В Народната библиотека в Димитровград бе представена книгата „Малко езикознание” на Властимир Вацев

В Народна библиотека „Детко Петров” в Димитровград вчера бе представена книгата „Малко езикознание” на автора Властимир Вацев.

В литературната вечер, на която присъстваха многобройни почитатели на писаната реч и интересуващи се от езиковите въпроси на българския език, участваха Донка Николова, учител по български език и литература, Елизабета Георгиев и Албена Милев от Народната библиотека и самия автор – дългогодишен преподавател по български в димитровградската гимназия, сега в пенсия, член на ред. колегията на някогашното  списание „Мост”, писател, преводач, есеист, рецензент. Гост на литературната среща бе и Денко Рангелов, писател, публицист и бивш редактор на списанията „Мост“ и „Другарче“.

През 2003 година Властимир Вацев публикува сборник с разкази „Брод към Цариброд”, а през 2016-та Народна библиотека „Детко Петров” издаде две негови книги – сборник с критически статии „Магията на словото и картината” и сбирка с хумористично-сатирични разкази „Хуморът като хигиена на нравите”.

„Малко езикознание” е дело, различно от досега публикуваните му книги. То представлява сборник с есета, съсържащи интересни и информативни разкази, чрез които читателят по забавен начин може да се запознае с редица езикови въпроси в българския език и да разреши езиковите си недоумения.

Според думите на автора, някои от есетата, обединени в книгата най-напред са били публикувани в детското списание „Другарче”, където съществуваше специална рубрика със същото название. Въпреки че призна, че художествената литература и литературната критика са голямата му любов, Вацев сподели, че като специалист по сръбски и по български език винаги се е интересувал и от езикознанието и е продължавал да пише есета, свързани с езиковата сфера и като пенсионер, след като „Другарче” спира да излиза. Благодарение на колектива на Народната библиотека в Димитровград, към която отдаде особено признание, есетата, създавани години и десетилетия назад заживяха нов живот в книгата „Малко езикознание”.

Анализът на книгата, написан и представен пред гостите на събитието от учителката Донка Николова показва, че „Малко езикознание” успешно съединява любовта на автора към езика и към литературата. Широкия и всеобхватен поглед на Николова към сборника на Вацев разкри различните особености и качества на едно дело, което е много повече от езиков справочник – написано от човек, който е „дългогодишен стожер на родното слово, учител с голяма буква”, то също разкрива духа на Цариброд, представяйки на читателя не само особеностите на българския език, но и българския менталитет и национална идентичност; представя редица научни и литературни, но и човешки аргументи; обогатява знанията на читателите с богата енциклопедична информация, раздвижвайки и  различни културологични въпроси за езика.

В своя анализ Николова обърща внимание и към присъствието на пейсажа в делото на Вацев, отношението към имената и топонимията, свързана с царибродския край, както и на особената чувствителност на автора, който чрез писането си се показва като своеобразен летописец на Цариброд, по същото време не излизайки от ролята си на учител на родния език.

Като преподавател с богат опит и голямо езиково и литературно знание Вацев остава незабравима фигура в живите спомени на многото му бивши ученици, а от Елизабета Георгиев като една от тях публиката чу интересни анекдоти, свързани с учителската му роля и отношението му към учениците и преподаването. За познанството си с Властимир Вацев, според думите на Георгиева, един от ключовите хора, създавали културата на Цариброд, говори и Денко Рангелов, който представи и свои стихотворения, едно от които посветено на Вацев. Част от есетата бяха прочетени от Албена Милев, а по време на литературната вечер публиката видя и презентация на фотографии от различните периоди от живота на автора на „Малко езикознание”.

Участващите в литературната среща се съгласиха, че става дума за едно наистина интересно и качествено дело, един вид необикновен учебник и езиков справочник, който може да бъде от полза както на ученици, изучаващи български език, така и на всички онези, които се интересуват от езикознанието и в чиято професия езикът играе значима роля.

  Д. Йеленков

  Фото: Весна Николов / Дияна Йеленков

Написал/ла

Дияна Йеленков е родена през 1988 год. в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград, след което образованието си продължава във Философския факултет в Ниш (специалност сърбистика) и в Нови Сад (където завършва магистърска степен по Сръбска филология: сръбски език и лингвистика). След това се качва във влака и се завръща в Димитровград. Тъй като винаги е била от децата, които предпочитат да си четат книжка под дървото, отколкото да играе на криеница, още от малка се интересува от литературата и езика, особено от диалекта на родния си край. Лексиката на димитровградския говор е било заглавието на магистърската й теза – речник с повече от 2000 думи, които се използват в този местен говор. В свободно време се занимава с писане (главно на проза, а от време на време и на поезия), и с превод на литературни текстове от български на сръбски (а когато иска и обратно). Някога творбите си от детското творчество публикувала в сборника „Радовичев венец”, поетическия сборник „Разиграни сънища” и в детското списание „Другарче”. В по-скоро време някои от текстовете й се появяват в списанието „Недогледи”, което публикува Философският факултет в Ниш, както и в литературните списания „Траг” и „Майдан”. 2015-а и първата половина на 2016-а год. са плодородни за израстване на литераторската й суета – донесоха й втора награда от конкурса „Воислав Деспотов” в Нови Сад, трета от конкурса за сатирична приказка в рамките на „Нушичияда” в Иваница, както и място сред трите наградени приказки от конкурса „Черната овца” (blacksheep.rs); с писанията си заема място и в сборника „Черти и резета 6” (сборник с най-добрите творби от конкурса „Андра Гаврилович” в Свилайнац), както и в стихосбирката „Синджеличевите чегарски огньове 26” на литературното сдружение Гласът на корените от Ниш. Нейни кратки приказки се намират сред отбраните и в следващите два конкурса „Черната овца”. Съвместно с колегата си Ратко Ставров и госпожица Доротея Тодоров обявиха поетично-прозаичен сборник „Допир”. Не устоя и на изкушението да се пробва като журналист – от позицията преводач и автор сътрудничи с onlajn списанието EMG магазин, а от време на време публикува текстове и в портала blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар