Деян Митов, архитект – любов към макетите от основно училище до факултета

   Архитектът Деян Митов е роден през 1987 година. Основното и средно училище завършва в Димитровград, след което през 2006-та се записва във Факултета за технически науки в Нови Сад, Отдел за архитектура и урбанизъм. Успешно завършва и магистарската програма, а понастоящем е трети курс докторант. Междувременно завършва и магистърска степен към Лесовъдния факултет в Белград, към Отдел за дървопреработване, Профил „оформяне на изделия от дърво“. През 2015 година неговата магистърска работа получава награда на Стопанската камара Белград за най-добра магистърска работа в миналата учебна година.

   Работи като асистент във Факултета за технически науки в Нови Сад, където води занятия в катедрата по архитектура, а един от предметите, които преподава е Архитектурни макети. Тъй като новосадският ФТН е единственият факултет в Сърбия, в който съществува Архитектурни макети като предмет, Деян е единственият асистент по тази специалност в страната. Това е особено важно за него, тъй като тази област го вдъхновява още в основното училище.

   За архитектурата, следването и работата на асистент разговаряме с Деян Митов – събеседника ни в рубриката „Млади нашенци”.

   Кога реши да следваш архитектура и какво е това, което нарочно те привлече към тази област?

   Интересът ми към архитектурата се роди съвсем спонтанно, но се яви доста рано, още в основното училище. Баща ми цял живот се занимава с майстории и някак си от малък съм свикнал около мене нещо да се строи, твори, произвежда… Освен това, родителите ми бяха започнали да строят къща, така че може да се каже, че съм израснал на строежа. От друга страна, творчески се занимавах с изработването на макети: бях вдъхновен от Момчило Андрейевич и неговите макети, които бяха изложени в Гимназията и Библиотеката в Димитровград, така че и сам започнах да изработвам макети. По това време правех някакви къщички, които ми бяха интересни. Когато имах вече няколко готови макета и други хора започнаха да се интересуват за по-нататъшните ми планове. Струва ми се, че никога не съм се и замислял, че мога да запиша нещо друго – единствения въпрос беше къде. До последния момент бях сигурен, че ще следвам в Ниш, но само три седмици преди приемния изпит, нито аз самият зная защо, си смених решението и кандидатствах в Нови Сад.

   Какви спомени носиш от следването си и студентския живот? Какво от този период би посочил като особено трудно или интересно?

   Една от първите информации, които ни дадоха когато дойдохме във факултета беше, че от всички студенти завършили архитектура, само седем процента наистина ще се занимават с проектиране и дизайн. Просто пазарът е такъв, че от всички останали няма нужда, а тъй като архитектурата е доста обща, много от студентите по време на следването си се насочват към различни други сфери. Но аз от самото начало проявявах интерес точно към онова, което е и същността на професията и може би нарочно бих изтъкнал факта, че изтраях и останах в тези седем процента.

   Във факултета винаги се опитвах да изляза от рамките, в които учехме. Така заедно с колегите доста рано започнах да се занимавам с градски мобилиар – между другото, направихме и една пейка, която подарихме на Цариброд. Тази сфера на интереса – градски мобилиар, т.е. градски дизайн, публични пространства е нещо, което по време на следването за мен беше най-интересно и най-атрактивно. Много се радвам, че успях да оставя някои следи в тази сфера, да сътворя нещо, което хората и днес да използват.

   Относно студентския живот, пет години живях в студентски дом, което е едно особено интересно и безценно преживяване.

   Работиш като асистент във Факултета за технически науки в Нови Сад. Какъв е опитът ти в работата със студенти?

   Преди всичко се радвам, че имам възможност да предавам на другите своите знания и опит и смятам, че за годините ми опита ми е доста богат. Не скъпернича по този въпрос и мисля, че човек трябва да споделя всичко, което знае, да пазиш своите знания за самия себе си е абсолютно безсмислено.

   В работата си със студентите се опитвам да не влизам в рутина, да не повтаряме същите упражнения всяка година. С тази цел, доста програми сам обмислих и иницирах. Примерно, през последните седем години работихме проект „Макет на пешеходната зона на Нови Сад”, в който участваха около 550 студенти, които през това време следваха във факултета. В сътрудничество с професора и с мен те направиха макет на пешеходната зона, т.е. на центъра на града, с размер от около 5,5 на 6,5 метра. Изключително е трудно да се синхронизират 550 човека, но все пак по някакъв начин успях да ги „заразя” с идеята да направят нещо, което ще остане след тях. Преди месец и половина за този макет получихме награда „Grand Prix“ от Салона на урбанизъма в Сремска Митровица. Това показва, че работата ни е била ефективна, че някой е забелязал, че става въпрос за нещо качествено, което за мене е удовлетворение и подтик да продължа да работя с тях по същия начин.

   Работата със студентите във факултета като цяло поне за мен е едно наистина фантастично преживяване. Освен това се радвам, че самоинициативата и интересът ми от основното училище са се развили дотам, че сега представляват една от сферите на работата ми във факултета.

   Какъв е досегашният ти опит в кариерата на архитект извън работата ти във факултета?

   Започнах да работя още по време на следването си и имах възможност доста рано да се запозная с огромни корпорации, каквито са Fiat, Tarkett, Imlek; понастоящем работим и за „Београд на води“. Това са само някои от клиентите, които са наистина сериозни и големи компании. Така още докато следвах, от всички тези компании успях да науча много за бизнеса, както по въпроса на етиката, така и по въпроса на начина на работа и качеството, което трябва да се осъществи.

   В момента съм доста активен и в самостоятелната дейност. Заедно с още членове, колеги развиваме собствено студио – „Моделарт Архитекти”. По принцип се занимавам с проектиране, а ангажиментът ми във факултета ми помага да се старая това да бъде на едно прилично ниво, да не позволя на себе си да попадна в рутина. 

   Кои обекти, които си създал или проектирал можем да видим в Димитровград и какво за теб означава факта, че някои от проектите ти се намират в града, където си роден и израснал?

   В Основното училище е изложен моят Макет на селско стопанство; Макета на Погановски манастир в Гимназията направи Момчило Андрейевич, но аз два пъти го реставрирах, тъй като беше частично повреден. През 2012-та подарихме на Цариброд и Пейка 1000цм, която успяхме да реализираме и с помощта на Общината. Най-напред се намираше в Галерията като експонат, след това в парка, а междувременно е показвана и на няколко изложби в Нови Сад и Белград. Понастоящем работим една семейна уикенд-къща в с. Смиловци, която според мен е много интересна и напълно неочаквана за подобна среда, но е и приспособена на обстановката. 

   Ако преди пет години някой ме беше питал дали въобще ще има нужда да работя архитектурен проект в Цариброд и при това да става дума за нещо, което за мен лично ще бъде интересно, бих казал че няма да има – става дума за среда, за която ми се струваше, че няма особена нужда от архитект, тъй като архитектът не е необходимо зло, а може да представлява един вид лукс.  Имах обаче вече няколко покани, на които отговорих заедно с колегите си и надявам се креативно. Проектът за надграждане в Димитровград беше изложен на тазгодишния Салон на архитектурата в Белград и Салона на архитектурата в Нови Сад, най-представителното събитие в областта на архитектурата през цялата година. Въпреки, че не очаквах нищо успяваме да работим и да строим неща, които са доста актуални и интересни не само за Цариброд, но и на нивото на Сърбия. Чрез всичко това по определен начин се опитваме, доколкото е възможно да повлияем на рекламирането или каквато и да е проява на една малка среда в някои по-широки кръгове.

   В Нови Сад живееш вече десет години, още от самото начало на следването ти. Как оценяваш начина на живот в този град?

   Нови Сад наистина ми допада и отговаря като град, като място за живот и за създаване на семейство. Днес вероятно съм вече свикнал с местните стандарти, така че нямам онази дистанция от преди десет години, когато отидох там. Това, което в Нови Сад най-много ми допада са хората, тяхното благоприличие и култура на живота.

   Нови Сад е мултинационална среда, поради което се създава почитание към различията и принадлежността към други националности. Това е нещо, което имаме и ние в Цариброд, където също не представлява проблем ако някой принадлежи към друга националност.

   Какви са плановете ти за бъдеще? Къде виждаш себе си и мислиш ли, че би могъл по-добре да се осъществиш в чужбина или все пак би останал в страната?

   Несъмнено виждам себе си в Сърбия. Ако някой мисли, че трябва да отиде за някое определено време, или иска да потърси щастието си някъде другаде, подкрепям го в това. Смятам, че аз успявам да намеря своето щастие тук, в страната. Дали ще остана в Нови Сад, или ще се преместя в Белград, или може би ще се завърна в Цариброд, не знам, но във всеки случай виждам себе си някъде тук. Ако всички отидем, кой ще остане?

   Относно плановете ми за работа се старая да завърша докторантурата си, което ще означава напредък и професионална кариера във факултета. От друга страна се опитвам да бъда практичен и да се занимавам с професията си не само на академично ниво, чрез изследвания, но и чрез конкретни проекти. Някои от предметите, по които водя занятия на факултета са свързани със съвременните технологии в архитектурата, така че се опитвам всичко, което е актуално някъде в света да пренеса и на локално, т.е. регионално ниво. Това може би е и един принос, който съм давал досега и който ще се старая да давам и в бъдеще. Ако за няколко години успея да построя още обекти, без значение дали те ще са в Цариброд, Пирот, Ниш или Нови Сад, но които да бъдат качествени, това съвсем сигурно ще бъде добър резултат. Точно тези обекти са това, което остава след нас като проектанти.

  Д. Йеленков

Фото: От албума на Д. Митов

          Рубриката „Млади нашенци“ е съфинансирана от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2016 г. Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.