В Димитровград се проведе кръгла маса на тема „Информиране на български език”

В Центъра за обучение и образование в Димитровград на 2 юни се състоя кръгла маса на тема „Информиране на български език”, която организираха Интернет портал „Фар”, Мисията на ОССЕ в Сърбия, Посолството на Република България в Сърбия и Независимо сдружение на журналисти на Войводина.

Кръглата маса откриха Радко Влайков, посланик на Република България в Сърбия, Майкъл Уйехара, заместник ръководител на мисията на ОССЕ в Сърбия и Владица Димитров, кмет на Димитровград.

Като посочи важността на една подобна среща, Влайков изтъкна и определени проблеми, които се явяват в информирането на езиците на националните малцинства и конкретно на български език: несъществуване на изработени стратегии на информирането, насоченост на малцинствените медии към въпросите на определени интересни групи на малцинствата и необходимостта на обективно и точно информиране, което за малцинствените медии е особено важно, както и отсъствие на механизми за устойчиво финансиране на малцинствените медии.

Майкъл Уйехара посочи, че подобни дискусии са добре дошли във всяко общество, тъй като представляват основа на демократичните процеси. Според думти му, значението на медиите е и във факта, че раздвижват и усилват диалога в общността и би трябвало да осъществяват плурализъм в мнението и изразяването, което допринася на благополучието на всяко общество.

Като припомни, че информирането на езиците на националните малцинства е право, гарантирано от страна на Конституцията, Димитров коментира и положението в информирането на български език в Димитровград, което повече от 25 години провежда РТ Цариброд, а от 2016 г. и Интернет портал „Фар”. Той посочи, че българското национално малцинство в Димитровград в момента ползва правото си на информиране на български език и че медиите 90% са финансирани от местния бюджет, но се намесва въпросът какво ще се случва в тази област в бъдеще и дали малцинствените медии ще могат да бъдат икономически устойчиви.

Тема на първата дискусия бе „Информиране на националните малцинства с акцент върху информирането на български език”.

Редакторът на портал „Фар” Петър Виденов в ролята на модератор даде преглед на медиите в Сърбия, които информират на български език и посочи, че подобни медии не би трябвало да са конкурентни помежду си, тъй като всички те работят върху една и съща цел.

За важността на малцинственото информиране в днешно време говори Мехо Омерович, председател на Съвета за човешки и малцинствени права и полово равенство в Парламента на Република Сърбия. Между другото, той посочи, че в Сърбия са въведени почти всички закони в сферата на защита на националните малцинства, но съществува проблем в тяхната имплементация. В провеждането на този сложен и дълготраен процес, както каза, важна роля имат точно медиите, които освен да информират имат и задачата да пазят малцинствената култура, езика, обичаите и представляват израз на груповата идентичност.

Нино Брайович, държавен секретар към Министерството на културата и информирането говори за състоянието в информирането на езиците на националните малцинства и оповести, че в края на тази или в началото на следващата година РТС ще започне с излъчване на информативна програма на четири малцинствени езика. Освен това, Брайович сподели и идеята на Министерството на културата и информирането да оформи национален канал на малцинствените езици, където да се излъчват най-важните медийни съдържания от продукцията на РТС, но и от останалите продукции в Сърбия.

Обсъждайки темата за крайгранично сътрудничество и подкрепата за култура и информиране, генералният консул на Република България в Ниш Едвин Сугарев раздвижи и въпроси като липса на стабилно и постоянно финансиране на медиите, несъществуване на медийно пространство за публикуване на литературни творби на български език, което изчезна с угасването на списанията „Мост” и „Другарче”, (не)съвместимост на журналистическите текстове с нормите на съвременния български език, както и (не)осъществяване на свободата на мнение и редакторска политика на малцинствените медии.

В дискусията участва и Стефан Стойков, заместник председател на Националния съвет на българското малцинство в Босилеград. В рамките на темата за стратегиите на информирането на български език той говори за досегашните дейности на Националния съвет в сферата на информирането, проектите и конкурси в тази област и активната кампания за оцеляване на медиите в процеса на приватизацията, както и сформиране на Нова РТВ Босилеград.

Във втората част на кръглата маса бе обработена темата „Обществен интерес в информирането на местно общество”.

Недим Сейдинович, председател на Независимо сдружение на журналисти на Войводина и модератор на втория панел посочи, че свободата и обективността на медиите са еднакво важни теми, както и тяхната устойчивост и финансиране. Той коментира и един брой отклонения и регресивни процеси в сферата на информирането, въпроса за състава на комисиите за оценка на проектопредложенията, отношението между медиите и властта и проблема на защита на редакторската политика на малцинствените медии, чиито основатели са националните съвети, принципите, според които се разпределят средствата в проектното финансиране и други важни теми.

Деян Милев, член на Общинския-изпълнителен съвет за образование и информиране  при община Димитровград говори за плановете на публично информиране на обществото въз основа на досегашния опит. Милев оповести, че ще бъдат определени приоритетни теми за община Димитровград, които ще са част от медийния конкурс в началото на идващата година и изтъкна важността на съдържанията, които промовират потенциалите на общината. Между другото, той коментира и въпроса за образованието на работещите в малцинствените медии и нуждата да се ангажира по-голям брой филолози, както и самите журналисти да усъвършенстват знанията си на български език.

Мирослав Нацков, директор на РТ Цариброд говори за създаването на информативна програма за нуждите на малцинствената общност и информиран присъсващите за досегашната работа на РТВ Цариброд и сайта, създаден през миналата година. Той посочи, че информирането както на сръбски, така и на български език е продължило и след процеса на приватизацията и сложи акцент върху процеса на дигитализацията, осъществяването на сътрудничество с българската национална телевизия и общия напредък в продукцията, но и определени прблеми, каквато е нуждата да се отмени плащането на данък на добавената стойност от страна на малцинствените медии.

Като представител на портал „Фар” Славиша Миланов коментира начините, по които неправителственият сектор може да отговори на нуждите на общността, липсата на оценка и мониторинг, които са от значение за всички медии, както и важността на добрата комуникация на медиите с местното самоуправление и нуждата от финансови средства.

В кръглата маса участваха представители на електронни, печатни и онлайн медии от Димитровград, Босилеград и Ниш – Интернет Портал „Фар“, РТ Цариброд, Радио Босилеград, портал „Глас пресс“, списание „Бюлетин“, ТВ Инфо Кодал и вестник „Ново Братство“, както и представители на Националния съвет на българското национално малцинство, КИЦ „Цариброд“ и „Босилеград“, културното-образователни институции и гражданско общество.

Проведената среща раздвижи активна дискусия сред участниците и доста теми, за които тепърва трябва да се говори. Посланикът Влайков изрази надежда, че след половин година ще се проведе нова среща, която ще покаже докъде се е стигнало в решаването на дискутираните теми и подчерта значението на готовността чрез конструктивен диалог активно да се заработи върху всичките споменати проблеми.

 Д. Йеленков

Тони Алексов

Написал/ла

Дияна Йеленков е родена през 1988 год. в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград, след което образованието си продължава във Философския факултет в Ниш (специалност сърбистика) и в Нови Сад (където завършва магистърска степен по Сръбска филология: сръбски език и лингвистика). След това се качва във влака и се завръща в Димитровград. Тъй като винаги е била от децата, които предпочитат да си четат книжка под дървото, отколкото да играе на криеница, още от малка се интересува от литературата и езика, особено от диалекта на родния си край. Лексиката на димитровградския говор е било заглавието на магистърската й теза – речник с повече от 2000 думи, които се използват в този местен говор. В свободно време се занимава с писане (главно на проза, а от време на време и на поезия), и с превод на литературни текстове от български на сръбски (а когато иска и обратно). Някога творбите си от детското творчество публикувала в сборника „Радовичев венец”, поетическия сборник „Разиграни сънища” и в детското списание „Другарче”. В по-скоро време някои от текстовете й се появяват в списанието „Недогледи”, което публикува Философският факултет в Ниш, както и в литературните списания „Траг” и „Майдан”. 2015-а и първата половина на 2016-а год. са плодородни за израстване на литераторската й суета – донесоха й втора награда от конкурса „Воислав Деспотов” в Нови Сад, трета от конкурса за сатирична приказка в рамките на „Нушичияда” в Иваница, както и място сред трите наградени приказки от конкурса „Черната овца” (blacksheep.rs); с писанията си заема място и в сборника „Черти и резета 6” (сборник с най-добрите творби от конкурса „Андра Гаврилович” в Свилайнац), както и в стихосбирката „Синджеличевите чегарски огньове 26” на литературното сдружение Гласът на корените от Ниш. Нейни кратки приказки се намират сред отбраните и в следващите два конкурса „Черната овца”. Съвместно с колегата си Ратко Ставров и госпожица Доротея Тодоров обявиха поетично-прозаичен сборник „Допир”. Не устоя и на изкушението да се пробва като журналист – от позицията преводач и автор сътрудничи с onlajn списанието EMG магазин, а от време на време публикува текстове и в портала blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар