Алекса Коп е гимнастик от Пирот, ученик 10-ти клас в димитровградската гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в профилилирана паралелка “Туризъм“. Роден е на 18 януари 2001 г. в град Пирот, където и днес живее. Завършва основно училище „Вук Караджич“ – Пирот и след това записва гимназия в Димитровград. Със спортна гимнастика започва да се занимава още в пети клас основно училище. 6 години тренира активно в гимнастическия клуб “Соко 2011 Пирот“. Неговите треньори, а същевременно и основатели на този спортен колектив са братята близнаци Слободан и Стефан Стефанович.
Най-много спортни успехи постига в началото на кариерата си, когато става вицешампион на Сърбия и носител на многобройни медали в различни индивидуални и екипни състезания. В момента със спортна гимнастика се занимава рекреативно, за ползите на училищни надпревари. В разговор за портал “ФАР“ Алекса казва, че спортната гимнастика е един от най-красивите и грациозни видове спорт, който изисква тежък физически труд и дава възможност за правилно развитие на тялото. Тя учи на дисциплина и самоконтрол. Успоредка, висилка, земя, халки, кон с гривни, прескок са задължителните гимнастически уреди при мъжете. В свободното си време, Алекса се занимава с фотография, а най-много обича портрети.
Откъде идва любовта към спортната гимнастика? Как реши да се занимаваш с този спорт?
Преди гимнастика, се занимавах с айкидо – японско бойно изкуство. Бях в пети клас основно училище, когато разбрах, че в моят град Пирот се създава клуб по спортна гимнастикa и веднага се записах там. Опитвах се по едно и също време да се занимавам и с двата спорта, а наред с това да не изоставям училищните си занимания, но беше много трудно. Затова реших да се определя само за гимнастиката и горд съм от факта, че бях участник в първата тренировка в клуба по спортна гимнастика “Соко 2011 Пирот“ при треньорите Слободан и Стефан Стефанович.
Как изглежда една тренировка в спортна гимнастика? Кой е любимият ти гимнастически уред?
С гимнастиката вече не се занимавам на професионално ниво, а само за целите на училищните състезания, но не съществува разлика в тренировачния процес сега и преди. Всяка една тренировка трябва да продължи толкова дълго, колкото е необходимо за да се подготвя по-добре. Упражненията започвам с разтягане на мускулите, след това работим върху гимнастичните уреди и най-накрая работим упражнения за подобряване на физическите качества – гъвкавост, координация, сила и издържливост. Задължителни гимнастични уреди при мъжете са успоредка, висилка, прескок, земя, кон с гривни и халки. Аз най-много обичам да работя упражнения на земя, защото са доста акробатични и изискват много усилия.
Как се справяше с училищните занимания, докато се занимаваше с гимнастика на професионално ниво?
Беше наистина трудно, особено като се записах в димитровградската гимназия. Всеки ден пътувах, а тренировките бяха през вечерно време. Въпреки че изпитвах голяма умора, намирах сили да продължавам напред и да се справям с всички задължения около училището и спорта. Сега е много по-лесно, тъй като вече не се занимавам професионално със спортна гимнастика, а само за целите на училищните състезания.
Кое е по-важното за да се успее в спорта, в твоя случай спортна гимнастика, талантът или тренировките? Разкажи нещо за спортните ти постижения?
Според мен, за постигане на добри резултати в спорта важно е да се притежава талант, но той не е от решаващо значение. Трябва всеки спортист да е упорит, да обича това с което се занимава, постоянно да тренира и да има желание за успех. Що се отнася до спортните ми успехи, мога да кажа, че бях участник в голям брой както екипни, така и училищни състезания. Най-голям успех направих в самото начало, само един месец след записването в гимнастичен клуб „Соко 2011 Пирот“. На Републиканско първенство по спортна гимнастика станах втори в цяла Сърбия, в категория „5-6 клас“. След това, в категория „7-8 клас“ заех трето място, също ставаше дума за републиканско състезание. Няколко пъти станах шампион на регион Югоизток. За разлика от клубните ми успехи, в училищните надпревари бях главно участник, без да се класирам в топ 3.
Предвид факта, че си от Пирот, как беше посрещнат в новата среда от страна на преподавателите и връстниците ти? Димитровградската гимназия, като образователна институция, предоставя ли достатъчно възможности за придобиване на знания от различни области? Изпитваш ли трудности с българския език, тъй като не си го изучавал като предмет в Пирот ?
Мога да кажа, че като се записах в димитровградската гимназия бях приет от всички много добре. Запознах нови приятели. Училището предоставя възможности за придобиване на много нови знания, а самите уроци са доста интересни. Преподавателите са на високо равнище, отношението им към нас е чудесно и заслужават похвала за търпението, с което ни обучават. Искам да отправим благодарност до всички, особено до Небойша Йотов, професор по физическо възпитание и Снежана Симеонова, директорката на училището. С българския език в началото не се справях добре, тъй като не го бях изучавал в Пирот. Преподавателката направи много усилия да помогне, както на мен, така и на всички, които идваха от Пирот. Сега всичко е много по-лесно и аз се опитвам колкото е възможно по-добре да овладея езика.
Откъде идва любовта ти към фотографията? Какви снимки предимно правиш?
Фотографията заобичах още от дете, тъй като баща ми е оператор и се занимава професионално с фотография. Аз гледах какво той правеше и в мен възникна желание и аз да опитам. Така започнах да правя първите си снимки. Желанието ми е да подобрявам знанията си в тази област и един ден да стана известен фотограф. Обичам да снимам всичко, но най-много ме привличат портретите.
Какво послание би отправил към читателите на ФАР?
На Вашите читатели бих препоръчал, да се занимават със спорт, по какъвто и да е начин. Издържливостта, упоритостта и вярата в себе си, са нещата, които гарантират успех, не само в спорта, но и в живота. Моят избор бе спортна гимнастика и препоръчвам я на всички деца. Опитът, който натрупах и приятелите, които намерих, благодарение на гимнастиката, са едни от най-ценните неща, които ще помня завинаги.
А. Тодоров
Фото: Д. Коп/ от албума на А. Коп
Рубриката „Мост на приятелството“ е съфинансирана от град Пирот в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране за 2017 г.
Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.
