Днес България чества Успение на Св. Иван Рилски. Свети преподобни Иван Рилски е български духовник, считан е за най-големият български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския. Той също е патрон на българските будители и приживе е наричан земен ангел и небесен жител.
Според житиеписците е роден е бобошевското село Скрино, близо до Дупница, най-вероятно през 876 г., и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-дейните му години са при царуването на цар Петър I (927– 969).
До 25-годишна възраст Иван Рилски е пастир. След кончината на неговите родители, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.
Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 км. от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавния глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
Умира на 18 август 946 г. на около 70 годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение. След смъртта си през 946 г. Св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това цар Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Около 989-992 г. неговите мощи са пренесени от цар Самуил и тогавашния български патриарх Герман-Гаврил в Средец. Това става на 19 октомври и от тогава на този ден се чества неговата памет. Празникът е известен и още като Отчовден.
През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец /София/ и отнася мощите на Свети Иван Рилски в своята столица Гран /Естергом/. Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван Рилски го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говора му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.
През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено пренася мощите на светеца в столицата Велико Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Велико Търново в основания от него Рилски манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.
Най-ранни сведения за навлизане на култа към Св. Иван Рилски в Сърбия е през XIV – XVII век. Това са сръбските стишни пролози от XIV и XV в., свидетелстващи за разпространението на почитта към св. Йоан Рилски и други трима търновски светци из цялата територия на Сърбия – манастирите Дечани, Николяц, Печка патриаршия, Плевле и др.
Мария Гоцева, София
