Ексклузивно за ФАР: Среща с българския актьор и режисьор Владислав Карамфилов – Влади Варгала на Филмовите срещи в Ниш

Владислав Карамфилов, известен като Влади Въргала, е български актьор и режисьор, който бе гост на кино фестивала „Филмови срещи“ в Ниш, придружен от продуцента Слави Димитров и консула на Р. България в Ниш Христо Христов. Любителите на седмото изкуство го помнят от блестящата лента „Операция Шменти Капели“, която преди няколко години видяха и зрителите в Сърбия.

В интервюто за портал ФАР Влади Въргала говори за кариерата си, киното, театъра, новите си проекти и за приятелите от Сърбия, с които поддържа контакти.

Вие не сте за пръв път в Ниш и имате много приятели в Сърбия.

Да, в Ниш съм за трети път и с Деян Дабич от Нишкия културен център имаме приятелство. Преди няколко години представихме моя филм „Операция Шменти Капели“ в Ниш. Също с него имах възможността да бъда заедно на фестивала в Кошице. Има един балкански експрес, който минава от Ниш към Кошице. Това беше едно феноменално и много богато интернационално изживяване.

В Босилеград сме също представяли „Операция Шменти Капели“. Също Сашко Димитров там е много голям мой приятел, а в Цариброд пък Драголюб Нотев. Филма показахме и в с. Звонци.

Разкажете някои интересни моменти от вашата кариера.

Занимавам се с всичко в сферата на киното, театъра и телевизията – актьор, продуцент, режисьор и сценарист.

Имаше на времето в България студентска програма „Ку-ку“, която беше независима. Това е точно, когато бяха промените, от социализъм към демокрацията. И всички хора, които бяхме в тази програма създавахме новата вълна в българската телевизия, киното и театъра. Това може би беше моя шанс в живота.

Завършил съм актьорско майсторство в класа на проф. Стефан Данаилов, а кинорежисура учих при проф. Христо Христов. Много години се занимавах с телевизия. Имах доста комедийни, тоест комични програми като продуцент, режисьор и актьор.

Бях написал една пиеса „Моят дом е моята крепост“, която имаше много голям успех сред публиката. Но аз реших, че след като има такъв успех в театъра, ще има успех и в киното и ще могат да я гледат много повече хора. Продадох всичко, каквото имах, заложих го в банка и финансирах този филм. Шест години снимах лентата и на края филма излезе с много голям успех. „Операция Шменти Капели“ така беше кръстен филма. Спечелих много международни награди. Но този филм е разбираем само за държавите от бившия соцлагер, особено в Русия и Сърбия.

Но киното в България, както и в Сърбия, не може да връща своите пари и инвестиции. По-скоро от прозореца на влака да хвърлиш парите, вятъра все ще върне някой лев. В киното това не е възможно.

За да мога да завърша филма имах благодетел Цветан Василев. Той беше виден банкер, който сега живее в Белград.

Имахте ли подкрепа от държавните институции и Министерството на културата?

Не, там където се дават пари на готово има няколко групи, така наречената мафия. Така е в Сърбия, така е и в Русия, но и в България е така и това е нормално, защото киното не може да бъде бизнес. Киното е бизнес само за американското кино и то държи кината в целия свят.

Претърпях много катаклизми след това. Единственото е, че хората много харесаха филма.

Това награда ли е от зрителите?

Да, това е награда!

В момента с какво се занимавате?

Сега играя в театър една моя пиеса и две пиеси в Шуменския и Пазарджиския театър на Дарио Фо „Едно налице – две наопаки“ и на Франсис Вебер „Скъпо съкровище“. Има публика, хората се обърнаха към театъра.

Имаше един етап в годините, когато нямаше публика в театралните зали. Тук е лошо, защото културата е едно, а дори и  в театъра има комерсиалност и има много пиеси, които са евтини и хората ги гледат много. Аз мога много лесно да събера хора да ме гледат, но не ми се прави елементарното, което ще ми донесе дивиденти.

Има два проекта, за които дойдохме специално да говорим. Единия е игрално-документален, а другия игрален филм с едни от най-изявените гости на фестивала, с които имахме разговори и ще ги имаме още. Аз мисля, че е време в България да се направи седмица на сръбското кино, това което  говорихме и с тях. Имам приятели, които се занимават с организация на фестивали и мисля че с Деян Дабич ще говорим по темата, защото българите много обичат сръбското кино. Последният сръбски филм, който се прожектира в България в кината беше „Парада“. Нямаше никаква реклама и хората не знаеха нищо за филма, но го гледаха и го сваляха от интернет.

Сега какво подготвяте?

Станах на 50 години и готвя един моно-спектакъл, който се казва „Мемоарите на един въргал“. Те са част от моя живот и материали от мои екрани герои. Има монолози, преплетени и с истинските случки от живота ми, които са много атрактивни за хората, за българската публика и в театъра.

Но подготвям от 2 години и един игрален филм, който се казва „Романтикът Перничанин“. В  България Перник е град с много атрактивни хора, изобилства от фолклор, пернишки фолклор се казва. Има много вицове, анекдоти за тях, но аз не взимам анекдотите, аз взимам философията на анекдотите и мисля, че това ще е един успешен проект. Ярка комедия.

Кога започвате с проекта?

Най-рано снимките ще започнат другото лято. Аз все още работя в организация и най-важното като намеря парите, тогава вече ще зная кога и къде зрителите ще могат да го гледат.

Ж. Костич

Фото: Жижа Костич