Коментар на председателя на комисията по образование при НСБНМ за срещата в основното училище „Христо Ботев“ в Димитровград на тема „Образование на български език“

   Приветствам инициативата на Министерството на образованието на Сърбия  за провеждане на среща в Основното училище „Христо Ботев“ на тема „Образованието на български език“. В инициативата на Министерството на просветата на Р Сърбия за срещата, на която открито се говори по въпросната тема, виждам позитивна промяна, покана за диалог и воля  да решаване на  проблемите.

   Въпросът, който многократно задаваха от Министеството на просветата бе  – защо в  ОУ “Христо Ботев“ в Димитровград няма  образование на майчин език?

   Този въпрос вълнува и гимназиалните преподаватели. Трудно ни е да намерим отговор. Всяка година слушаме информации по медиите,  че в основното училище се надяват,  от следващата учебна година да  запишат поне една българска паралелка, но уви! Резултят няма.

   Опитвам се да намеря отговор на зададения въпрос, но изпитвам трудности, защото парадокса се крие във факта, че  едни и същи родители не записват децата си да се обучават на български в основното училище, а в средното ги записват. Опитът на Гимназия „Св.Св. Кирил и Методий“ в Димитровград от учебната 2009/2010 година, когато е възстановено образованието на майчин български език потвърждава това.

   Волята на родителите е най-важната и е факт, местната власт не прави спънки, държавата вече създава условия за образование на майчин език, компетенциите на НСБНМ са по-големи, но резултат няма.

   Ако родителите желаят децата им да се обучават на майчин език, децата също, няма логика толкова години те да бъдат лишени от обучението му  в началното училище!!!

   На 13 май 2016 година,  в качеството на председател на Комисията за образование при НСБНМ,  организирах кръгла маса на тема “Образованието на майчин български език – перспективи и предизвикателства. На кръглата маса бяха поканени директорите на училищата от Димитровград, Звонци, Босилеград, и др., представители на местната власт, ръководтвото на Националния съвет на българското национално малцинство,  представители на Посолството на България, местните медии. Отворихме всички теми, касаещи образованието на майчин език  и изучаването на български език в  Сърбия. Целта бе да говорим открито за проблемите и да се потърси начин да се помогне при решаване на трудностите, с които училищата се сблъскват. На кръглата маса отправих  молба  към  директорите на училищата, в които, както казват има желание за обучение на майчин език,  да опишат трудностите и препятствията в писмена форма, както и да посочат каква помощ им е необходима за да възстановят образованието на майчин език, след което  информацията трябваше да бъде предоставена до НСБ, който  да окаже съдействие и да помогне в преодоляването на трудностите.  Предложих,  след един-два месеца,  отново да се проведе кръгла маса, на която, въз основа на дефинираните проблеми от въпросните училища, които не могат да възстановят образованието на майчин език, да обсъдим и предприетите крачки към решаването на съответните проблеми, както и да сумираме резултатите.

   Основното училище „Христо Ботев“ в Димитровград, както и ОУ “Братство“ в Звонци,  не предоставиха информация от какво се нуждаят. Това бе приичината да се не насрочва  следващата  кръгла маса.

   Причините за липсата на обучението на майчин език през изминалите дсесетилетия са ясни, но днес обстоятелствата стават други и все по-малко са оправданията, които добре звучат.

   Започна и диалог с Министерството на просветата на Сърбия, което за пръв път, откато аз се занимавам с въпросите на образованието иницира среща, която да се проведе в Димитровград, и на която да се говори за образованието на майчин език. Това е добро  начало на комуникация, която липсваше и се състоеше в писане на молби и писма от наша страна.

   В уводната част на срещата, продължително време гледахме подробна презентация за дейността на ОУ ”Христо Ботев”,  с акценти – тачене на майчин език, сътрудничество с български институции, дори бе прочетен поздравителен адрес от Посолството на Р България  по повод Деня на будителите.  Прекрасна презентация, но образование на майчин език няма!

   Липсата на обучение на майчин език в предучилищна възраст и в основното училище в Димитровград  са  едни от трудностите и  за средното училище в града.

   Родители записват децата си да се обучават в Гимназия „Св.Св.Кирил и Методий” в Димитровград на български. Четири випуска, с около стотина ученици от Димитровград и околността завършиха средното си образование на майчин език, а  към момента, на майчин български език се обучават 91 ученици. Родителите се убедиха, че и без учебници,  от 2009 година Гимназия „Св.Св.Кирил и Методий”  се справя с обучението на майчин език.

   Единственото  опасение и притеснение на родителите, когато записват децата си да учат на български  е,  след като до осми клас децата им са се обучавали на сръбски език, как ще се справят, в гимназията да учат на български.

   Европейският път на Сърбия, условията, които започва да създава държавата за обучение на майчин език /първите преведени учебници на български език са вече факт и повечето са за основно образование/,  добрите отношения между България и Сърбия,  подкрепата, която дава България на своята съседка за присъединяването й към ЕС са налице, а обучение на майчин език в основното училище и в предучилищна вързаст  няма.

   Какъв е проблема във въпросните училища, в които липсва обучението на майчин език, аз  и колегите от гимназията не можем да разберем, още по-малко да намерим логика.

Председател на комисията по образование при НСБНМ Снежана Симеонов

Написал/ла
Latest comment
  • Дълги години българите в Сърбия се мъчим да върнем обучението на майчин език. Още далеката 2006/7.г група родители се определихме нашите деца сходно със сърбските закони да се учат исцяло на български език. Системска подържка от страна на България нямахме. Благодарение на много часни инициативи и хора успяхме децата от набора 1999/2000 да се обучават и в безимената гимназия в град Босилеград (формирана през октомври 1941 г. с указ на Цар Борис.) На тия деца и децата които дойдоха следните години се гледаше като на един вид “ренегати”. Ако имаше примерно 40-60 деца, тнр. “българската” паралелка се формираше се десетина деца. Мъка беше и за учителите и децата които без ясно подготвени програми и учебници завършаваха учебния процес. Първите години се ползваха учебници от българия, след това ги отмениха. В последно време следим и ангажираноста на Наионалния съвет на българите в Сърбия който успя за некои класове да преведе учебници на български език. Но, за кого? Родителите се трудно решават децата им да се обучават на майчин език. Има тука и страх, но според мен е и голямо лицемерие на хората от българското мацинство. Много наши съграждани притежават двойно гражданство и имат регистрирани коли в България. Да не говориме и за имущества от друг движим и недвижим тип. Знае се че 90% от свършилите средно образование се записвот по силата на 103. постановление на българските висши училища. Българската държава требе вече системски да реши кой и под какви условия може да ползва привилегиите като български гражданин. Ако, държавата Сърбия, обеспечи условията да се ползваме с правата си за обучение на майчин език, то държавата България да реши има ли нужда от такова малцинство което го помага и просто да ревидира решенията за притежаване на българско гражданство в босилеградско и царибродско. Оправдание, че има много съпротива от сърбската държава не е коректно. На лице е и факта че вече повече от 10 години в Основното училище “Герги Димитров” (реликт) егзистират паралелки в които е обучението на български език.

Оставете коментар