Йелена Китанов, млада актриса и успешна рецитаторка: Хората трябва да се стремят към своите цели и да осъществяват желанията си

   Йелена Китанов е ученичка в трети клас в гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” в Димитровград. Вуковац в основното училище, отличен успех запазва и в гимназията. Когато става дума за занятията в училище твърди, че нищо не й е особено трудно; успява да се справи с всичко и има доста предмети, които обича. Интересува се от биологията като наука, но смята че е много важен и начинът, по който преподавателя представя уроците на децата – както казва, точно поради начина на преподаване й е много интересна и физиката. Йелена се занимава и с редица извънкласни активности и хобита, а преди всичко обича да чете, да рецитира и да играе на сцена. Почитателите на театъра в Димитровград имаха възможност да я видят в главната роля в комедията „Женитба”, която на сцената на Театъра „Христо Ботев” тази есен бе изиграна вече два пъти.

   Навлизането й в сферата на актьорското изкуство има корени и в нейната любов към рецитирането, с което се занимава още от втори клас в основното училище. Още тогава започва да участва в състезания за рецитатори, а всяка година успява да се класира на областното състезание, което периодично се повежда в Димитровград, Пирот, Бела Паланка и Бабушница. Миналата година бе втора на областното състезание в Бабушница и замяна за държавното състезание, на което тогава все пак не успя да отиде. Благодарение на рецитаторското си умение на стихотворението „Изповед на актрисата” от писателката Елизабета Георгиев, на съревнованието в Бела Паланка тази година спечели първо място.

   Този награда й даде възможност да се яви на държавното състезание във Вальево, с което казва е изключително доволна, тъй като най-сетне е успяла да осъществи отдавнашното си желание.

   За развиването на интересите си е особено благодарна на поетичната работилница на Елизабета Георгиев, която дълги години се е провеждала в Народната библиотека в Димитровград. От това време пази особено красиви спомени:

   „Спомням си, че единствено тогава библиотеката беше наистина пълна. Едвам чакахме да отидем в работилница след училище, толкова много, че дори не ходехме вкъщи на обяд, но веднага бързахме за библиотеката. Там рисувахме, пишехме стихотворения, правихме и представления по текстовете на Елизабета, между другите и ‘Купонът в зеленото кьоше’ и ‘Разпродажба на сънища’, която играхме и на сръбски и на български”, припомня си Йелена. Казва, че на креативните работилници е научила много:

   „Елизабета винаги ни подтикваше сред всичките училищни занятия винаги да успяваме да намерим и свободно време, което да отделим за себе си, са душата си; да пишем, да рисуваме, да търсим себе си в различни креативни неща.”

   По времето на поетичната работилница е имала и доста вдъхновение за писане: казва, че по-привлекателно й е било да пише разкази, но е писала и поезия, а някои от творбите й са били и награждавани. Споделя, че в последно време не пише толкова, колкото преди, освен ако не става въпрос за задължителните съчинения в училище.

   Участието в „Женитба” е и първият сериозен актьорски опит за Йелена, тъй като играе главна роля в комедията на известен руски драматург, но и поради причината, че за пръв път участва в една пиеса заедно с възрастни актьори. За това как изглежда да бъдеш главна героиня на едно театрално представление и да сътрудничиш с дългогодишни актьори на димитровградския любителски театър Йелена казва:

   „Беше ми голямо удоволствие да работя с тях, защото са екип с наистина сериозен опит”, споделя тя. „В тяхната компания времето ми минаваше доста бързо, но от тях много и научих, което е и най-важното. Най-много научих от Делча Гигов, понеже с него започнах да работя още в основното училище в представленията, които той режисираше по текстовете на Елизабета. Това е наистина едно ново преживяване, което за мен е много важно.”

    Казва, че възрастните колеги изключително добре я приеха:

   „Имаха много разбиране към мен, тъй като все пак бях начинаеща във всичко това. Въпреки че всички тях познавах отпреди, не ми беше лесно, страхувах се как ще се справя…, но на края всичко се получи добре.”

   Заедно с екипа за премиерата се е подготвяла от средата на април до края на октомври. Твърди, че в началото й е било изморително в един ден да събере задълженията в училище и репетициите, които понякога продължавали три, четири, дори и пет часа, но тъй като с времето е свикнала с бързо темпо на работа, това вече не й представлява проблем. Признава, че е била доста развълнувана преди премиерата, но и че това при нея е обичайно преди всяка публична изява. Но според нея това е позитивно притеснение, което изчезва в момента, в който излиза на сцената. Особено притесняващо й е било, че се представя в главна роля точно пред местната публика в родния си град:

   Страхувах се от впечатленията, все пак в публиката са и моите преподаватели, приятели, познати. Бях загрижена какви ще бъдат реакциите им”, споделя Йелена. Обаче, както казва, на края е останала изключително доволна от представлението като цяло, но и от ролята си в него. Дълго ще си спомня забавните случки от репетициите, всяка от които е била история за себе си и твърди тя, наистина невероятно изживяване.

   На въпроса в коя роля би искала да се намери в бъдещата си актьорска кариера скромно отговаря, че все още не си е мислила за това: „Все пак това ми е първият по-сериозен опит като актриса и смятам, че ми е нужно още време, за да открия какви роли са най-подходящи за мен.”

   Споделя, че обича да чете книги, а в последно време особено интересни са й трилърите. Това, което й липсва в Димитровград е киното и мисли, че младите тук с удоволствие би го посещавали. Освен това, като почитател на театъра би обичала по-често да има възможност да ходи на представления в родния си град.

   Тъй като още от пети клас има желание да стане стоматолог, след завършването на гимназията иска да запише стоматология. Планът й е да следва в България, понеже й се струва, че впечатленията на студентите, които учат там са доста по-добри в сравнение с тези на колегите им, следващи в Сърбия. Все пак, за това в коя държава и в кой град ще се осъществи като стоматолог – все още няма планове. Това, в което е сигурна е, че покрай успешната кариера в бъдещата си професия би искала да продължи в свободно време да се занимава с актьорство.

   На съучениците си и читателите поръчва:

   „Мисля, че трябва да се стремят към своите цели и да се опитват да осъществяват желанията си; никога да не се предават и когато постигнат една цел, винаги да поставят пред себе си някоя още по-голяма; винаги да се държат и да се борят като че ли не са първи, а втори, като че ли все пак съществува нещо още по голямо, което могат да спечелят.”

 Д. Йеленков

Фото: От албума на Й. Китанов

Рубриката „Млади нашенци“ е съфинансирана от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2016 г. Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Написал/ла

Дияна Йеленков е родена през 1988 год. в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград, след което образованието си продължава във Философския факултет в Ниш (специалност сърбистика) и в Нови Сад (където завършва магистърска степен по Сръбска филология: сръбски език и лингвистика). След това се качва във влака и се завръща в Димитровград. Тъй като винаги е била от децата, които предпочитат да си четат книжка под дървото, отколкото да играе на криеница, още от малка се интересува от литературата и езика, особено от диалекта на родния си край. Лексиката на димитровградския говор е било заглавието на магистърската й теза – речник с повече от 2000 думи, които се използват в този местен говор. В свободно време се занимава с писане (главно на проза, а от време на време и на поезия), и с превод на литературни текстове от български на сръбски (а когато иска и обратно). Някога творбите си от детското творчество публикувала в сборника „Радовичев венец”, поетическия сборник „Разиграни сънища” и в детското списание „Другарче”. В по-скоро време някои от текстовете й се появяват в списанието „Недогледи”, което публикува Философският факултет в Ниш, както и в литературните списания „Траг” и „Майдан”. 2015-а и първата половина на 2016-а год. са плодородни за израстване на литераторската й суета – донесоха й втора награда от конкурса „Воислав Деспотов” в Нови Сад, трета от конкурса за сатирична приказка в рамките на „Нушичияда” в Иваница, както и място сред трите наградени приказки от конкурса „Черната овца” (blacksheep.rs); с писанията си заема място и в сборника „Черти и резета 6” (сборник с най-добрите творби от конкурса „Андра Гаврилович” в Свилайнац), както и в стихосбирката „Синджеличевите чегарски огньове 26” на литературното сдружение Гласът на корените от Ниш. Нейни кратки приказки се намират сред отбраните и в следващите два конкурса „Черната овца”. Съвместно с колегата си Ратко Ставров и госпожица Доротея Тодоров обявиха поетично-прозаичен сборник „Допир”. Не устоя и на изкушението да се пробва като журналист – от позицията преводач и автор сътрудничи с onlajn списанието EMG магазин, а от време на време публикува текстове и в портала blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар