Рехабилитатор Борис Митов: желанието да опозная нова култура, обичаи, хора надделяха да избера Кувейт за работна дестинация

   В рубриката „Млади нашенци“ разговаряме с 33-годишния рехабилитатор Борис Митов. Той е роден през 1983 година в град Пирот, основно училище и гимназия завършва в Димитровград. Продължава висшето си образование в съседна България, където през 2005 година се дипломира в Медицинския колеж във Варна, част от Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ и получава званието рехабилитатор. След дипломирането си, се завръща в Димитровград. Поради невъзможността да легализира дипломата си бива принуден да работи като сервитьор в гостилничарските обекти, хотел “Сакс Балкан“, “Оаза“, ресторант “Капица“.

   След дългогодишен сервитьорски стаж решава да си намери работа в професията. Пътят към изпълняването на целта му го отвежда в далечния Кувейт, където започва да работи в клиника по физиотерапия – „Therapia Medical Center for Physiotherapy“. Борис е голям любител на готвенето, a в свободното си време се занимава с фотография на природни пейзажи и старинни предмети. В момента е на почивка в Димитровград, а екипа на портал „Фар“ използва възможността да говори с него за тази далечна държава в Югозападна Азия, разположена на брега на Персийския залив, която граничи със Саудитска Арабия на юг и с Ирак на север.

   Защо решихте да отидете точно в Кувейт?

   Фактът, че Сърбия се намира в лошо икономическо положение и хората трудно намират работа, принуди мнозина да търсят работа в чужбина, включително и мен. Моето семейство, както и голяма част други разполагат със скромен бюджет. За да не бъда на гърба на родителите си, защото съм израснал и оформен човек, реших да направя нещо по отношение на заетостта. Започнах да търся работа чрез интернет. Пращах CV в няколко страни. Заради най-добрата оферта и желанието  да опозная една нова култура, религия, обичаи и хора избрах Кувейт.

   Какъв е стандартът в Кувейт спрямо Сърбия? Доволен ли сте от живота в тази ислямска държава?

   Жизненият стандарт в Кувейт е на много по-високо ниво, отколкото в Сърбия и в останалите страни в тази част на Европа. Петролът е най-голям източник на приходи. Жителите на Кувейт живеят от петролните деривати и имат невъобразимо богатство за нашите условия. Примерно, за да се напълни цял резервоар с гориво трябва да се плати около 10 евро.

   Тяхната парична единица е кувейтски динар. Един динар е на стойност 3 евро. Начинът на живота там е доста американизиран. Хората излизат в търговските центрове, а алкохола е забранен. Държавата финансира образованието на младите хора в университетите по целия свят, като им осигурява настаняване и стипендия. Единственото условие, което трябва да изпълнят, е да получат диплома. Самият град е разположен на брега на Персийския залив и поради това има добре развита морска търговия. В градът се намира и международно летище.

   Интересен е факта, че в Кувейт няма железопътни линии. Общественият транспорт е слабо развит. Предимно се използват таксита, които не са толкова скъпи. На мен много ми пречат хаотичните движения на автомобилите, които се движат с висока скорост и изпреварват от всички страни, не спазвайки пътната сигнализация и знаците. Пълен хаос.

   В началото ми пречеха и големите температури, които бяха често над 50º С, но след време свикнах. Понякога имам чувството, че съм заключен във фурна. След Долината на смъртта, която се намира в американския щат Калифорния, Кувейт е мястото, където е измерена най-висока температура в света. В Долината на смъртта най-високата температура е достигнала 56.7 градуса по Целзий, а в Кувейт 54º С.

   С какво конкретно се занимавате? Какви са условията на работното Ви място?

   Работя в клиника по физиотерапия – „Therapia Medical Center for Physiotherapy“ в град Кувейт, която разполага с най-съвременна диагностична и терапевтична апаратура. Всичко е организирано на най-високо ниво. Аз конкретно се занимавам с мануална терапия, включително акупресура, масаж, кинезитерапия, упражнения за укрепване на болната част от тялото, както и упражнения за укрепване на цялото тяло.

   Освен мануална, занимавам се и с физиотерапия (електростимулация, ултразвук, магнит). Работата на всеки един рехабилитатор изисква търпение, защото с внимателна и усилена работа с пациента се постигат добри резултати в терапията. Много важно в тази работа е, как рехабилитаторът ще мотивира пациента, когато той иска да се оттегли от лечението.

   Как бяхте приети от колегите Ви?

   Колегите ми главно са чужденци като мен и топло ме приеха. Между нас съществува взаимно разбирателство. Популярно казано, всичките там сме в “една лодка“, далеч сме от дома, държим се заедно и взаимно се подкрепяме.

   Отидохте в земята на мюсюлманската религия. Какво остави най-запомнящо впечатление във Вас?

   Кувейт е малка уредена страна, която пази своите обичаи и традиции. По време на Рамадан, човек не се храни от зори до здрач. Не трябва също така да се пуши. Най-добре е, просто от учтивост, да не ядете, да не пиете и да не пушите на обществени места през часовете на пост. Жените трябва да се обличат на публични места така, че тялото и лицето им да бъдат скрити напълно, а строго им е забранено да вземат участие в мъжките събрания. Според техните обичаи, трябва да се избягва публично изразяване на привързаност между половете.

   В момента сте на почивка в Димитровград. Взехте участие във фестивала „Дни на Царибродска шушеница“ и спечелихте първо място!

   Тъй като в Кувейт не участвах във фестивали от този вид, поради забраната на консумация на свинско месо, реших да го направя тук в Димитровград. Обичам и се наслаждавам в готвенето. Подготвям различни ястия по собствени рецепти.

   Какво прави едно ястие хубаво? Кажете ни тайната?

   Всяко едно добро ястие се нуждае от добър стомах. Шегувам се малко, надявам се, че нямате нищо против. Тайната се крие най-вече в любовта към това, което подготвяте. Това е според мен най-важното от всичко, дори и от избора на храна и различни подправки. Обичам да готвя за себе си, семейството, роднини, приятели.

   Освен кулинарството имате ли някакво друго хоби?

   Да. Занимавам се аматьорски с фотография. Предимно правя снимки на природни пейзажи и на различни старинни предмети. Повечето от тях направих в Петачинци, в родното село на баща ми Слободан. Това място е неизчерпаем източник на красиви снимки. Природата, река Ерма, стените, гората ми дават вдъхновение.

   Винаги, когато имам свободно време обичам да ходя там, не само заради правене на снимки, а и да се наслаждавам на красотата на природата, на чистия и свеж въздух.

 А. Тодоров

Фото: От албума на Б. Митов

Рубриката „Млади нашенци“ е съфинансирана от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2016 г. Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

 

 

Написал/ла

Александър Тодоров е роден през 1984 година в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград. Още от гимназиалните дни проявява интерес към журналистиката, предимно в областта на спортната журналистика. Завършил е Факултет по славянски филологии (специалност българска филология ) - Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. В рамките на програмата по професионална практика в периода 2012-2013 година, работи като журналист, водещ и преводач в радио-телевизия Цариброд в Димитровград, където получава основни знания в областта на радио и телевизионна журналистика. В Народната библиотека “Детко Петров“ в Димитровград като филолог е ангажиран върху работата на инвентаризацията на библиотечния материал. Пише статии и се занимава с преводаческа дейност. Специални интереси: литература, спорт, култура, филм, опазване на околната среда, селско стопанство, трансгранично сътрудничество.

Без коментар

Оставете коментар