Пиесата „Добрият доктор” на театър „Велко Кънев” от Тополовград бе представена снощи в Димитровград

Почитателите на театралното изкуство в Димитровград снощи имаха възможност да видят пиесата „Добрият доктор”, която в голямата зала на Културния център представиха актьорите от театъра на комедията „Велко Кънев” към читалище „Св. Св. Кирил и Методий” от българския град Тополовград.

Драмата „Добрият доктор” е написана от известния американски драматург Нийл Саймън, въз основа на няколко произведения на известния руски писател Антон Павлович Чехов. На сцената се преплитат различни истории, обединени от факта, че са създадени от един и същи автор, който в драмата превзема ролята на диктор. Публиката  се потапя в неговото преосмисляне на творчество си, в търсенето на идеи за нови дела, чиито герои се появяват на сцената сякаш направо от писанията му, за да изиграят ролите, поради които са сътворени.

Час и половина зрителите бяха потопени в редица необикновени истории: трагикомичната съдба на един малък чиновник, когото вината поради случайното кихване към един генерал обсебва до смърт; смешно огромния страх на един поп от вадене на болен зъб, подкрепен от също голямата (не)компетентност на лекаря; (мело)драматичното прераждане на нетърпеливостта и омразата между една вдовица и един чиновник, вплетени в конфликт около изплащане на паричен дълг, в страстна любов; хаоса, който в една банка причинява нахлуването на нервно нестабилна госпожа, търсеща справедливост за болния си мъж на грешно място; и на края, чрез още едно „оживено” произведение на Чехов зрителите се върнаха назад във времето, за да опознаят 19-годишния писател като герой в един несполучлив опит на бащата да въведе сина си в света на възрастните.

Освен Димитър Куманов, който успешно изигра ролята на писателя-диктор, на сцената участваха и актьорите Стамо Стамов, Петко Браянов, Силвия Демерджиева, Дани Браянова, Таня Стамова, Илия Деведжиев, Ангел Стамов, Любов Узунова, Михо Михов, Трифон Ламбов и Петко Ятакчиев, някои от които влязоха в повече от един образ. Подобно на истинския лекар, на когото понякога се налага да причини болка, за да я облекчи, и писателя – и по-точно, двамата писатели – на зрителя дадоха възможност да се излекува чрез смях, но преди това и в определена степен да усети истински човешки проблеми и странни и сложни взаимоотношения, криещи се под хумористичната повърхност. Все пак остава впечатлението, че в подбраните дела на Чехов и в постановката на режисьора Вълчо Янев акцента бе  предимно върху комичното, открито вмъкнато като възможност и там, където по принцип не съществува. Аплодисментите на димитровградската публика показаха, че театралния екип от Тополовград е изключително талантлив и е докоснал сърцата.

 Д. Йеленков

Фото: Славиша Миланов

Текстът е част от проекта „Гражданско обслужване и малцинствена общност“, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Написал/ла

Дияна Йеленков е родена през 1988 год. в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград, след което образованието си продължава във Философския факултет в Ниш (специалност сърбистика) и в Нови Сад (където завършва магистърска степен по Сръбска филология: сръбски език и лингвистика). След това се качва във влака и се завръща в Димитровград. Тъй като винаги е била от децата, които предпочитат да си четат книжка под дървото, отколкото да играе на криеница, още от малка се интересува от литературата и езика, особено от диалекта на родния си край. Лексиката на димитровградския говор е било заглавието на магистърската й теза – речник с повече от 2000 думи, които се използват в този местен говор. В свободно време се занимава с писане (главно на проза, а от време на време и на поезия), и с превод на литературни текстове от български на сръбски (а когато иска и обратно). Някога творбите си от детското творчество публикувала в сборника „Радовичев венец”, поетическия сборник „Разиграни сънища” и в детското списание „Другарче”. В по-скоро време някои от текстовете й се появяват в списанието „Недогледи”, което публикува Философският факултет в Ниш, както и в литературните списания „Траг” и „Майдан”. 2015-а и първата половина на 2016-а год. са плодородни за израстване на литераторската й суета – донесоха й втора награда от конкурса „Воислав Деспотов” в Нови Сад, трета от конкурса за сатирична приказка в рамките на „Нушичияда” в Иваница, както и място сред трите наградени приказки от конкурса „Черната овца” (blacksheep.rs); с писанията си заема място и в сборника „Черти и резета 6” (сборник с най-добрите творби от конкурса „Андра Гаврилович” в Свилайнац), както и в стихосбирката „Синджеличевите чегарски огньове 26” на литературното сдружение Гласът на корените от Ниш. Нейни кратки приказки се намират сред отбраните и в следващите два конкурса „Черната овца”. Съвместно с колегата си Ратко Ставров и госпожица Доротея Тодоров обявиха поетично-прозаичен сборник „Допир”. Не устоя и на изкушението да се пробва като журналист – от позицията преводач и автор сътрудничи с onlajn списанието EMG магазин, а от време на време публикува текстове и в портала blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар