a
 

Среща: Андрияна Никич, ученик на випуска в гимназия „Св.Св. Кирил и Методий” в Димитровград

С титлата „Най-добър ученик на випуска“ тази година бе отличена Андрияна Никич, до скоро ученичка в клас IV-1, която тази учебна година завърши образованието си в гимназия „Св.Св. Кирил и Методий” в Димитровград. За портал „Фар” с най-успешната сред димитровградските абитуриенти разговаряме за интересите й, досегашните постижения и бъдещите планове.

През изминалата, но и предишните учебни години Андрияна участва в многобройни състезания по различни предмети, а за свои най-значими състезателни успехи от тази година счита спечеленото 3-то място на Окръжното състезание по физика и същата позиция на Окръжното съревнование по български език. Припомняйки си за по-отдавнашните си постижения, нарочно изтъква участието си на Републиканското състезание по история в първи клас, 3-то място на Регионалното съревнование по биология в Ниш и класирането за държавно ниво, както и участието си в Републиканското състезание по латински език във втори клас. Освен това, в трети клас на гимназията печели първи места на окръжните съревнования и се класира за републикански състезания по физика и български език.

Кои обаче са сферите, които сред учебните предмети са били най-привлекателни за успешната състезателка и съществува ли област, която все пак не й е била особено интересна?

„В средното училище минах през различни фази докато не осъзнах, къде в най-голяма степен намирам себе си и какво е това, което най-много ми допада. Смятам, че всяка наука е важна по свой начин и че всяка от тях може да ни предостави нещо интересно, стига да сме достатъчно любопитни и ентусиазирани да го открием. Най-привлекателни за мен са природните науки, а предмета, в който не намерих себе си определено е географията” – споделя Андрияна.

Освен успехите, които през изминалите години е постигнала в училище и като състезател, на Андрияна не й е липсвала воля и талант и за различни хобита и извънучилищни дейности. Както споделя, в свободното си време се занимава с различни занимания, каквито са четене, гледане на филми, тичане, плуване, танци. Голяма любов и значима част от всекидневието на това дейно момиче е и музиката:

„Завършила съм основно музикално училище, където се научих да свиря на пиано, така че свиренето и занимаването с музика като цяло са важна част на живота ми извън училище”, споделя тя и подчертава, че едно от интересните изживявания, което със сигурност винаги ще помни е участието й на фестивала „Франкофония” в Ниш, в първи клас на средното училище.

Корона на труда и интереса, които е вложила през изминалите години е избирането й за ученик на випуска, а за това дали е очаквала подобно признание и как вижда това свое постижение споделя, че е огромно удоволствие да бъдеш избран за най-добър в поколението, имайки предвид, че много от нас през тези четири години усилено работиха и постигнаха успехи в различни състезания. Все пак, не съм си мислила за тази титла като за нещо, което да е най-важният подтик за труда ми, продължава тя.

Колко всъщност е трудно да бъдеш активен в училище и извън него, да се постигне и през тези четири години да се поддържа отличен успех и да  измине пътя до позицията на най-добър ученик?

„Имам правило да не работя нищо, освен ако това не ми доставя удоволствие и ако ми е трудно. Благодарение на отличните преподаватели, които създадоха в мен интерес и ми дадоха воля за допълнителен труд, успехите идваха сами от себе си”, казва събеседничката ни.

На въпроса с какво ще запомни четирите години в димитровградската гимназия Андрияна отговаря:

„Мисля, че това непременно ще са моят клас и приятелствата, които със сигурност ще продължат и за в бъдеще, а също така и преподавателите, които имаха изключително позитивно влияние върху мене и от които научих много.”

Образованието си ще продължи в съседна България, където иска да се запише в софийския Технически университет, специалност “Компютърно и софтуерно инженерство”

 Д. Йеленков

Фото: От албума на А. Никич

Текстът е част от проекта „Гражданско обслужване и малцинствена общност“, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Написал/ла

Dijana Jelenkov rođena je 1988. godine u Pirotu. Osnovnu i srednju školu završila je u Dimitrovgradu, nakon čega nastavlja obrazovanje na Filozofskom fakultetu u Nišu (na osnovnim studijama Srbistike) i Novom Sadu (gde završava master studije na studijskom programu Srpska filologija: srpski jezik i lingvistika). A onda seda u voz i vraća se u Dimitrovgrad. Kako je uvek bila od one dece koja više vole da ispod drveta čitaju knjigu nego da igraju žmurke, odmalena se interesuje za književnost i jezik, i naročito za dijalekat svog kraja. Leksika govora Dimitrovgrada bila je i predmet njenog master rada – rečnika sa preko 2000 reči koje su u upotrebi u ovom lokalnom govoru. U slobodno vreme bavi se pisanjem (uglavnom proze, i povremeno poezije), i prevođenjem književnih tekstova sa bugarskog jezika na srpski (a kada joj dođe, i obrnuto). Nekada davno, radove iz oblasti dečjeg stvaralaštva objavljivala je u zborniku „Radovićev venac“, pesničkoj zbirci „Razigrani snovi“ i dečjem časopisu „Drugarče“. U novije vreme, neki od njenih tekstova pojavili su se u časopisu „Nedogledi“ Filozofskog fakulteta u Nišu, te u književnim časopisima „Trag“ i „Majdan“. 2015. i prva polovina 2016. godine bile su plodne za bujanje književničke sujete – donele su joj drugu nagradu na konkursu „Vojislav Despotov“ u Novom Sadu, treću na konkursu za satiričnu priču u okviru Nušićijade u Ivanjici, kao i mesto među tri nagrađene priče na konkursu magazina Crna ovca (blacksheep.rs); svojim pisanijima zauzela je prostor i u zborniku „Crte i reze 6“ (zbirci najboljih radova sa konkursa „Andra Gavrilović“ u Svilajncu), kao i u poetskom zborniku „Sinđelićeve čegarske vatre 26“ književnog udruženja Glas korena iz Niša. Njene kratke priče našle su se među izdvojenima i na naredna dva konkursa Crne ovce. Zajedno sa kolegom Ratkom Stavrovim i gospođicom Dorotejom Todorov objavila je prozno-poetsku zbirku "Dodir". Nije odolela ni iskušenju da se oproba kao novinar – na poziciji prevodioca i autora sarađivala je sa onlajn časopisom EMG magazin, a povremeno objavljuje tekstove i na portalu blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар