Андрей Величков е ученик на Основното училище „8 септември“ в Пирот, а тази година се записа в седми клас. По баща си води потекло от Димитровград, но е роден в Пирот, където живее с родителите си и сестра си. С това талантливо и комуникативно момче разговаряхме за неговите интереси, успехи и планове.
Андрей е изключително всестранно дете – от учебните предмети най-много се интересува от английски, математика, физика, информатика, а в областта на информатиката нарочно го привлича програмирането. В свободното си време обича да спортува, а в БК „Пирот” тренира баскетбол от четири години. Все пак, споделя и обичайните интереси на младежите:
Разбира се, играя компютърни игри, както и всичките ми връстници, но всичко това е нормално“, казва Андрей.
Този талантлив седмокласник участва на различни съревнования, а за най-голямия си успех смята второто място на миналогодишното държавно състезание по физика, където спечели 95 точки. Освен това, гордее се и с класирането си на полуфинала на международното състезание по английски език HIPPO, където му недостигнаха само няколко точки за да премине на финала. Тъй като добре познава програмирането, участва в държавно състезание и в тази област. Твърди, че е страхотно усещане да бъдеш между най-добрите, но смята че все пак най-важното е да участваш – а да ли ще се стигне до победата, това тепърва трябва да се види.
Още от първи клас на основното училище Андрей развива и любовта си към математиката, която, освен в училище, упражнява и вкъщи. Изтъква, че е участвал и постигал добри резултати и на доста математически състезания, вярва че интереса му към тази област няма да се намали и че активно ще се занимава с нея и в бъдеще. В момента най-интересна му е геометрията, с която се запознал в шести клас. Казва, че най-много го привлича точно сложността и изискателността на тази област – факта че геометрията в себе си обединява различни математически операции и правила, така че изисква доста интелигенция и преданост за да се разберат и решат задачите. Въпреки че предметите като математика или физика за учениците често са истински страшилища, за Андрей това не е така. Дори и когато намери област която му причинява трудности, винаги има решение:
„Само трябва малко да се седне, да се учи, да се разбере проблема, и нищо вече няма да е трудно.“
Интереса на Андрей е фокусиран и към английския. Както самия той казва, осъзнава колко този език е разпространен и популярен по света, а заобичал го е още в ранното си детство когато, преди седем години, започнал да ходи на частни уроци по английски в езиковото училище „Логос“, при преподавателката си Гордана Манойлович. Казва, че не му трябва много упражнение за да разбере как функционират нещата в този език, което верояно се дължи и до присъствието на английския във всекидневния живот. Слуша предимно чуждестранна музика, а филми гледа най-често без превод, който не му е необходим за да разбере за какво става въпрос във филма. Освен това, опитва се и да чете книги на чужд език:
„Започнах да чета една книга на английски, но е малко по-изискателно понеже има някои наистина трудни думи, които се учат по-късно в средното училище. Все пак, най-голямата част може да се разбере“, твърди Андрей. 
Спортуването също е част от всекидневието на Андрей. По-рано бил участник в Малката спортна школа, а в момента се занимава с баскетбол. Обича да следи различни спортове, а разкри ни и кои са тимовете които симпатизира:
„От домашните клубове държа страна на Партизан. В НБА баскетбола фен съм на Кливланд Кавалиърс, а във футбола на Реал Мадрид.“
Като най-добър баскетболист от Кливланд Кавалиърс изтъква Леброун Джеймс, който е негов идол.
Питахме Андрей да избере между един ден с компютърни игри и ден прекаран на баскетболното игрище:
„Предпочитам един ден с баскетбола. Компютърните игри могат да бъдат интересни, но след един-два часа стават скучни. Баскетбола е по-забавен, и е много по-хубаво да излезеш навън и да спортуваш с приятели.“
С още един отговор Андрей разби предразсъдъците ни за съвременния начин на живот на младите. Този млад баскетболист твърди, че връстниците му в Пирот активно спортуват и че почти всеки е намерил нещо, което му е интересно да тренира. В този смисъл, Андрей смята, че сме да добър път.
Знания и умения придобива не само в училище и чрез упражнения вкъщи, но и участвайки в различни лагери и курсове. Това лято бил участник в международния „Skouras къмп” на Халкидики, където участниците усъвършенстват английския си език, но се занимават и със спорт.
В края на август участвал и в Лятната школа за млади математици в Иваница, където, както казва, могли много да научат от най-добрите професори в страната ни. Твърди, че в подобни училища еднакво забавно му е и другаруването и ученето: материята, с която там се запознават е интересна, а „приятелите навсякъде са забавни – само трябва да ги запознаем и да намерим общи интереси.“
И покрай задълженията в училище и извънучилищите занятия, на Андрей все пак остава достатъчно свободно време което, както казва, най-много обича да прекарва с приятелите си играейки баскетбол, карайки колело из града, в разходка по пиротския кей, а понякога и играейки компютърни игри. Въпреки че лятната ваканция му била интересна и съдържателна, сподели, че все пак му липсвала компанията от училище, така че се радва на началото на новата учебна година и преразказването на случилото се през ваканцията.
Често смятаме, че от перспективата на един тийнейджър мързеливостта и незаинтересоваността са „по-готини“ отколкото знанието и труда, но Андрей ни потвърждава, че не всички деца имат подобен мироглед.
„За мен е по-интересно да се участва в състезания, чувствам се отлично, когато знам, че нещо съм постигнал. Не е забавно нищо да не се работи, а във всичко, с което се занимавам ме подкрепят приятелите ми.“
Радва ни и съзнанието, че между съучениците му няма ревност – напротив, всички са искрени приятели и подкрепят едни други, независимо дали са състезатели или не. Освен приятелите, подкрепа му дават и родителите, сестра му и братята му, учителката и преподавателите.
В бъдещето би искал да се занимава с това, което и сега го интересува – математика, физика, програмиране, или да бъде професор в някоя гимназия или на някой по-голям университет. За конкретни планове за студии все още е рано, но за средно училище вече мисли: обичал би да се запише в Математическата гимназия в Белград, но би бил доволен и да се образова в Гимназията в родния си град. За надеждите си и плановете за по-далечно бъдеще казва:
„Днес има много добри училища, ще се упражнявам и надявам се, че ще успея да постигна нещо в живота и да работя това, което обичам. Надявам се да бъда успешен, да имам семейство и много приятели и живота да ми бъде супер както и досега.“
На края на този приятен и интересен разговор питахме Андрей и какво би поръчал на своите връстници и останалите читатели на тази история.
„Искам да им поръчам да работят това, което обичат и много да се упражняват, понеже единствено така ще постигнат успех в живота. Разбира се, и малко да оставят компютърите и повече да се занимават със спорт.“
Д. Йеленков
Фото: Славиша Миланов, от албума на семейство Величкови
Рубриката „Мост на приятелството“ е съфинансирана от град Пирот в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране за 2016 г. Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.
