Миляна Петров е родена и живее в Пирот, но по баща си води потекло от димитровградското село Сенокос. Завършва Гимназията „Предраг Костич” в Пирот и по професия е кореспондент-сътрудник, но още от детството си се занимава активно с интересно и креативно хоби – плетене. Освен традиционното ръкоделие, която е научила в семейството си, посещава и курсове за обучение за тъкане на пиротски килим, за грънчарство, бродиране и златовез – тъй като, както самата тя казва, иска да научи всичко, което може. С Димитровград е свързана чрез семейни и приятелски връзки, но и в областта на творчеството си: някои от творбите й димитровградчаните имаха възможност да видят през миналата година в помещенията на Родната музейна сбирка в Народната библиотека „Детко Петров”, където бяха изложени по повод отбелязването на Седмицата на Вук Караджич.
За красотата, тежестта и разнообразието на творческата работа в рамките на рубриката „Мост на приятелството” разговаряхме с трудолюбивата и креативна Миляна Петров.
Кога и от кого си научила да плетеш? Кое беше първото ти ръчно изделие?
Научих да плета, когато бях на около шест години. Научиха ме бабите ми и леля ми. Първите ми ръчни изделия бяха шапка, шал, елече, пончо и панталони за една моя кукла. Първото облекло, което с години носехме и сестра ми и аз беше един елек. Плетох го крадешком в пети клас, докато бях в училище, за да не види майка ми, че й крада преждата. Освен да плета на две куки ме научиха и да бродирам, да плета на една кука, да шия… По-късно се научих да тъкая от една истинска тъкачка – баба Рушка. С помощта на интернет и различни уроци овладявам и една стара и интересна техника на украсяване – декупаж.
Кога започна по-сериозно да се занимаваш с творческа работа?
Онзи момент, когато поисках да нося ръчно изработени облекла, а нито баба ми, нито лелите ми нямаха време. Още в основното училище експериментирах с шиенето и плетенето. Отпреди осем години занимаването с ръчна работа ми стана принудителен източник на приходи, тъй като работа няма.
Кои са най-хубавите моменти, които един майстор на ръчни изделия може да изпита в кариерата си, а кое е онова, което в тази работа е изморително, сложно, трудно?
Най-хубавият момент е когато видя, че някой носи това, което аз съм изплела, съшила, че ползва това, което съм сътворила. Тогава зная, че моят труд си струва, че очакванията са изпълнени. Най-трудно е да се намери качествен материал. Начинът на изработка и схемите могат да се намерят в интернет. Трудно е и да се пласират продуктите.
Какви точно изделия изработваш и какви материали използваш?
Използвам различни материали, дори и преработени. Тъй като обичам да експериментирам и да уча, своите продукти творя от вълна, прежда, памучна прежда, платно… Правя и бижута и други аксесоари от полимерна глина, дърво, използвам различни техники – бродерия, декупаж, украсяване с перли… Всичко зависи от това какво е поръчано или какво искам да направя лично за себе си.
Къде намираш идеи и вдъхновение за работата си и повече обичаш да работиш по схема или да твориш сама?
Най-много от идеите са от интернет. Хората ми изпращат снимка на предмета, който искат и аз тръгвам на приключение. Понякога се налага да коригирам изработката според специфичните желания на поръчителя, но и поради липса на репроматериал. На края, клиентът е доволен, което е много важно. Лесно е да се намерят схеми в интернет, дори и уроци за изработка. Но често творя и сама.
Какво би посочила като предимство на един ръчно изработен предмет в сравнение с този, който е направен на ишлеме?
Във всяко едно ръчно изделие са вплетени емоциите на онзи, който го поръчва и онзи, който го изработва – като при дете, което силно иска някоя играчка и нетърпеливо чака да я получи. Ръчно изработеният предмет има личен печат, като се започне от формата, през цветовете, начина на изработване, дори и начина на носене и употреба. Нужно е и време, за да бъде направен качествено и по-дълго да издържа.
Струва ви се, че има все повече хора, които се занимават с определен вид ръчна работа и се опитват по този начин да се издържат финансово – как един творец може да се пребори за мястото си в творческия пазар и да спечели собствени клиенти и почитатели?
Единственият начин е качеството. Независимо от цената, хората искат да купят нещо, което ще издържи повече от едно пране.
Миналата година, по повод Седмицата на Вук Караджич, твоите творби бяха представени в Народната библиотека в Димитровград. Какви са впечатленията ти от тази изложба?
Поканата да представя своите ръчни изделия за мене беше голяма чест, но също така бях и много развълнувана. Много хора видяха моите творби, коментираха… Беше ми от голяма полза да чуя предложенията и критиките. Наистина сам благодарна на организаторите, но и на младата колежка, чиито творби също бяха изложени. Мисля, че трябва да има повече подобни малки изложби. По този начин ръчната работа се доближава към младото сайбър поколение, но се отваря и възможност някой от тях да прояви интерес да се занимава с ръчна работа. Така се пренася народната традиция, чрез воля, а не на сила.
Участваш в различни панаири на ръчната работа – къде любителите на ръчните изделия имаха възможност да видят твоите творби и къде ще можем да ги видим и купим и за в бъдеще.
Обичам да участвам в подобни фестивали, преди всичко поради дружбата с вдъхновяващи, весели и трудолюбиви хора. Освен на изложбата в Народната библиотека в Димитровград, участвах и на миналогодишния и тазгодишния Великденски панаир и летния панаир в Пирот, на Туристическия панаир в Княжевац преди няколко години, на миналогодишното мероприятие „Дни на царибродската шушеница”, както и на тазгодишния двудневен Панаир на агробиодиверзитета в Димитровград. Тъй като за изработката на по-голямата част от творбите е необходимо време, а аз работя най-вече по поръчка, имам малко време за да направя повече продукти, които да пласирам и продавам. Моите творби могат да се разгледат във Фейсбук страницата Pletisanka Miljana.
Би ли и защо препоръчала на хората да си помислят за плетенето като хоби, с което поне рекреативно и от време на време да се занимават?
Занимаването с който и да е вид ръчна работа изисква цялото ви същество. Нужно е време, материал, но и находчивост и концентрация. По този начин поне за малко можем да се изолираме от всекидневните стресови ситуации, но след време това може да се превърне и в резервен източник на доходи – а в днешно време допълнителните приходи са винаги добре дошли.
Д. Йеленков
Фото: От албума на М. Петров
Рубриката „Мост на приятелството“ е съфинансирана от град Пирот в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране за 2016 г. Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.
