Всяко населено място трябва да има по едно училище – това са коментари на преподаватели, директори на учебни заведения в община Босилеград, както и на местни жители. Години наред в нашите села обаче остават все по-малко ученици, а училищата биват затваряни и служат само като исторически паметници, които припомнят, че някога в селото е кипяло живот.
Весна Николов е начална учителка в подведомственото училище в село Бистър. Кариерата като млада учителка започва в село Доганица, едно от най-отдалечените планински села в Босилеградско, поместено в полите на планината Бела Вода. Оттам отива в с. Горно Тлъмино, последва в съседното Долно Тлъмино и понастоящем е в с. Бистър. В Бистърското училище в момента учи три ученика, един в първи клас и два ученика в трети клас.
„Свикнала съм да работя в комбинирани паралелки, докато помагам на първокласника около задача по математика, третокласниците четат или пишат някой текст и така винаги се справя, за да бъдат доволни и учениците, и аз като преподавателка” – споделя учителката.
Стаята, в която се обучават е светла и уютна. Децата са доволни и жадни да научат нещо ново, а на всеки техен успех учителката се радва.
Тя ни пояснява, каква е обстановката в началните училища в селата гравитиращи към Бистърското училище. Тази година в село Бранковци се учи един ученик, в Рикачево – 2 – един във втори и един в четвърти клас, в Доганица има също един ученик в четвърти клас, в Назърица – 2 ученика, от които един във втори и един в четвърти клас, в Долно и Горно Тлъмино по един ученик и в Бистър – 3 ученика в началните класове.
„Помня, когато във всяко село имаше минимум по 7-8 ученици, а в централните осмогодишни селски училища от 60 до 70 ученици” – казва пред ФАР с разочарование Николова.
Освен с редовните задължения, учителката и децата активно се включват около изработка на мартеници, през есента украсяват изкуствено дърво с пъстроцветни листа и плодове, а към зимната ваканция всички заедно подготвят вечеринка за учителите, учениците, родителите и селяните.
И учителите и ръководството на училището са категорични, че не може да се омаловажава работата на преподавателите в селата. От тези училища са излезли ученици, които днес са много успешни хора в своята професия в страните от бивша Югославия, Сърбия и България.
„Да се дават критерии за качеството на образованието от хора, които никога не са били с дневник в ръка и не са заставали очи в очи с децата не е справедливо”, коментираха преподавателите, които сутринта заварваме в стаята, където заедно с първото кафе разискват как ще тече и този учебен ден.
Що се отнася до обучението на децата в слетите паралелки, един добър педагог винаги може да си разпредели времето така, че всяко дете да получи внимание и знания, категорични са преподавателите от училищата в малките населени места.
И ние се уверихме, че е така, учителката Весна Николов ни показва как първокласникът пише буквите и рисува. Направо прекрасно.
Надяваме се, че селата няма да останат без деца, а училищата да служат само като сгради, които припомнят, че някога тук е имало ученици получавали първите знания за реалния живот, който никак не е черно-бял.
Б. Иванов
Фото: DIP Production
Текстът е част от проекта „Пазители на традициите“, който е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2017 г.
Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.
Povezane vesti:
Репортерите на ФАР: В село Бистър се учат ученици с бистър ум и чиста душа
Репортерите на ФАР в с. Църнощица: Догодина звънецът няма да бие в училището
Репортерите на ФАР в с. Долна Любата: Долнолюбачани са упорити да задържат училището в това село, което е с богата и дълга история
Репортерите на ФАР в с. Райчиловци: Прекрасни ученици и твърде добри и опитни преподаватели
