Георги Котев, рецитатор, актьор, фолклорист: „Важно е да бъдем всестранни и да използваме времето си за положителни неща“

Георги Котев е ученик в трети клас в гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в Димитровград. Той е отличник, който има всестранни хобита, като рецитиране, актьорство и други. Неотдавна Георги постигна изключителен успех в сферата на писането. Той спечели втора награда на конкурса за есе на тема „Мисия будител“. Събитието се проведе по случай великия празник, Деня на народните будители, и бе организирано от областната администрация на Софийска област, Р. България.

Есето на димитровградския гимназист се нареди сред трите най-успешни творби във възрастовата група от 8 до 11 клас. Наградата – грамота и книги, му бе лично връчена от областния управител на Софийска област Илиан Тодоров на тържество, организирано в началото на ноември. Георги споделя, че не се е надявал, че ще спечели награда, а основната му цел по време на създаването на самото есе бе да напише искрено онова, което е в мислите му. Разбира се, за него е голяма чест да получи подобно признание и наистина се гордее с грамотата, която печели, посочва Георги.

„Главният пътеводител в есето ми бе, че ние младите трябва да се стараем, учейки и трудейки се, да допринасяме живота в бъдещето да бъде по-добър за всички, да успеем да изберем истинския път за нас и за настъпващите поколения“, разказва събеседникът ни.

Георги и по-рано е участвал в литературни конкурси, в някои от които е печелил и награди. Досега обаче не е постигал успех на толкова високо равнище. За него наградата в конкурса „Мисия будител“ е най-сериозното му досегашно постижение в тази област.

„Всеки човек може да се старае да бъде будител, със своето образование, със своите постъпки, със своите дела и постижения. Трябва винаги да вървим напред, търсейки истината и посланията в делата, запазили автентичната мъдрост на миналото. Денят на народните будители със своята символност трябва да ни обединява и показва верния път. Мисия Будител трябва да е едно предизвикателство за нас, да ни дава визия за качествено бъдеще за настъпващите поколения. Да оставим след себе си положителна следа, поне един малък лъч, би била истинската мисия на днешните поколения“, това е част от посланието, което Георги отправя в награденото есе.

Както ни разкри, наистина обича да пише, но поради многото други училищни задължения и извънучилищни дейности, все пак не му остава много време да се посвети на писането.

Георги Котев е и активен и успешен рецитатор. Любовта към рецитирането у него се ражда още в детската градина. Той започва да рецитира като съвсем малък и до днес редовно продължава да участва в редица различни рецитали и училищни програми, всяка една от които очаква с нетърпение. Все пак, както признава, все още не се е опитвал като състезател в тази сфера.

Интересът към писането и рецитирането е свързан с интереса към четенето. Според думите му, най-много чете по време на лятната ваканция, а един от любимите му автори е известния български писател Елин Пелин, чиито дела го привличат още от детските му години.

Всестранния Георги показа таланта си и като актьор. Тази година се представи пред публиката в комедийното представление „Дяволът и Вуте“, което заедно с преподавателя Милисав Николов и постановчика Борис Лазаров приготвиха ученици од димитровградската гимназия. В пиесата, която отлично се представи и на фестивала „Лачени обувки“ в българския град Берковица, той успешно се превъплъти в образа на ангела, който упорито, но безуспешно се опитва да покаже правия път на главния герой Вуте. Според него, участието в пиесата е било наистина интересно и лесно – както става с всичко онова, което се работи с любов. Прекрасното другаруване по време на подготовките е нещо, с което със сигурност ще помни това участие, което по думите му е един нов опит за бъдещето му.

Но това не е първата театрална изява на Георги. Той се изявява на театралната сцена още като дете.

„Бях много малък, на пет години, когато изиграх първата си роля на сцената, в пиесата „Д-р“ от Бранислав Нушич, както и в пиесата „Районна болница“ от Христо Бойчев. Спомням си, че по два месеца ходех всеки ден на репетиции и с нетърпение очаквах всяка следваща, но това изобщо не бе трудно за мен, а бе наистина голямо предизвикателство. Бях много щастлив, че играя на сцената с нашите царибродски актьори, които преди това гледах с възхищение…“, спомня си Георги.

Освен като рецитатор и актьор, Георги се изявява пред публиката и като фолклорист. Започва да играе фолклор още във втори клас и изпитва голяма любов към този вид изкуство.

„Фолклорът е нещо, без което наистина не мога“, споделя той. „Много се дружим, учим и наистина сме един отличен екип! Много награди спечелихме на различни фестивали, много страни обиколихме и мисля, че наистина ще ми липсва фолклора, след като завърша средното училище и замина да продължа образованието си“.

Заедно с играта върви и музиката, от която Георги също се интересува. Преди пет години завършва основно музикално училище, където учи пиано. Понастоящем се наслаждава на свиренето на китара, което отскоро започна да учи самостоятелно.

Освен редицата разнообразни извънучилищни дейности, като амбициозен отличник, събеседникът ни участва и в редица състезания по различни училищни предмети. Най-сериозни постижения има в съревнованията по български език и литература. Няколко пъти се класира на републиканско ниво, както и да показва високи резултати – второ и трето място. Както посочва Георги, за състезанията се подготвя ежедневно, чрез учене и четене. Сред предметите, към които изпитва най-много интерес посочва химията и биологията и засега смята, че бъдещото му образование и професия ще бъдат свързани с тези учебни предмети.

Колкото и да са много хобитата и занятия, в които е активен на Георги все пак му остава достатъчно време и за приятели и забавление. За всеки един млад човек, смята той, е важно да има интерес към различни неща.

„Важно е в нашите години да бъдем всестранни, без амбиции трудно се постигат целите в живота… Сега трябва да използваме времето си за положителни неща, за постижения, да се стараем да завършим престижни училища, за да се развием максимално в професиите си и така да допринесем за развитието на обществото, а по този начин, всъщност, наистина ще следим пътя на Народните будители“, препоръчва Георги.

  Д. Йеленков

  Фото: от албума на Георги Котев / Ивана Андреевич / Славиша Миланов

Текстът е част от проекта „Млади таланти“, който е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2018 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Написал/ла

Дияна Йеленков е родена през 1988 год. в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград, след което образованието си продължава във Философския факултет в Ниш (специалност сърбистика) и в Нови Сад (където завършва магистърска степен по Сръбска филология: сръбски език и лингвистика). След това се качва във влака и се завръща в Димитровград. Тъй като винаги е била от децата, които предпочитат да си четат книжка под дървото, отколкото да играе на криеница, още от малка се интересува от литературата и езика, особено от диалекта на родния си край. Лексиката на димитровградския говор е било заглавието на магистърската й теза – речник с повече от 2000 думи, които се използват в този местен говор. В свободно време се занимава с писане (главно на проза, а от време на време и на поезия), и с превод на литературни текстове от български на сръбски (а когато иска и обратно). Някога творбите си от детското творчество публикувала в сборника „Радовичев венец”, поетическия сборник „Разиграни сънища” и в детското списание „Другарче”. В по-скоро време някои от текстовете й се появяват в списанието „Недогледи”, което публикува Философският факултет в Ниш, както и в литературните списания „Траг” и „Майдан”. 2015-а и първата половина на 2016-а год. са плодородни за израстване на литераторската й суета – донесоха й втора награда от конкурса „Воислав Деспотов” в Нови Сад, трета от конкурса за сатирична приказка в рамките на „Нушичияда” в Иваница, както и място сред трите наградени приказки от конкурса „Черната овца” (blacksheep.rs); с писанията си заема място и в сборника „Черти и резета 6” (сборник с най-добрите творби от конкурса „Андра Гаврилович” в Свилайнац), както и в стихосбирката „Синджеличевите чегарски огньове 26” на литературното сдружение Гласът на корените от Ниш. Нейни кратки приказки се намират сред отбраните и в следващите два конкурса „Черната овца”. Съвместно с колегата си Ратко Ставров и госпожица Доротея Тодоров обявиха поетично-прозаичен сборник „Допир”. Не устоя и на изкушението да се пробва като журналист – от позицията преводач и автор сътрудничи с onlajn списанието EMG магазин, а от време на време публикува текстове и в портала blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар