Коментар на председателя на комисията по образование при НСБНМ за срещата в основното училище „Христо Ботев“ в Димитровград на тема „Образование на български език“

   Приветствам инициативата на Министерството на образованието на Сърбия  за провеждане на среща в Основното училище „Христо Ботев“ на тема „Образованието на български език“. В инициативата на Министерството на просветата на Р Сърбия за срещата, на която открито се говори по въпросната тема, виждам позитивна промяна, покана за диалог и воля  да решаване на  проблемите.

   Въпросът, който многократно задаваха от Министеството на просветата бе  – защо в  ОУ “Христо Ботев“ в Димитровград няма  образование на майчин език?

   Този въпрос вълнува и гимназиалните преподаватели. Трудно ни е да намерим отговор. Всяка година слушаме информации по медиите,  че в основното училище се надяват,  от следващата учебна година да  запишат поне една българска паралелка, но уви! Резултят няма.

   Опитвам се да намеря отговор на зададения въпрос, но изпитвам трудности, защото парадокса се крие във факта, че  едни и същи родители не записват децата си да се обучават на български в основното училище, а в средното ги записват. Опитът на Гимназия „Св.Св. Кирил и Методий“ в Димитровград от учебната 2009/2010 година, когато е възстановено образованието на майчин български език потвърждава това.

   Волята на родителите е най-важната и е факт, местната власт не прави спънки, държавата вече създава условия за образование на майчин език, компетенциите на НСБНМ са по-големи, но резултат няма.

   Ако родителите желаят децата им да се обучават на майчин език, децата също, няма логика толкова години те да бъдат лишени от обучението му  в началното училище!!!

   На 13 май 2016 година,  в качеството на председател на Комисията за образование при НСБНМ,  организирах кръгла маса на тема “Образованието на майчин български език – перспективи и предизвикателства. На кръглата маса бяха поканени директорите на училищата от Димитровград, Звонци, Босилеград, и др., представители на местната власт, ръководтвото на Националния съвет на българското национално малцинство,  представители на Посолството на България, местните медии. Отворихме всички теми, касаещи образованието на майчин език  и изучаването на български език в  Сърбия. Целта бе да говорим открито за проблемите и да се потърси начин да се помогне при решаване на трудностите, с които училищата се сблъскват. На кръглата маса отправих  молба  към  директорите на училищата, в които, както казват има желание за обучение на майчин език,  да опишат трудностите и препятствията в писмена форма, както и да посочат каква помощ им е необходима за да възстановят образованието на майчин език, след което  информацията трябваше да бъде предоставена до НСБ, който  да окаже съдействие и да помогне в преодоляването на трудностите.  Предложих,  след един-два месеца,  отново да се проведе кръгла маса, на която, въз основа на дефинираните проблеми от въпросните училища, които не могат да възстановят образованието на майчин език, да обсъдим и предприетите крачки към решаването на съответните проблеми, както и да сумираме резултатите.

   Основното училище „Христо Ботев“ в Димитровград, както и ОУ “Братство“ в Звонци,  не предоставиха информация от какво се нуждаят. Това бе приичината да се не насрочва  следващата  кръгла маса.

   Причините за липсата на обучението на майчин език през изминалите дсесетилетия са ясни, но днес обстоятелствата стават други и все по-малко са оправданията, които добре звучат.

   Започна и диалог с Министерството на просветата на Сърбия, което за пръв път, откато аз се занимавам с въпросите на образованието иницира среща, която да се проведе в Димитровград, и на която да се говори за образованието на майчин език. Това е добро  начало на комуникация, която липсваше и се състоеше в писане на молби и писма от наша страна.

   В уводната част на срещата, продължително време гледахме подробна презентация за дейността на ОУ ”Христо Ботев”,  с акценти – тачене на майчин език, сътрудничество с български институции, дори бе прочетен поздравителен адрес от Посолството на Р България  по повод Деня на будителите.  Прекрасна презентация, но образование на майчин език няма!

   Липсата на обучение на майчин език в предучилищна възраст и в основното училище в Димитровград  са  едни от трудностите и  за средното училище в града.

   Родители записват децата си да се обучават в Гимназия „Св.Св.Кирил и Методий” в Димитровград на български. Четири випуска, с около стотина ученици от Димитровград и околността завършиха средното си образование на майчин език, а  към момента, на майчин български език се обучават 91 ученици. Родителите се убедиха, че и без учебници,  от 2009 година Гимназия „Св.Св.Кирил и Методий”  се справя с обучението на майчин език.

   Единственото  опасение и притеснение на родителите, когато записват децата си да учат на български  е,  след като до осми клас децата им са се обучавали на сръбски език, как ще се справят, в гимназията да учат на български.

   Европейският път на Сърбия, условията, които започва да създава държавата за обучение на майчин език /първите преведени учебници на български език са вече факт и повечето са за основно образование/,  добрите отношения между България и Сърбия,  подкрепата, която дава България на своята съседка за присъединяването й към ЕС са налице, а обучение на майчин език в основното училище и в предучилищна вързаст  няма.

   Какъв е проблема във въпросните училища, в които липсва обучението на майчин език, аз  и колегите от гимназията не можем да разберем, още по-малко да намерим логика.

Председател на комисията по образование при НСБНМ Снежана Симеонов