Медал по случай 100-годишнината от дипломатическите отношения между Република България и САЩ;

Езикови умения: Английски, френски, арабски, руски
Семейно положение: Женен, с три деца.

Интервюто взе Петър Виденов

Фото: Стефан Павич