a
 

Пиесата „Добрият доктор” на театър „Велко Кънев” от Тополовград бе представена снощи в Димитровград

Почитателите на театралното изкуство в Димитровград снощи имаха възможност да видят пиесата „Добрият доктор”, която в голямата зала на Културния център представиха актьорите от театъра на комедията „Велко Кънев” към читалище „Св. Св. Кирил и Методий” от българския град Тополовград.

Драмата „Добрият доктор” е написана от известния американски драматург Нийл Саймън, въз основа на няколко произведения на известния руски писател Антон Павлович Чехов. На сцената се преплитат различни истории, обединени от факта, че са създадени от един и същи автор, който в драмата превзема ролята на диктор. Публиката  се потапя в неговото преосмисляне на творчество си, в търсенето на идеи за нови дела, чиито герои се появяват на сцената сякаш направо от писанията му, за да изиграят ролите, поради които са сътворени.

Час и половина зрителите бяха потопени в редица необикновени истории: трагикомичната съдба на един малък чиновник, когото вината поради случайното кихване към един генерал обсебва до смърт; смешно огромния страх на един поп от вадене на болен зъб, подкрепен от също голямата (не)компетентност на лекаря; (мело)драматичното прераждане на нетърпеливостта и омразата между една вдовица и един чиновник, вплетени в конфликт около изплащане на паричен дълг, в страстна любов; хаоса, който в една банка причинява нахлуването на нервно нестабилна госпожа, търсеща справедливост за болния си мъж на грешно място; и на края, чрез още едно „оживено” произведение на Чехов зрителите се върнаха назад във времето, за да опознаят 19-годишния писател като герой в един несполучлив опит на бащата да въведе сина си в света на възрастните.

Освен Димитър Куманов, който успешно изигра ролята на писателя-диктор, на сцената участваха и актьорите Стамо Стамов, Петко Браянов, Силвия Демерджиева, Дани Браянова, Таня Стамова, Илия Деведжиев, Ангел Стамов, Любов Узунова, Михо Михов, Трифон Ламбов и Петко Ятакчиев, някои от които влязоха в повече от един образ. Подобно на истинския лекар, на когото понякога се налага да причини болка, за да я облекчи, и писателя – и по-точно, двамата писатели – на зрителя дадоха възможност да се излекува чрез смях, но преди това и в определена степен да усети истински човешки проблеми и странни и сложни взаимоотношения, криещи се под хумористичната повърхност. Все пак остава впечатлението, че в подбраните дела на Чехов и в постановката на режисьора Вълчо Янев акцента бе  предимно върху комичното, открито вмъкнато като възможност и там, където по принцип не съществува. Аплодисментите на димитровградската публика показаха, че театралния екип от Тополовград е изключително талантлив и е докоснал сърцата.

 Д. Йеленков

Фото: Славиша Миланов

Текстът е част от проекта „Гражданско обслужване и малцинствена общност“, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Написал/ла

Dijana Jelenkov rođena je 1988. godine u Pirotu. Osnovnu i srednju školu završila je u Dimitrovgradu, nakon čega nastavlja obrazovanje na Filozofskom fakultetu u Nišu (na osnovnim studijama Srbistike) i Novom Sadu (gde završava master studije na studijskom programu Srpska filologija: srpski jezik i lingvistika). A onda seda u voz i vraća se u Dimitrovgrad. Kako je uvek bila od one dece koja više vole da ispod drveta čitaju knjigu nego da igraju žmurke, odmalena se interesuje za književnost i jezik, i naročito za dijalekat svog kraja. Leksika govora Dimitrovgrada bila je i predmet njenog master rada – rečnika sa preko 2000 reči koje su u upotrebi u ovom lokalnom govoru. U slobodno vreme bavi se pisanjem (uglavnom proze, i povremeno poezije), i prevođenjem književnih tekstova sa bugarskog jezika na srpski (a kada joj dođe, i obrnuto). Nekada davno, radove iz oblasti dečjeg stvaralaštva objavljivala je u zborniku „Radovićev venac“, pesničkoj zbirci „Razigrani snovi“ i dečjem časopisu „Drugarče“. U novije vreme, neki od njenih tekstova pojavili su se u časopisu „Nedogledi“ Filozofskog fakulteta u Nišu, te u književnim časopisima „Trag“ i „Majdan“. 2015. i prva polovina 2016. godine bile su plodne za bujanje književničke sujete – donele su joj drugu nagradu na konkursu „Vojislav Despotov“ u Novom Sadu, treću na konkursu za satiričnu priču u okviru Nušićijade u Ivanjici, kao i mesto među tri nagrađene priče na konkursu magazina Crna ovca (blacksheep.rs); svojim pisanijima zauzela je prostor i u zborniku „Crte i reze 6“ (zbirci najboljih radova sa konkursa „Andra Gavrilović“ u Svilajncu), kao i u poetskom zborniku „Sinđelićeve čegarske vatre 26“ književnog udruženja Glas korena iz Niša. Njene kratke priče našle su se među izdvojenima i na naredna dva konkursa Crne ovce. Zajedno sa kolegom Ratkom Stavrovim i gospođicom Dorotejom Todorov objavila je prozno-poetsku zbirku "Dodir". Nije odolela ni iskušenju da se oproba kao novinar – na poziciji prevodioca i autora sarađivala je sa onlajn časopisom EMG magazin, a povremeno objavljuje tekstove i na portalu blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар