Юристът Зоран Колев е роден през 1966-та година в Димитровград, където и живее. Основно училище завършва в село Звонци, където родителите му работели като преподаватели, а след това се записва в Гимназията в Димитровград. Още от ученическите си години се интересува от музика и е член на тамбурашкия оркестър в село Звонци, но по-късно интересите му се насочват в друга посока и се записва в Юридическия факултет в Ниш. След края на следването си, в периода 1994-2009 работи като съдия и председател на съда в Общинския съд в Димитровград. Според решението на председателят на нишкия Апелативен съд, през м. ноември Колев е избран за председател на Районния съд в Пирот, след пенсионирането на досегашния – Света Манчич. Самият Колев е заемал същата позиция от началото на 2010-та до май 2013-та.
По повод неговото избиране, за същността и тежестта на юридическото призвание разговаряхме със съдия Зоран Колев.
Когато става въпрос за студентските му години Колев твърди, че за него не е било прекалено изморително, въпреки че Юридическият факултет се счита за един от най-трудните. Както споделя той, това се дължи на добрите работни навици, както и на добрите знания, който е придобил от средното училище. И въпреки честото мнение, че е нужно да се наизусти материята, която студентите трябва да овладеят в Юридическия факултет, Колев смята че такова отношение не е правилно.
„Става дума за наука, която концептуално е създадена да се учи с разбиране и е просто невъзможно тази материя да се учи наизуст поради самата същност на науката”, казва той.
Има ли някаква разлика между юристите, следвали по старата програма и днешните юристи? Промените в образователната система промениха ли качеството на младите кадри?
„Според мен е очевидно, че има промяна в образованието във висшите училища”, твърди Колев и изтъква, че когато той е бил в Юридическия факултет следването може би е било по-трудно, отколкото днес. „По наше време и лекциите, и упражненията бяха задължителни, а особено упражненията. Да отсъстваш от тях означаваше дори и да загубиш изпита. Мисля, че количеството на придобитите знания е било на доста по-голямо ниво, отколкото днес.”
Ако се направи паралел между тежестта на следването в Юридическия факултет и взискателността на юридическа професия, Колев счита че все пак е по-трудно да бъдеш юрист. И докато най-трудните моменти в следването са били тези преди полагането на изпитите, тежестта на самата професия е всекидневна; а това всекидневие, както казва, е винаги изпълнено със задължения и сериозни отговорности. По тази причина, че не е достатъчно човек само да завърши дадения факултет, за да може да се счита за добър юрист – след това е необходимо не само да даде правосъдния изпит, но и в по-нататъшната си кариера много да учи и постоянно да обогатява опита си, счита съдия Колев. Според него, за да съзрее човек в тази професия и да започне да се занимава с нея по-сериозно са необходими най-малко пет години работен опит след завършването на факултета.
Кое е по-трудно и по-отговорно – да бъдеш адвокат или съдия? Като юрист с дългогодишен опит и като съдия, Колев твърди че тази длъжност е доста по-взискателна:
„Адвокатурата е по-свободна професия и това дава на адвокатите един малко по-различен начин на работа. Не искам да кажа, че тяхната работа не е отговорна и трудна, но ако направим сравнение между двете професии мисля, че във всеки случай е по-трудно да бъдеш съдия.”
В Общинския съд в Димитровград Зоран Колев дълги години е работил като съдия, но и като председател на съда. За задълженията и отговорностите, които тези две позиции носят, казва:
„Задълженията на председателя на съда въз основа на самата функция са по-големи, по-трудни, по-уморителни, отколкото тези на съдията. Съдията отговаря за определен брой предмети, за определена материя, докато председателят на съда носи отговорност за цялата работа на съда – както на съдиите, така и на всичките работещи. Това е една голяма разлика, а следователно и много по-голяма отговорност.”
Тъй като за втори път е избран за изпълняващ длъжността на председател на Районния съд в Пирот, Колев счита че е осъществил изключително добро сътрудничество с колегите от добросъседския град. Добри и колегиални отношения поддържа както с работещите, така и със съдиите. Според думите му, сътрудничеството с колегите от Пирот е било на високо ниво и по време на работата му в Общинския съд в Димитровград.
В своята 22-годишна кариера е имал голям брой различни случаи, а особено стресови са процесите за тежки престъпления, които както казва, са доста чести в Районния съд в Пирот, където работи. Сериозни случаи, каквито са изнасилване, опит за изнасилване, убийство, са най-трудните части на работата, която върши един съдия. Освен това, казва че е имал възможност да съди и в определен брой необикновени, атипични случаи.
Най-голямата отговорност за един съдия е факта, че точно той е онзи, който дава финалната дума в съдебния процес и чието решение определя бъдещето на един човек. Случва ли се понякога съдията да се съмнява, че може би не е бил прав и как се бори с това съмнение?
„В досегашната си работа при произнасянето на присъда никога не съм се съмнявал дали присъдата е осъдителна или не“, твърди Колев. „Разбира се, за такъв извод имам основа в доброто изучаване на предмета и на самия случай.”
На младите, които имат афинитет към тази професия, Колев препоръчва да се запишат в Юридическия факултет и изтъква, че професията на юрист не само, че не е монотонна, както хората често вярват, но дава и съвсем добри възможности за работа.
„Правото е една хубава професия, която дава на човека голяма широчина – както професионална, така и жизнена. Става дума за професия, която е абсолютно жизнена: правото се намира във всяка част на обществото и регулира всички социални ситуации, в които човек попада във всекидневието си”, казва той.
Което се отнася до правната система в Сърбия, като опитен юрист смята, че тя е доста добре подредена и че самата й концепция е на задоволително ниво.
Психическото натоварване и стреса, които положението на съдия непременно донася Колев премахва с различни хобита, с които се занимава извън работното си време. Както казва, обича да играе тенис на маса, почти всекидневно да се разхожда и да чете стойностна литература.
Д. Йеленков
Фото: Ивица Иванов
Рубриката „Мост на приятелството“ е съфинансирана от град Пирот в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране за 2016 г. Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.
