a
 

Репортерите на ФАР в с. Долна Любата: Долнолюбачани са упорити да задържат училището в това село, което е с богата и дълга история

Долна Любата се намира на 14 километра западно от Босилеград, на пътя към Враня. Разположено е по протежение на Любатската река, в която от лявата страна се вливат потоците Кози дол и Широки дол, а от дясната – Криви дол и Раньин дол. Центърът на селото се намира на левия бряг на Любатска река, край устието на Кози дол. Под селото и под Глошка планина е построен тунел с дължина 6600 метра, който отвежда водата на Любатска река в изкуственото Лисинско езеро.

Селото е разпръснато на махали. Най-отдалечена е махалата Бръзаци, разположена на два часа път пеша от центъра през Кози дол, под върха на планината Валози. Пак в Кози дол се намират махалите Джурчовци, Качаревци, Царковица, Кульинци, Долинци, Топузова, Шуманова, Дураци и Петковци. В центъра на селото е махалата Село, в която се намира и местната църква и административни сгради. В Широки дол са Стругалница, Богдановци, Кокошкаре, Трънци и Соленици. На десния бряг на реката е Видимска  махала и  Гащевица. Други махали са още Турско Осое (Бубевци), Бела Вода, Клагье, Шуглевци, Мишинци, Цвеинци и Кръст. Махалата Клисура е по течението на реката.

В землището на селото, в махалите Долинци, Село и Мулинци са намирани редица останки от предишни епохи – църква, гробище, рудник за олово.

Селото се споменава в османски данъчен регистър от 1576 г. От 1860 г. функционира местно училище, което първоначално се помещава в църковна сграда, а след това в частни сгради. Пръв учител е поп Стефан Старио от Кюстендил.

От 1878 до 1920 година селото е в границите на България. То е център на селска община, която е част от Изворска, а по-късно Босилеградска околия. След разформироването на последната през 1901 г., Долнолюбатска община преминава към Кюстендилска околия.

През 1882 г. е построена първата училищна сграда, която има две учебни стаи. Тази сграда вече е срутена. В новото училище започват да ходят и момичета. На 15 май 1917 г. сръбска чета, водена от Коста Печанац, напада и плячкосва селото, убива местния учител Стою Попов. По силата на Ньойския договор от 1919 г. селото е включено в пределите на Кралство на сърби, хървати и словенци (Югославия).

През 1929-1930 година на мястото на старата е построена нова училищна сграда. Училището е централно и в него се обучават и ученици от село Долна Любата и селата Дукат, Църнощица и Гложие.

През 1941 г. е открита прогимназия. На 8-ми септември същата година е създадено читалище „Христо Ботев“, с пръв председател Владимир Гешев (учител), зам.-председател – Александър Трайков (свещеник), секретар – Асен Милошев (чиновник) и съветници – Методи Стоилков (шивач), Евтим Спасов (бакалин) и Стойне Цветков (земеделец). В Контролната комисия на читалището влизат Владимир Попов, Стоян Дойчинов, Драган Костадинов, Анто Антов и Симеон Харизанов. И понастоящем в Долна Любата има отдел на местната библиотека от Босилеград.

В момента  в Долна Любата работи гише на Пощите на Сърбия, Местна канцелария, Амбулаторията, в която един път седмично пристигат лекар и медицинска сестра, има и два магазина. Жителите са особено благодарни на медицинската сестра Катка, която постоянно живее в селото и винаги е насреща при необходимост от медицинска помощ.

Традиционно в селото се провежда общоселски събор на 27-ми октомври наричан Печинден.

Според данни от преброяването през 2002 година 79.74% от жителите на селото са българи, 15.69% сърби и 0.25% македонци.

Целта на нашата разходка е да представим учениците и учителите, като едни от последните пазители на традициите и живота на село Долна Любата. Снежно-студен беше деня, когато посетихме това прекрасно и исторически богато село в Босилеградското краище. Спряхме пред училищната сграда за която знаем, че е затворена и не функционира. Разбрахме, че е извършен ремонт на покрива, но за всекидневна работа сградата не е подходяща. Затова учениците и учителите провеждат редовните занаятия вече трета година в едно от най-хубавите общежития в Южна Сърбия, построено през 80-те години на миналия век, когато в Любата кипеше от народ и деца. Виждаме, че  от комините на покрива на общежитието, който бе напълно препокрит със средства от УНДП преди няколко години, се извива  дим. Училищният служител Анания Васев 32 години работи в училището в Долна Любата, което когато беше самостоятелно основно училище се гордееше с името на известния български поет и революционер Христо Ботев, внася дърва за да бъдат заредени печките.

Той ни поздрави с добре дошли. След това се запознахме с учениците и учителите, които са сплотени и приветливи, както са истинските пазители на селото.

В подведомственото училище в Долна Любата през тази учебна година се обучават общо 14 ученика. В началните класове са двама – брат и сестра, съответно втори и четвърти клас. Стаичката, в която провеждат обучението  е уютна и топла.

Учителят Зоран Цветков ги учи да станат добри хора, като и бройните му други  ученици, които през изминалите години е научил първите букви и числа. Много обичат  заедно да запеят, а и  физкултурата им е твърде важна. Децата не пътуват далеч, тук са от селото, а и учителя е единствения сред преподавателите, който е местен жител родом от Долна Любата.

Останалите ученици бяха заедно в час по Гражданско възпитание.  С учителката Весна Тодорова Радойкова разизскваха темата „Положението на децата в Сърбия”, а се говореше за правата на децата, техните задължения, мечти и толерантността.

„В часовете по гражданско възпитание настояваме заедно с учениците да дискутираме по многобройни теми, касаещи не само правата на децата, но и теми от обществено значение, за които са отговорни възрастните. Насърчаваме децата за в бъдеще  да бъдат отговорни и толерантни членове на обществото, да научат да бъдат почтени, трудолюбиви и прочие” – пояснява учителката Радойкова, която ни разхожда из помещенията на общежитието, приспособени за провеждане на класови обучения.

Много е любопитно  да присъстваш в час по изобразително изкуство. Въпреки че в класа е само един ученик, младият преподавател Любиша Пенев използва най-различни техники и умения, за да предаде знанието на учениците, за да обикнат този предмет, чрез който децата развиват мисленето  и разбирането  за живота в реалния и абстрактен свят.

Обучението в това подведомствено училище се провежда на сръбски език, а българския се изучава с няколко часа седмично. Преподавателката Ирена Вучкович Григоров казва, че децата се трудят да научат правилно българския език, но по-трудно  им върви.

„Имах ученици от предните поколения, които много четяха и участваха в различни викторини по български език, сегашните малко по-слабо се интересуват, но настоявам да учат майчиния си език”, казва преподавателката Григоров.

„Учениците от Долнолюбатското училище имат възможност да взимат книги в библиотеката, за да четат редовните лектири, но и други за тях интересни съдържания, стига да се интересуват”, подчертават учителите.

В Долнолюбатското училище, въпреки малкия брой ученици, има и отличници, сред тях са Санела, Деян и Милена Владеви от махала Широки дол, които са пълни отличници. Такива отличници е имало през всичките години, откакто е построено училището. Оттам са излезли доктори на науките, лекари, инженери, икономисти, учители… От този край ще срещнем видни хора навсякъде в  бившите републики на Югославия, в България и в останалите европейски страни, които основното си образование са получили в училището в Долна Любата.

Винаги в общежитието в Долна Любата са настанявани ученици от съседните планински села – Дукат, Църнощица, Гложие. И понастоящем в  общежитието живеят 7 деца, от които 5 са от Дукат и 2 от Гложйе. За тях се грижат два възпитателя, готвачка и куриер. Някога в това общежитие са били настанявани от 60 до 80 деца.

„Ние сме им и родители и възпитатели и всичко в петте дни през седмицата”, казва възпитателят Боривое и добавя, че тези деца се нуждаят от всякаква помощ, както при решаването на редовните си задачи, така и в смисъл общуване, защото са още малки и са разделени от родителите.

Това са деца, които коват занаята на живота. Всеки понеделник стават в 3 часа сутринта, от 4 тръгват от далечното им село, за да стигнат навреме на училище. Родителите ги изпращат и посрещат, защото в селата остават все по-малко хора, а дивите животни дебнат по пътя.

Учениците пешеходци споделят, че се случва по пътя да срещнат и опасни животни.

„Тръгнахме към училище и точно изминахме няколко километра път от Дукат за Долна Любата, когато пред нас се изпречи вълк. Много се изплашихме и започнахме да викаме колкото ни глас държи, вълка избяга, а ние продължихме по пътя. Много бяхме уплашени тогава”, казва едно от децата.

Учителите споделят, че това са деца, които много се различават от градските. Те още малки се учат да се борят с предизвикателствата, които им предстоят  през живота. Това са деца-работници. Още от малки научават, че без работа няма хляб, от тях винаги стават хора.

Колективът в Долна Любата е много сговорчив. Те са като едно семейство, сред тях няма ревност и кавги, и да настанат препирни много бързо и сами разрешават проблема. Винаги са обединени във всичко. Тук всяка година се прави изпит с богата програма, на който присъстват учители, ученици, родители и селяни. Те са и „сервиз” на месното население. Няма да мине ден, а някой от селяните да не потърси помощ от учителите в смисъл заплащане на сметки, лекарства и др. Затова всичките учители сред учениците и местното население са почитани.

Долнолюбатското училище е с дълга история. В това училище са преподавали видни и до края на живота уважавани учители. Затова всички полагат усилия в селото да се задържи училището, за да продължи и живота там. Надяваме се, че така и ще бъде, защото разбрахме, че има и млади семейства, които се завръщат в селото или пак започват да се занимават с някоя работа, а с цел селото да остане живо.

 

Разделяме се и си обещаваме, че ще отбележязваме мероприятията, които организира училището, за да разберат читателите на ФАР, че и в отдалечените села на Босилеградското краище има хора, които живеят с истинските ценности в живота.

Б. Иванов

Фото: DIP Production

Текстът е част от проекта „Пазители на традициите“, който е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

 

 

Написал/ла

Божидар Иванов е роден през 1970 година. Макар че икономист по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1998 год. в Центъра за култура „Босилеград” - Радио-телевизия Босилеград, където като журналист и водещ вече 18 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Иванов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-водещ от 1998 до 2016 година, зад когото са наредени часове емисии, интервюта, репортажи... Сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с Радио телевизия Фокус, Телевизия 017 и Българското национално радио. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия, лауреат на значими журналистически признания, участник във всички семинари на BBC и активен участник в опазването на информирането на майчин български език чрез Комисията по информиране при Националния съвет на българското малцинство в Сърбия в първите два състава.

Без коментар

Оставете коментар