a
 

България пита Сърбия относно замърсената с олово и арсен вода в Босилеградско

България е поискала по дипломатически път от Република Сърбия информация за качеството на водите на река Драговищица на територията на Република Сърбия и за разрешените и осъществявани на тяхна територия добивни и производствени дейности, които биха могли да са източник на замърсяване на водите на реката. Нотата е изпратена чрез Министерство на външните работи в края на месец ноември, съобщава пресцентъра на Министерството на околната среда и водите на Р. България.

Отделно през ноември 2018 г. Министерството на околната среда и водите е изпратило писмо до Министерството на защитата на околната среда на Република Сърбия, с което се изисква предоставяне на информация и документация по чл. 3, ал. 5 от Конвенцията за ОВОС* в трансграничен контекст за инвестиционно предложение за „Изграждане на пилотна инсталация за изпитване на флотационни процеси на извличане на мед, олово и цинк от полимерни руди“ на територията на село Караманица, община Босилеград, Република Сърбия.

Причината за изпращането на ново писмо от МОСВ до сръбската страна е, че до този момент в МОСВ не е представена информация по реда на Конвенцията, въпреки че такава е изискана в официално писмо още през 2016-та. Тогава страната ни е получила нотификация от Сърбия и е заявила желание да участва в трансгранична процедура за Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) за този обект /бел. ред. оловно-цинкова руда „Караманица“/ по реда на Конвенцията.

Река Драговищица е включена в Програмата за регулярен мониторинг в Западнобеломорския район и ежемесечно от Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) се пробонабират и анализират водите за съдържанието на кадмий, олово, никел, калций, магнезий и свободен цианид, а на три месеца – основни физико-химични показатели. Според мониторинга за 2017 г. и извършената оценка на състоянието на водите в реката не е установен натиск и въздействие, характерни при добив на полезни изкопаеми в оловно-цинкови мини. През 2018 г. резултатите от провеждания мониторинг показват единични отклонения по основни физико-химични показатели (рН, общ азот и общ фосфор). Няма превишения на максимално допустимите концентрации за наблюдаваните приоритетни вещества и специфични замърсители, включително метали. Провежданият мониторинг на повърхностни води на р. Драговищица в пункта р. Драговищица при границата не показва данни за замърсяване с метали, както би могло да се очаква от дейността на оловно-цинкова мина, като тази при с. Караманица. Освен рутинния мониторинг, по сигнали на граждани и НПО е извършвана и проверка на място, извънредно пробонабиране и анализ, при които не е установено отклонение от нормите.

Процедурата по извършването на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), за изпълнение на проекти с трансгранично въздействие, е регламентирана в Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (Конвенцията за ОВОС). В изпълнение на чл.3 от Конвенцията, страната на произход има задължение да уведоми всяка страна, която според нея може да бъде засегната, за дадено инвестиционно предложение, от реализацията на което се очаква възникването на трансгранично въздействие. Засегнатата страна може да заяви желание да участва или да не участва в трансграничната процедура по ОВОС. Тогава страната на произход следва да й предостави информацията и документацията, както е посочено в чл.3, ал.5 от Конвенцията за ОВОС. Пилотните/експерименталните проекти, които се осъществяват с цел развитие и изпитване на нови методи или продукти се ползват с изключение по Конвенцията за ОВОС за не повече от две години. След изтичане на двугодишния период, възложителят следва да уведоми компетентния орган по околна среда за намерението си да продължи да експлоатира съоръженията, за провеждане на процедура по ОВОС. В случая  за мината при с. Караманица няма данни дали е извършвана оценка за въздействието на околната среда и водите, нито за постъпвала нотификация по чл.3 от Конвенцията за ОВОС.

Направеното изявление от страна на МОСВ на Р. България идва след излъчените серия репортажи за замърсяването на водите в Босилеградско, в следствие на дейността на оловно-цинковата мина „Караманица“, в предаването „Господари на ефира“ по българската NOVA телевизия.

*Конвенцията за ОВОС – Целта на Конвенция за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст е международното сътрудничество при оценката на въздействието върху околната среда, по-специално в трансграничен контекст, отчитайки необходимостта и важността на разработването на изпреварваща политика и на предотвратяването, намаляването и мониторинга на значителните вредни видове въздействие върху околната среда като цяло и по-специално в трансграничен контекст. Тя се позовава на съответните разпоредби от Устава на Организацията на обединените нации, Декларацията на Стокхолмската конференция по човешката околна среда, Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) и Заключителните документи на Мадридската и Виенската среща на представителите на държавите-участнички в СССЕ.

Мария Гоцева, София

Фото: Министерство на околната среда и водите на Р. България

Написал/ла

Мария Гоцева е родена през 1976-та година, в гр. София, Р. България. През 2001-ва година завършва Нов Български Университет, специалност „Персонифицирана аудиовизуална журналистика“, но любовта й към писаното слово я отвежда в дебрите на PR-а. Още като студентка работи в рекламните отдели на радио „Класик ФМ“ и радио „Веселина“. Работи като мениджър PR, Маркетинг и Реклама за представителя на моторни масла Valvoline за България в периода 2004-2005. Навлиза в дербите на медийните комуникации като експерт PR и Комуникации в комедийния тв канал GTV и в телевизия Re:TV. Работи като freelancer експерт PR и Комуникации като по този начин се чувства свободна да експериментира с различните направления в корпоративните комуникации – текстописец за модното ревю на бижута VELMAR, медийното отразяване на 2-рия сингъл на рок-група Силует – „Както крещиш“, фондация „Петя Иванова“ – в подкрепа на семействата с репродуктивни проблеми. Създава сайта Гоцеви от Цариброд, с цел представяне и опазване на миналото на една от най-старите царибродски фамилии, чиито корени са от средата на 19-ти век и чиито наследник е. Освен писането по белия лист, друга нейна страст е графичния дизайн. През 2013-та година завършва едногодишно следдипломно обучение по графичен дизайн към програма „Аз мога повече“ на Министерството на труда и социалната политика на Р. България. Участва в създаването на дигитален архив „Стари Цариброд“ в сътрудничество с виртуален музей „Цариброд“ - кауза, която има за цел да осигури безплатен интернет достъп до периодика, документи, книги, фотографии и лични спомени, свързани с историческото минало и с цел да предостави нови възможности за изучаване на битието и житието на царибродчани в различни направления. Мария Гоцева е щастливо омъжена и има дъщеря – тинейджър.

Без коментар

Оставете коментар