U Subotici održano tradicionalno okupljanje Dimitrovgrađana i Piroćanaca

Nakon „Šopske večeri“ u Pančevu i „Caribrodske večeri“ u Beogradu, još jedna proslava koja već tradicionalno okuplja ljude poreklom iz istog kraja, ovog puta dimitrovgradskog i pirotskog, održana je na krajnjem severu Srbije – u Subotici.

Reč je o zajedničkom okupljanju Dimitrovgrađana i Piroćanaca u organizaciji Kulturnog centra Piroćanaca u Subotici, koje se održava od 2005. godine, po tradiciji uvek u isto vreme – na praznik Bele poklade, 18. februara.

Ove godine interesovanje je bilo manje nego ranije, kada je proslava okupljala i po dve stotine zvanica, kaže za FAR Svetlana Savov, predsednica Kulturnog centra. U subotičkom restoranu „Spartak“ ove nedelje se sastalo svega 46 odraslih, a manifestaciju je ulepšalo i šesnaestoro mališana, ali su i pored slabijeg odaziva i organizatori i gosti sa proslave poneli samo lepe utiske.Kao i prethodnih godina, druženje je bilo upotpunjeno muzikom i kulinarskim specijalitetima karakterističnim za pirotski i dimitrovgradski kraj, kao i nezaobilaznom grejanom rakijom. Kako se proslava održava na praznik, nije izostao ni tradicionalni narodni običaj – oratnice, čime se podržava ideja očuvanja tradicije, te potrebe da se sa običajima upoznaju i najmlađi.Program okupljanja redovno podrazumeva i tombolu, za koju nagrade uglavnom doniraju zainteresovani preduzetnici. Deo manifestacije koji je ove godine izostao, ali u kome su prisutni uživali u ranijim okupljanjima je gostovanje Kulturno-umetničkog društva iz Subotice, koje izvodi šopske i igre iz pirotskog kraja, kaže Savova.D. Jelenkov

Foto: Slavica Kečenović / Svetlana Savov

 

 

 

Написал/ла

Дияна Йеленков е родена през 1988 год. в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград, след което образованието си продължава във Философския факултет в Ниш (специалност сърбистика) и в Нови Сад (където завършва магистърска степен по Сръбска филология: сръбски език и лингвистика). След това се качва във влака и се завръща в Димитровград. Тъй като винаги е била от децата, които предпочитат да си четат книжка под дървото, отколкото да играе на криеница, още от малка се интересува от литературата и езика, особено от диалекта на родния си край. Лексиката на димитровградския говор е било заглавието на магистърската й теза – речник с повече от 2000 думи, които се използват в този местен говор. В свободно време се занимава с писане (главно на проза, а от време на време и на поезия), и с превод на литературни текстове от български на сръбски (а когато иска и обратно). Някога творбите си от детското творчество публикувала в сборника „Радовичев венец”, поетическия сборник „Разиграни сънища” и в детското списание „Другарче”. В по-скоро време някои от текстовете й се появяват в списанието „Недогледи”, което публикува Философският факултет в Ниш, както и в литературните списания „Траг” и „Майдан”. 2015-а и първата половина на 2016-а год. са плодородни за израстване на литераторската й суета – донесоха й втора награда от конкурса „Воислав Деспотов” в Нови Сад, трета от конкурса за сатирична приказка в рамките на „Нушичияда” в Иваница, както и място сред трите наградени приказки от конкурса „Черната овца” (blacksheep.rs); с писанията си заема място и в сборника „Черти и резета 6” (сборник с най-добрите творби от конкурса „Андра Гаврилович” в Свилайнац), както и в стихосбирката „Синджеличевите чегарски огньове 26” на литературното сдружение Гласът на корените от Ниш. Нейни кратки приказки се намират сред отбраните и в следващите два конкурса „Черната овца”. Съвместно с колегата си Ратко Ставров и госпожица Доротея Тодоров обявиха поетично-прозаичен сборник „Допир”. Не устоя и на изкушението да се пробва като журналист – от позицията преводач и автор сътрудничи с onlajn списанието EMG магазин, а от време на време публикува текстове и в портала blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар