Вече по традиция, планинарско-алпийския клуб „Мосор” от Ниш през последния уикенд в юни организира изкачване на връх Мусала (2925 м) на планина Рила в България, най-високия връх на Балканския полуостров. Тази година решихме акцията да продължи два дена, и всичко което се случи на 25 и 26 юни, според впечатленията на участниците и водачите в двудневното изкачване на Рила бе правилното решение. Тази акция бе една от най-хубавите и наистина дълго ще се помни. От Ниш към Боровец тръгнаха 28 планинари.
Първият ден използвахме за леко пътуване, запознаване с богатото културно-историческо наследство на София, дружба в Боровец и отпускане в приятната свежест на планинския въздух на 1300 метра надморска височина. Както винаги правим на двудневните изкачвания на Мусала, настанихме се в хижата Шумнатица покрай Боровец, на едно спокойно, усамотено и прекрасно място.
В неделя ни посрещна един хубав ден, слънчев, ясен, който настрои с оптимизъм всичките участници, че крайната цел – изкачване на Мусала – ще бъде достигната. В групата имаше и алпинисти, на които тази акция бе първия шанс за изкачване на най-високия връх на Балканския полуостров, а имаше и такива, които са се изкачвали на Мусала десетина пъти.
Вече от началната спирка на лифта, в центъра на Боровец, предизвестие на нещо хубаво, към което трябва да се стремим и когато става дума за планините в Сърбия: река от алпинисти чакаше в редица да се качи на лифта. Няколкостотин души нямяха търпение да тръгнат към върхът на Рила.
През деня се запознахме с някои от тях. Освен стотици алпинисти от България, на Рила бяха и алпинисти от Китай, Япония, Румъния, Турция, Великобритания, САЩ, Македония и Сърбия. Целия свят на едно място!
Лифтът ни изнесе до Ястребец (2369 м), Иречек (2851 м), Дено (2790 м), след това хижа Мусала, заслон Ледено езеро. Толкова всичко бе кристално ясно, че без каквито и да е увеличения и технически помагала се виждаха обектите на връх Мусала.
Имахме изключителни условия да направиме подвиг всички от групата, без отказване, да покорим Мусала. До хужата Мусала за около час ходене се стоплихме и усилихме вълнението, че значимо се доближихме до целта. От тази планинска къща на 2389 метра всъщност започна истинската планинска пътека, камениста, на места стръмна, но съвършено маркирована, проходима. На Рила нямаше къде игла да падне. Безкрайна редица аплинисти се движеше към Мусала.
По пътя, възхитителната красота на планинските езера, „госките очи”. Дали са по-хубави езерата на Мусала, откъдето тече река Бистрица, или може би Алековото езеро, със съвършенното отражение на върха Мусала? Последна почивка пред финалното изкачване беше при платото Ледено езеро на 2721 м.
След това навлизаме на финала. Избрахме лятната пътека. Още съвсем малко сняг има по пътеката, а малко повече по склоновете на Мусала. Най много, във форма на сераци, е самото Ледено езеро, което затова така се нарича. Синьо небе, пъстротата на снега, много хора, слънце и доста топъл ден направиха невероятен колорит и настояща планинарска обстановка на радост, щастие и възхищение.
Точно три часа след тръгването от лифта, нашата група се качи на първенеца на Рила и целия Балкански полуостров. Всички до един, без какъвто и да е проблем. Тази акция ще бъде запомнена и с това, че всичко функционираше съвършенно, отдавна не се беше случвало така.
Участниците бяха равностойни, много дисциплинирани. Два дена изминаха в съгласие, радост, приятелство.
Водачите бяха Владан Милошевич Влайко и Мирослав Докман. Особена благодарност изказваме към Цветан Цеков, който със приятелите си от София проследи още една наша акция.
М. Докман
Фото: Мирослав Докман
