Вековна музикална традиция: Защо Димитровград-Цариброд заслужава да има фестивал на духови оркестри?

В някогашният Цариброд, днешен Димитровград, първият духов оркестър е създаден в началото на 19-ти век. Това е военният оркестър на 25-ти Драгомански полк, чието местопребиваване е в Цариброд. Формацията се състои от двадесетина в определена степен учени-музиканти, които са имали музикални знания. Оркестърът е ръководен от капелник или капелмайстор. От неколцината, запазени в живите спомени на царибродчани е Тодор Наумов – музикант, завършил Консерваторията в Букурещ.

Роден във Велес, Наумов получава първата си работа в тогавашната Армия на Княжество България и то в малкия покрайграничен град Цариброд. Към работата си пристъпва с ентусиазъм, упоритост и дисциплина и скоро от Царибродския военен оркестър създава един от най-добрите в тогавашна България. Освен че изпълнява тогавашните военни и протоколни длъжности, оркестърът свири и на централния градски площад Павлионче в неделя, а когато времето е хубаво свири възрожденски песни от Паметника (паметник от сръбско-българската война, под който са равноправно погребани и сръбските и българските войници) на Нешково бърдо над Цариброд.

Взема участие и в работата на тогавашния Царибродски любителски театър, в колективните градски веселби наречени „кермеси“, така че тогавашния Цариброд бързо свиква и дори се идентифицира с него. Самият Наумов освен на работата с оркестъра се посвещава и на композирането, така че на Цариброд, музикалната литература и оркестрите оставя няколко марша и свити, сред които са най-известни Нешково, Цариброд и Нишава.

След м. ноември 1920-та и присъединяването на Цариброд към Югославия, Наумов и оркестъра се преместват в гр. Кюстендил, България.  След тях, царибродчани вече имат добра музикална култура и е създаден изключително добрия оркестър „Червеният джаз“, ръководен от Жорж Гайдаров.

И властта на Кралство Югославия настанява в Цариброд полк с принадлежащ оркестър, който продължава с подобни активности, както  оркестъра на 25-ти Драгомански полк, но по качествата си той не може да се сравни с оркестъра на Жорж Гайдаров.

Нов импулс на царибродската духова музика дава преподавателя Нейкова, която идва в Цариброд през 1941-ва година с новата българска власт, по разпределение от Софийската музикална академия в тогавашната гимназия „Княз Кирил“.

Чрез връзките си тя успява да издейства позволение за основаване на ученически духов оркестър и скоро след нея пристига и камион, пълен с инструменти. За малко време успява не само да подготви учениците за оркестърска музика, но и със своя оркестър и хор успешно да изпълни една оперета.

След връщането на Цариброд в границите на вече новата социалистическа Югославия Нейкова се завръща в България, а оркестъра започва да ръководи Георги Шукарев.

Със слабо професионално музикално образование, Георги Шукарев, флейтист по призвание, усъвършенствал музикалния занаят в оркестрите и синемаскопи в Париж и в духовия оркестър на Чуждестранния легион, пристъпва към работата с много жар и военна дисциплина. Така Бай Гьора, както го наричаха царибродчани за сравнително кратко време връща на оркестъра качеството, което завещава музикалния педагог Нейкова и което е още по-важно, към него привлича вниманието не само на учениците от гимназията и учителската школа, но и на работническата младеж в Цариброд.

Времето, което настъпва дава възможност и на Бай Гьора и на оркестъра да се изтъкнат. Факелни шествия, карнавали, чествания на държавни или партийни празници, среща на националните малцинства, която започва да се провежда в Цариброд, общински и окръжни тържества, гимназиални програми, любителски ревюта, но и погребения на известни хора са събития, на които се изявява духовия оркестър.

Лека-полека той се превръща в градски навик, нещо с което Цариброд, а от 1950-та Димитровград се сродява и идентифицира. Това забелязват и най-близките градове-съседи – Пирот, Ниш и Лесковац, който кани царибродския оркестър официално да посрещне другаря Тито.

По-този начин започва най-хубавата история за Ученическия духов оркестър в Димитровград, който димитровградчани усещат като нещо свое, мило и неизбежно във всички хубави, но и не толкова хубави събития. С оркестърът израстват поколения момичета и момчета, пазейки опита на свиренето в него като особено мил и важен жизнен опит, който специално им  помага да израснат като пълноценни личности.

В Цариброд дори се говореше – „Трудно ще се ожениш ако не си свирил в оркестъра на Бай Гьора”, но шегата на страна, много от членовете в оркестъра стават учени-музиканти, изпълнители или още по-често преподаватели и/или професори по музика. Оркестърът създава енергията, която насочва преди всичко към сериозната музика, така че благодарение на него и на тогавашната музикална младеж в Димитровград има възможност да се наслаждава на концертите на тогавашния връх на югославската сериозна музика, от Сръбския струнен квартет до Загребските солисти.

А след това, предполагам през 1975-та, Георги Шукарев се пенсионира, а скоро след това и умира. Ученическата музика в Димитровград със сила и богатство на репертоара продължи традицията дълги години под ръководството на преподавателя по музика Александър Ранчев.

Ето защо група „Пулени” на Георги Шукарев реши чрез Международен фестивал на духови оркестри, носещ неговото име, да възвърне и отново покаже на Димитроврад енергията и красотата на музиката, каквато и той самия е имал и да оформи Ученически или Градски духов оркестър и на края с помощта на държавната образователна и местна власт да създаде средно музикално училище.

Слободан Алексич Кьоса

Фото: lostbulgaria.com/hralupa.com/darikenws.bg/от албума на С. Панайотов, С. Станулов, Д. Тодоров и П. Виденов