a
 

Петър Виденов, главен редактор на Интернет Портал ФАР: Надявам се, че лъчите на светилника на ФАР осветлиха част от медийния мрак, в който се намираме

Преди точно две години в медийното пространство се появи нова медия на гражданско общество – двуезичния Интернет Портал ФАР, създаден от сдружението на граждани „Емблема” от Димитровград. ФАР предлага информация от различни сфери на обществения, културен и икономически живот от територията на Димитровград и извън нея. Информацията е достъпна, както на сръбски, така и на български език.

По случай втория рожден ден на ФАР разговаряме с главния редактор Петър Виденов, който събира опит в журналистиката вече над двадесет години.

С кои идеи и цели се водихте, когато преди две години решихте да създадете Интернет Портал ФАР?

Още когато реализирахме идеята за създаването на двуезичния Интернет Портал ФАР като медия на гражданско общество се ръководехме от знание, опит и желание тази медия да бъде „светилник” на честната и обективна журналистика. Една от специфичностите на ФАР е запазването на традицията, културата и езика на българското национално малцинство в Сърбия и се стараехме във времето, в което за съжаление понастоящем са унищожени много от моралните ценности, да служим на всички гражданки и граждани независимо от националните, религиозни и други разлики, без политически влияния, сензации и таблоидни новини. Доколко сме успели в това ще преценят читателите, зрителите и аудитория, който ни следи, но смятам, че започнахме една позитивна лавина, която трудно може да се спре.

Събрахме екип от млади, но и опитни журналисти, които станаха истински Фаровци. И не само журналисти, но и оператори, фоторепортери, програмисти, дизайнери и креативни хора, които се грижат за сайта, изгледа му и постоянното му усъвършенстване. Всичко това бе направено и с много доброволчество, но и професионализъм и използвам случая, да благодаря на целия екип на нашата медийна къща.

Освен всекидневни информации от територията на Димитровград, но и новини от Босилеград, Пирот и дори Ниш, Белград, София и други градове, през изминалите две години заедно с екипа на ФАР реализирахте и редица отделни медийни проекти. Като редактор и журналист, от какво от досега постигнатото сте особено доволни?

През изминалите две години екипът на ФАР реализира десетина медийни и други проекти, съфинансирани на конкурси на Министерството на културата и информирането на Република Сърбия, Министерство на Външните работи на Република България, община Димитровград, град Пирот, Канцелария за човешки и малцинствени права… Особено внимание обръщаме и към телевизионната продукция, а в края на миналата година реализирахме ТВ сериал „Нашенци” (на сръбски и на български език), включващ 10 30-минутни епизода, които вече се излъчват по местните и регионални телевизии в Сърбия, а могат да се видят и на YouTube канала на портал ФАР.

Изключително съм доволен от ангажирането на по-младите колеги, които в обществото, в което е застрашена свободата на медиите, не се предадоха и се гордея, че не станахме част от системата, която унищожава много от обществените ценности, но и самата журналистическа професия.

Вероятно поради подписването на прокламацията за свобода на медиите, с което аз и колегите се гордеем, станахме мишена на политически натиск и дискриминация, но това не ни попречи да застанем рамо до рамо с колегите ни от редица градове в Сърбия, които избраха трънливия, но убеден съм – правилния журналистически път.

Журналистите от нашия портал участваха в различни семинари, обучения и школи по журналистика, организирани от НУНС, НДНВ, УНС, Мисията на OSCE в Сърбия, БИРН, изследователски мрежи и неправителствени организации. Искам да благодаря на колегите ни от Независимото сдружение на журналисти в Сърбия и Независимото дружество на журналисти във Войводина, които ни дават максимална подкрепа по пътя, по който тръгнахме.

Кръгла маса “Информиране на български език”

От голямо значение е и сътрудничеството ни с медийния отдел на Мисията на OSCE в Сърбия. Заедно с тях и в партньорство с НДНВ и Посолството на България в Белград миналата година организирахме на високо ниво важна кръгла маса в Димитровград на тема „Информиране на български език”. Този дебат постави редица важни медийни въпроси, проблеми, но и модели за финансиране на малцинствените медии в Сърбия.

Нарочно изтъквам отличното сътрудничество с дипломатическите представителства на Република България – Посолството в Белград и посланика Радко Влайков, както и с Генералното консулство в Ниш и г-н Едвин Сугарев.

С Генералното консулство на Р. България в Ниш и генералния консул Едвин Сугарев подписахме споразумение за сътрудничество в областта на културата и медиите и досега сме медийни партньори на значителни културни и други събития, организирани от консулството.

Короната на нашето двугодишно съществуване несъмнено е партньорството ни с колегите от Крагуевац и Панчево, т.е. декларацията за сътрудничество, която подписаха сдружение ОМНИБУС от Панчево, портал ГЛАСЪТ НА ШУМАДИЯ от Крагуевац и портал ФАР от Димитровград.

Нека това да бъде доказателство, че журналистиката не е умряла, а  начало на създаването на алтернативна медийна сцена в Сърбия, базирана „върху посветените ценности и правилата на професионалната, обективна, независима и навременна журналистика и с намерение, да спечелим ново и оправдаем въз основа на досегашната журналистическа работа заслуженото доверие в местните ни общности, но и в други среди в Сърбия”, както пише в нашата декларация.

Интернет портал ФАР публикува текстове на сръбски, но и на български език. Какво е значението на двуезичността за една подобна медия и дали и колко е изморително и(ли) проблематично такъв начин на информиране да се поддържа на желано ниво?

Двуезичния медиен модел, за който се застъпва ФАР е голямо предимство, но и наистина трудна работа. Поради това се стараем освен журналистическите норми и медийните съдържания на ФАР да бъдат езиково коректни и да се спазват съвременните книжовни норми на българския и сръбския език. За това несъмнено допринася и екипът, който е ангажиран върху реализацията на журналистическите задължения, включително и нашия специален кореспондент от София Мария Гоцева, която максимално ни помага в редактирането на журналистическите текстове на български език. За всичко това е необходимо да се осигури и бюджет, който е важна част на функционирането на една подобна, специфична медия.

Благодарение на двуезичността имаме читатели в Сърбия и България, но и в бившите югославски републики, а портал ФАР следят и читатели в редица европейски държави и в Америка, което показва официалната статистика за посещаемостта на сайта www.far.rs, но и в социалните мрежи Фейсбук и Туитър.

Интернет Портал ФАР е лесно достъпен и чрез мобилен телефон, т.е. чрез двуезично приложение за андроид, което може да се инсталира много лесно, за да се доближим до всичките читатели,

В журналистическата си кариера дълги години съм се застъпвал за запазването на традиционните ценности на българското национално малцинство в Сърбия, реализирайки разнообразни радио, телевизионни и други медийни съдържания и тачейки идеята за разбиране и сътрудничество с други национални общности и с мнозинството сръбско население, без национализъм и шовинизъм, а чрез популяризиране на истински ценности. Точно разликите трябва да ни свързват по пътя към ЕС.

По време на заснемането на поредицата “Нашенци” в Нови Сад – разговор със Славко Стоянов

Как оценявате досегашното сътрудничество с членовете на малкия екип на портал ФАР, както и с кореспондентите и сътрудници от други градове в Сърбия и съседна България?

Засега съществува отлично сътрудничество, разбиране и доверие, но и огромен труд на целия екип, защото онлайн журналистиката е изморителна работа, дословно седем дни в седмицата.

А дали екипът на ФАР е малък? Малък е, но подбран. И смятам, че ще се съгласите, че няма малки и големи медии, а добри и лоши, обективни и субективни.

Основната част от редакцията е в Димитровград, но от голямо значение са и сътрудниците от Босилеград, Ниш, Пирот, Белград, Панчево, София и други градове. Радва ме факта, че чрез официалната ни електронна поща с нас се свързват за сътрудничество и нови журналисти-сътрудници, но в бъдеще всичко това ще зависи от финансовите възможности на сдружението на граждани „Емблема”, което е основател на портала и вярваме, че сме на една крачка от тази цел.

През изминалите две години ФАР е базиран върху работата на доста малък брой хора, но също така и върху сравнително скромни средства. Колко цифрите са решаващи в създаването на качествени съдържания и възможно ли е и с малко да се постигне много?

Останах с впечатлението, а мисля, че с това ще се съгласят и колегите ми, че на определени управляващи структури не отговаря съществуването на подобна медия, която не е под влиянието на нито една политическа партия, а в днешно време ако не си с нас, тогава си срещу нас. Това е погрешен начин на мислене. Ние сме за спазването на журналистическите и морални кодекси  и нямаме политически пристрастия. Поради тази причина ни се налага да се борим с многобройни препятствия на медийните конкурси, особено в местната среда и ни се одобряват значително по-малки средства, в сравнение с привилегированите медии и медиите, близки до властта.

Понастоящем се финансираме чрез проекти и дарения и винаги максимално се стараем проектите да ни бъдат добри. Досега разполагахме със скромен бюджет, имайки предвид и петнадесетината сътрудници в няколко градове в Сърбия, както и в България, но както е зададен въпросът – с малко може да се постигне много. Смятам, че въпреки днешните опекунци на журналистиката, на края всичко ще дойде на мястото си в позитивния смисъл на думите.

Към споменатото бих добавил и погрешния начин на мислене на някои хора, които чрез коментарите си в социалните мрежи и сайтове смятат, че ако някои медии получат определени средства в медиен конкурс, стават подлизурки на властта. Напротив! Това са средства, които гражданките и гражданите отделят за обществения интерес в информирането.

Дали и в коя степен, от Ваша гледна точка, ФАР напредва през изминалите две години когато става дума за съдържанията и техническата му подготвеност, но и за сътрудничеството с други медии и журналисти?

Мисля, че на този въпрос предимно отговорих в началото на разговора. Смятам, че портал ФАР и сдружение „Емблема” напредват въпреки многобройните проблеми, срещу които се изправят, особено когато в местната среда няма равно отношение, както други медии и неправителствени организации, които са, най-благо казано, близки до властта.

Благодарение на таланта, труда, образованието и с помощта на по-възрастните и опитни колеги, младите журналисти напредват страхотно. Но, журналистиката е занаят, който се учи по време на цялата журналистическа кариера.

Екипът, който работи върху техническата подкрепа и графичния дизайн на сайта е малка група от млади професионалисти, за които дословно не съществува нито едно препятствие. Но трябва да кажа, че и тук имаше проблеми. Няколко силни хакерски нападения срещу сайта и Фейсбук страницата на ФАР също бяха на време неутрализирани, а знаем и откъде духаше този вятър.

Имаме отлично сътрудничество с доста медии с подобна ориентация в Сърбия и поради това храбро застанахме до Врански и за отбраната на честта на журналистическата професия.

По какъв начин, според Вас, медиите могат най-ефективно да повлияят върху положението в обществото и промените в него – чрез изтъкване и популяризация на качествени хора и позитивни ценности, колкото е възможно по-реално и обективно представяне на истинските ситуации и проблеми, остро критикуване на всичко, което заслужава критика… или може би чрез някаква комбинация на споменатото?

Изправяме се лице в лице с разрушена система на ценности, корупция и недоверие в институции, които трябва да служат на гражданките и гражданите, а не на политическите властодържци и самозвани деспоти. Точно чрез популяризиране на истинските ценности и доколкото по-обективно представяне на реалната ситуация и проблеми, но и критически поглед, медиите могат да повлияят върху негативите в обществото да се променят или да се започне с решаване на проблемите.

Кой от споменатите подходи в информирането бихте посочили като най-близък на досегашната работа на ФАР и дали и в коя посока смятате, че трябва да се променят съдържанията и начина на представяне на информациите на тази медия в бъдеще?

Стараехме се като медия да популяризираме истинските обществени ценности. Това, което като редактор на портала искам е – в предстоящия период да има повече изследователски и аналитични текстове, но и медийни съдържания, които да популяризират науката и културата в истинския смисъл на думата, земеделците (да не се срамуват от работата си), младите, креативни и образовани хора (да не напускат родния си край), защото светът остава на младите.

Заснемане на “Нашенци” в Белград – среща с Ненад Димитров

Каква е досегашната посещаемост на портала и кои са темите, към които читателите на ФАР проявяват най-голям интерес и които най-добре приемат? От друга страна, има ли нещо в работата и съдържанията на портала, което да е заслужило критики на читателите?

Според официалната статистика през 2017 година имаме над 205 000 посещения на сайта, а в социалните мрежи тази цифра е три пъти по-голяма. Читателите на ФАР най-много се интересуват от репортажи, интервюта и въобще от медийни съдържания за млади, агро-еко-туризъм, култура, спорт… Имало е и съдържания, негативно коментирани в социалните мрежи, но предимно във връзка с публикуваните информации.

Преди да станете главен и отговорен редактор на портал ФАР, дълги години работите в сферата на радио и телевизионна журналистика. Кои са предимствата, които онлайн медиите имат в сравнение с традиционните?

Въпреки че кариерата си започнах като радио, след това като телевизионен журналист, а по-нататък и като кореспондент на домашни и чуждестранни писани медии, според всички световни показатели онлайн медиите и въобще порталите са бъдещето. Хората четат новините чрез мобилен телефон, на работа, в автобус, чрез компютър…

Може би във вечерните часове зрителите избират телевизия, а примерно нощния пазач – радио. Все пак, порталите станаха „най-бързи” в достигането до информация. Ако прибавим към това и мултимедийните съдържания и телевизионна продукция, тогава предимствата на тези медии са многостранни.

Как, като редактор на една още сравнително млада медия на гражданско общество виждате проблемите, срещу които този вид медии се изправя в днешно време? Кое от друга страна е това, което медиите на гражданско общество, включително и портал ФАР внесоха в съвременното информиране, а което преди появяването им може би липсваше?

Медиите на гражданско общество са модел на информиране, който все още не е достатъчно припознат, но със сигурност мога да кажа, че такива медии в значима степен могат да допринесат към медийния плурализъм и по-добрия диалог между националните общества. В нашия случай, портал ФАР раздвижи доста промени в информативния смисъл на думата, когато става въпрос за българското национално малцинство, така че нашия модел на функциониране е приет като реалност. Смятам, че значението на тези медии в сферата на малцинственото информиране е безценно.

Медиите на гражданско общество са най-близки до гражданите или трябва да извоюват тази позиция. Да информират, образоват, посочат проблемите в обществото, но и да популяризират истинските ценности, към които се стреми всяка нормално подредена държава.

И което е най-важно – гражданите имат по-голямо доверие в тези медии, отколкото в комерсиалните или медиите от публичния сектор. Медиите на гражданско общество в момента са единствената алтернатива на партийните медии, в което след приватизацията се превърнаха много от електронните медии и в градовете, където живеят представители на българското национално малцинство.

Надявам се, че лъчите на нашия светилник ФАР осветлиха една част от медийния мрак, в който се намираме.

Като журналист с дългогодишен и богат опит, какъв съвет бихте дали на един млад журналист, който е в самото начало на кариерата си или тепърва планира да се занимава с журналистика?

Съветът към младите журналисти е, ако са избрали журналистиката за бъдещо призвание, да бъдат устойчиви и упорити; да се борят срещу цензурата и автоцензурата; постоянно да се образоват и да се водят от мисълта, че „истината е по-силна от стотици лъжи”.


Биография:

Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в Радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999–2000), член на редколегията (2000–2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002–2003) и (2009–2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет Портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.


 Д. Йеленков

 Фото: От архива на Интернет Портал ФАР

Написал/ла

Dijana Jelenkov rođena je 1988. godine u Pirotu. Osnovnu i srednju školu završila je u Dimitrovgradu, nakon čega nastavlja obrazovanje na Filozofskom fakultetu u Nišu (na osnovnim studijama Srbistike) i Novom Sadu (gde završava master studije na studijskom programu Srpska filologija: srpski jezik i lingvistika). A onda seda u voz i vraća se u Dimitrovgrad. Kako je uvek bila od one dece koja više vole da ispod drveta čitaju knjigu nego da igraju žmurke, odmalena se interesuje za književnost i jezik, i naročito za dijalekat svog kraja. Leksika govora Dimitrovgrada bila je i predmet njenog master rada – rečnika sa preko 2000 reči koje su u upotrebi u ovom lokalnom govoru. U slobodno vreme bavi se pisanjem (uglavnom proze, i povremeno poezije), i prevođenjem književnih tekstova sa bugarskog jezika na srpski (a kada joj dođe, i obrnuto). Nekada davno, radove iz oblasti dečjeg stvaralaštva objavljivala je u zborniku „Radovićev venac“, pesničkoj zbirci „Razigrani snovi“ i dečjem časopisu „Drugarče“. U novije vreme, neki od njenih tekstova pojavili su se u časopisu „Nedogledi“ Filozofskog fakulteta u Nišu, te u književnim časopisima „Trag“ i „Majdan“. 2015. i prva polovina 2016. godine bile su plodne za bujanje književničke sujete – donele su joj drugu nagradu na konkursu „Vojislav Despotov“ u Novom Sadu, treću na konkursu za satiričnu priču u okviru Nušićijade u Ivanjici, kao i mesto među tri nagrađene priče na konkursu magazina Crna ovca (blacksheep.rs); svojim pisanijima zauzela je prostor i u zborniku „Crte i reze 6“ (zbirci najboljih radova sa konkursa „Andra Gavrilović“ u Svilajncu), kao i u poetskom zborniku „Sinđelićeve čegarske vatre 26“ književnog udruženja Glas korena iz Niša. Njene kratke priče našle su se među izdvojenima i na naredna dva konkursa Crne ovce. Zajedno sa kolegom Ratkom Stavrovim i gospođicom Dorotejom Todorov objavila je prozno-poetsku zbirku "Dodir". Nije odolela ni iskušenju da se oproba kao novinar – na poziciji prevodioca i autora sarađivala je sa onlajn časopisom EMG magazin, a povremeno objavljuje tekstove i na portalu blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар