Danas je Svetski dan davalaca krvi

U zemljama širom sveta danas se obeležava Svetski dan davalaca krvi.

Međunarodni praznik posvećen dobrovoljnom davanju krvi prvi put je obeležen 2004. godine u Johanesburgu, a već naredne godine skupština Svetske zdravstvene organizacije usvojila je rezoluciju kojom je izrazila saglasnost da se praznik kojim se potkrepljuje ovaj humani čin obeležava svake godine.

14. juna, na dan koji je proglašen Svetskim danom davalaca krvi, rođen je Karl Landštajner – austrijski biolog i lekar, nosilac Nobelove nagrade za otkriće krvnih grupa kod čoveka.

Edukativnim i informativnim manifestacijama i akcijama dobrovoljnog davanja krvi praznik će biti obeležen i u Srbiji, a u akciji širom zemlje učestvovaće lokalne službe za transfuziju, Ministarstvo zdravlja, Crveni krst Srbije, Institut za transfuziju krvi Srbije, Zavod za transfuziju krvi Niš i Zavod za transfuziju krvi Vojvodine, prenosi Beta.

Obeležavanjem Svetskog dana davalaca krvi teži se podizanju svesti o značaju transfuzije krvi u spasavanju života, ali i apeluje na humane ljude da redovno daju krv kako bi se sprečile nestašice u bolnicama i klinikama.

U toku prethodne godine u Dimitrovgradu je u devet akcija dobrovoljnog davanja krvi dragocenu tečnost dalo oko 300 građana. Prema podacima Instituta za transfuziju krvi Srbije, prošle godine prikupljeno je više od 66.800 jedinica krvi, čime je ostvaren rekordni broj u 73 godine dugoj istoriji instituta.

D. Jelenkov

Foto: Ivica Ivanov / Slaviša Milanov

Написал/ла

Дияна Йеленков е родена през 1988 год. в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград, след което образованието си продължава във Философския факултет в Ниш (специалност сърбистика) и в Нови Сад (където завършва магистърска степен по Сръбска филология: сръбски език и лингвистика). След това се качва във влака и се завръща в Димитровград. Тъй като винаги е била от децата, които предпочитат да си четат книжка под дървото, отколкото да играе на криеница, още от малка се интересува от литературата и езика, особено от диалекта на родния си край. Лексиката на димитровградския говор е било заглавието на магистърската й теза – речник с повече от 2000 думи, които се използват в този местен говор. В свободно време се занимава с писане (главно на проза, а от време на време и на поезия), и с превод на литературни текстове от български на сръбски (а когато иска и обратно). Някога творбите си от детското творчество публикувала в сборника „Радовичев венец”, поетическия сборник „Разиграни сънища” и в детското списание „Другарче”. В по-скоро време някои от текстовете й се появяват в списанието „Недогледи”, което публикува Философският факултет в Ниш, както и в литературните списания „Траг” и „Майдан”. 2015-а и първата половина на 2016-а год. са плодородни за израстване на литераторската й суета – донесоха й втора награда от конкурса „Воислав Деспотов” в Нови Сад, трета от конкурса за сатирична приказка в рамките на „Нушичияда” в Иваница, както и място сред трите наградени приказки от конкурса „Черната овца” (blacksheep.rs); с писанията си заема място и в сборника „Черти и резета 6” (сборник с най-добрите творби от конкурса „Андра Гаврилович” в Свилайнац), както и в стихосбирката „Синджеличевите чегарски огньове 26” на литературното сдружение Гласът на корените от Ниш. Нейни кратки приказки се намират сред отбраните и в следващите два конкурса „Черната овца”. Съвместно с колегата си Ратко Ставров и госпожица Доротея Тодоров обявиха поетично-прозаичен сборник „Допир”. Не устоя и на изкушението да се пробва като журналист – от позицията преводач и автор сътрудничи с onlajn списанието EMG магазин, а от време на време публикува текстове и в портала blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар