В редакцията на интернет портал ФАР пристигна съобщение до медиите, изпратено от ДСБ и подписано от нейният председател Драголюб Иванчов.
В него Демократичният съюз на българите пише, че подкрепя протестите въз основа на екологичната катастрофа, която според тях „застрашава и унищожава околната среда в босилеградско“. Те считат, че кмета Захариев вместо да поеме цялата политическа и наказателна отговорност за грешните управленски решения, довели до тежки екологични последствия, то той и неговите съучастници се опитват с „контрамитинги” да демонстрират сила и да сплашват протестиращите граждани.
В обръщението, действията на кмета Захариев се определят като „еднолично управление“, чиито „управленски решения“ водят до екологична катастрофа с неизвестни размери.
Председателят на ДСБ Драголюб Иванчов пише още, че тази катастрофа се дължи на некомпетентни и лекомислени решения за изграждане на пилотна инсталация за извличане на олово, цинк и мед от полимерни руди в района на село Караманица. Той счита, че това е извършено без оценка за въздействие върху околната среда и без пречистване на отпадните води, наситени с тежки метали и химически реагенти, изливащи се в притоците на река Драговищица.
Той пише, че по подобен начин е взето и решението за безразборно изграждане на 35 малки ВЕЦ-а на територията на общината, които трайно застрашават и унищожават околната среда.
Драголюб Иванчов набляга в обръщението и на създаването на силно екологично движение в Сърбия въз основа на изграждането подобен тип ВЕЦ-ове. Това движение си поставя за цел опазването на планинските реки. Иванчов определя действията на кмета на община Босилеград като „цинизъм“ поради подкрепата на Захариев за протестиращите от село Ракита, област Бабушница, но в същото време нито дума не обелва за строящите се ВЕЦ-ове на територията на община Босилеград.
ДСБ в своето изявление до медиите заявяват, че не по-малък проблем според тях е „безконтролното изхвърляне на битови отпадъци пълни със всякакви отровни химически вещества на сметището „Кремиково” и на десетките други „диви” сметища“ и определят действията на общинската екологична служба като безучастен поглед.
Демократичният съюз на българите напомня, че по време на своето присъствие в общинската скубщина в периода 2008-2012 година многократно е предупреждавал за опасността от замърсяване на околната среда от рудодобива на съмнителни международни рудодобивни и енергийни компании на територията на Босилеград. И пишат: „Нашият глас тогава не само не бе чут, но и бе направено всичко възможно ДСБ да бъде изхвърлен от управлението на общината. Всеки разумен глас беше заглушаван, а околната среда, живота и здравето на хората и животните бяха последна грижа на общинските управници“.
В изявлението се изразява мнението, че Захариев е подвел гражданите на босилеградско, че с откриването на мината в Караманица и изграждането на десетки ВЕЦ-ове, ще се открият стотици нови работни места, ще се напълни общинският бюджет и ще се постигне висок жизнен стандарт. ДСБ счита, че откритите няколко десетки работни места дълбоко под земята, са с нечовешки условия за работа, в която според тях, миньорите рискуват живота си за минимални заплати, без бенефициран трудов стаж и без сигурност за живота и здравето си.
Според Драголюб Иванчов, кмета Захариев обслужва интересите на „съмнителни чужди рудодобивни и енергийни компании“ и той счита, че те ограбват и унищожават природните ресурси на общината. Той отделя внимание и на финансовата част от проблемите: „…никой не знае колко пари са постъпили в общинската каса от мините и ВЕЦ-овете и за какво са изразходвани тия средства“.
Основният въпрос, който се поставя в обръщението на ДСБ е защо след като екологичната катастрофа бе разкрита, Захариев и неговите съучастници днес се опитват да се наложат като „природозащитници“ и говорят за пречиствателни уреди в мината Караманица? Те питат и още: „Защо изобщо е започнало производството без пречиствателни уреди и е допуснато замърсяването на притоците на река Драговищица?“
За финал, ДСБ отговорно заявява, че предвид абсолютната и неограничена власт, с която разполага през изтеклите две десетилетия, кметът Владимир Захариев днес трябва да понесе и цялата политическа и наказателна отговорност за грешните управленски решения довели не само до екологична, но и до всеобща икономическа, социално-политическа и културно-просветна катастрофа по време на неговото злощастно управление на Босилеград.
Мария Гоцева (източник: ДСБ)