Дарко Петров – акордеонът като музикална любов от детството

   Дарко Петров е ученик в трети клас в гимназията „Св. Св. Кирил и Методий” в Димитровград. От основното училище в средното идва с Вукова  диплома за най-добър успех. Въпреки, че всички предмети отлично му вървят казва, че най-интересни са му информатиката и физиката. Областта, която нарочно го влече извън училищните задължения е  музиката, с която се занимава в свободно време, свирейки на акордеон и клавиши.

   Още като малък започва да се интересува от музика, а този интерес носи от семейството си.

   „Баща ми имаше един малък акордеон, на който свиреше от време на време. Тогава и аз постоянно идвах при него, за да свирим заедно”, спомня си Дарко за първите си стъпки в музиката.

   Още във втори клас в основното училище се записва и в музикалния клас в Димитровград към музикално училище „Д-р Драгутин Гостушки” в Пирот. В музикалната школа учи шест години, където и придобива основни знания и умения в областта на музиката – как правилно да свири по ноти, как да се държи, как правилно да поставя пръстите си върху акордеона… Както казва, това са основите за по-задълбочено занимаване с музика, така че музикалната школа му е от голяма полза за по-нататъшната музикална кариера. Свиренето на акордеон усъвършенства при преподавателите Саша Клеменович и Бобан Чирич, а при учителя Владица Игнятович изучава солфеж и теория на музиката.

   Участва и в редица състезания, както в свирене на акордеон, така и по солфеж. Сред своите успехи нарочно изтъква третото място на „Ясеничко прело” в Смедеревска Паланка през 2013 година, където се е състезава като инструменталист в свирене на традиционна народна музика. В същото събитие участва и заедно с димитровградското КХД, чиито членове се състезават в категория „фолклор“.

   Въпреки, че акордеонът не е особено популярен инструмент сред младите, за Дарко той е музикална любов от детството и твърди, че е трудно обяснимо какво е това нещо, което специално го е привлякло точно към този инструмент. Сръчен е и на клавишите, но казва че други видове музикални инструменти, каквито са на пример струнните не го привличат особено.

   „Вкъщи имам и китара, така че едно време се опитвах да свиря и на нея. Все пак се отказах от това – повече обичам акордеона”, каза той.

   Освен воля и любов към музиката, за да се владее успешно определен инструмент са нужни не само знание и умение но и всекидневни упражнения. Дарко споделя, че понякога свири по четири-пет часа на ден, но тази практика не смята за нещо, което му отнема време, тъй като наистина се наслаждава.

   В последните две години и половина Дарко е член на Царибродски оркестър, музикален състав от Димитровград, който тачи старата градска музика. Твърди, че е изключително доволен от сътрудничеството с по-възрастните и опитни колеги музиканти, които своевременно са го поканили да работи с тях и че е страхотно чувството да бъдеш част от един такъв оркестър:

   „Става дума за фантастични хора с голям опит. Приеха ме като свое дете и перфектно си сътрудничим”.

   Сред многобройните изяви, които има като член на Царибродски оркестър, за най-интересни посочва миналогодишната изява в българския град Банско, както и концерта в зала „България” в София през декември миналата година, където са се представили и някои от най-известните музиканти в България, както и известни изпълнители на опера и балет. Имали са и доста изяви в Ниш, а често можем да ги чуем и в Димитровград. За 23-ти декември е заплануван и благотворителен концерт в Културния дом в Димитровград, в който заедно с Царибродски оркестър участва и Дарко.

   „Не ми е за пръв път да свиря на благотворителен концерт. Радвам се, когато мога да помогна и да дам подкрепа на когото и да е и винаги ще се отзова на поканата да свиря, където и да е и за всеки, на когото е нужна помощ”, каза той.

   Притеснението е неделима част на представянето на почти всеки артист, а в началото така е и при Дарко. Но с придобиването на повече опит и израстването в музикалното изкуство притеснението постепенно изчезва:

   „Сега вече свикнах с участията пред публика, така че повече и не мисля за притеснението. Опитвам се единствено да свиря колкото по-добре мога и при това не мисля за нищо друго.”

   Доказателство, че добре върши своята работа са и реакциите на публиката, които както казва наистина означават много за него:

   „Ако успеем да направим така, че публиката да бъде доволна, тогава и ние сме доволни”, твърди Дарко.

   Относно музикалните жанрове споделя, че най-много харесва традиционната народна музика, която преди всичко е свързана и с инструмента, който свири. Освен това обича да слуша и стари балади от сферата на екс-YU рока, както и чуждестранна рок музика. Има доста идоли в музиката, сред които специално изтъква Любиша Павкович, Александър Софронийевич и Влада Панович.

   След година и половина Дарко завършва средното си образование и обмисля записването си в университет. Има желание да следва програмиране, тъй като вече трета година в гимназията учи информатика, която му е доста интересна и смята, че в нея намира себе си. Иска да продължи образованието си в съседна България, както и по-голямата част от съучениците му и бъдещите студенти смята, че условията за следване са по-добри в българските университети. Втората причина е, че България му се струва по-близка и по-позната, тъй като я посещава по-често, отколкото съответните студентски градове в Сърбия, каквито са Ниш или Белград.

   Все пак се надява, че няма да пренебрегне акордеона и че като дипломиран програмист или информатик в свободното си време ще продължи да бъде и музикант. В случая, плановете междувременно да се променят и да реши професионално да се занимава с музика и да се запише в Музикалната академия казва, че все пак не го привлича да стане преподавател и да преподава определен музикален предмет, а му е по-привлекателно да се развива и усъвършенства като музикант.

   За приятелите си и читателите има ясно и хубаво послание – да не се отказват от целите си, да следват своите мечти и да ги осъществяват.

 Д. Йеленков

Фото: От албума на Д. Петров

Рубриката „Млади нашенци“ е съфинансирана от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2016 г. Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.