Интервю с Братислав Златков: Пирот е във фокуса на все по-голям брой български туристи

Статистиката показва, че през последното десетилетие броят на българските туристи в Сърбия се е утроил. а Пирот и Пиротски окръг са една от основните им дестинации.

Този район, намиращ се на 80 км от София, в миналото e известен като център на овцевъдство и производство на агнета, кашкавал, килими. След това е популярен и като югославски център на каучукова промишленост и модна индустрия. Днес става все по-интересен за посетителите от България.

Освен кулинарния туризъм, гостите от съседната страна проявят желание да се запознаят и с близкия бит и култура, както и с природните забележителности на този живописен град и околността му.

Местната туристическа организация, успешно управлявана от Братислав Златков, настоява качеството и разнообразието на туристическите услуги постоянно да бъдат подобрявани.

Г-н Златков, през последните години Пирот е във фокуса на все по-голям брой български туристи. Какво привлича хората тук и как започна всичко?

Най-напред бих искал да се върна малко назад, в началото на по-интензивното пристигане на български туристи в Пирот, въпреки че се оказа, че цяла Сърбия има много гости от съседна България. Ние наистина имаме добро сътрудничество, което включва сътрудничеството с администрациите на общини и градове от България и използването на различни фондове за трансгранично сътрудничество. Но без да се задълбочаваме в тези теми, нека да кажем, че има много неща. Изградени са многобройни инфраструктурни съоръжения и това по някакъв начин помогна както за популяризирането на България в Сърбия, така и за Сърбия в България. Началото на този процес е свързано с 2013 година, когато за първи път участвахме в Международното туристическо изложение в Експо център в София. Спомням си, че там бяхме заедно с Туристическата организация на Сърбия. Бяхме само шест участника от Сърбия: Туристическата организация на Сърбия, Белград, Войводина, Копаоник, Златибор, Княжевац, Пирот и мисля, че беше Бабушница. На изложението в 2019 година обаче участваха около четиридесет града, общини и организации от нашата страна. Това говори достатъчно за броя на туристите от България не само в Пирот, който по своеобразен начин отвори туристическия пазар за посетители от съседна България, но и за техните посещения в северната част на Сърбия. Тръгнахме в тази посока, като първоначално бяме обвързани с популяризирането на нашите местни търговски марки. Мисля не само за килима, но и за кашкавала и пиротската гладена наденица, т.е. за местната ни гастрономия. Така че вече през 2015 година станахме носители на престижната европейска награда EDENA за туризъм и местна гастрономия. Затова подсилихме някои от нашите местни капацитети. Нашето млекарско училище постигна голям напредък. От малко производство до продукция, която сега се продава и консумира веднага. Това, от което българските туристи най-много се интересуваха в самото начало, беше храната, биологичните селскостопански продукти. Така че пиротският зелен пазар стана част от местната туристическа оферта на град Пирот, в допълнение към културно-историческите забележителности и някои от природните ценности. Хората, които идват всеки уикенд, се научиха да купуват тези продукти, вероятно поради липсата на някои от тези продукти в България, а Сърбия все още има такива и може да ги предложи. Започнахме с храна, с прояви, нашия Панаир на пиротската гладена наденица, когато успяхме да „свалим от тавана“ или да извадим от мазето продукта, който се произвежда в Пирот от десетилетия и да го представим на пазара. Това беше много интересно за тях, така че първата ни проява – Панаирът на гладената наденица на закрито през януари събра почти 10 хиляди души. От тях мнозина дойдоха организирано с около 100 автобуса. По-късно проявата продължи да се развива в тази насока, но се развиха и други прояви в окръга – в Бабушница, Бела паланка и Димитровград, от което съм особено удовлетворен. Мисля, че туризмът не познава границите и че това съвместно предложение трябва да бъде цел на всички организации, които се занимават с туризъм. Що се отнася до възрастта, в началото посетителите бяха предимно пенсионери и хора в напреднала възраст, които идваха на екскурзии или еднодневни излети. По-късно тази картина се промени. Това, което забелязваме са пътуващите туристи или тези, които прекарват поне един ден извън местопребиваването си, т.е. в друга дестинация, особено тук в Пирот или в Пиротски окръг и тези, които идват ежедневно или през уикенда, така наречените уикенд туристи. От общия брой нощувки, например, миналата година имахме 40 и няколко хиляди, мисля, че от 10% до 15% са от съседна България. Мисля, че имаме над 50 000 посетители годишно. Това са еднодневни посетители, които посещават религиозни обекти, ресторанти, купуват хранителни стоки и в по-малките маркети, защото в тях цените са по-ниски и качеството на продуктите е такова. След това посещават културно-исторически паметници, независимо дали това е музеят, пиротската сръбска средновековна крепост, забележителност в Природния парк Стара планина или в долината на река Ерма. Така че структурата на посетителите се променя – от средна или напреднала възраст към младите, които идват за активна почивка, обиколка на водопади, каньони, ждрела. Сега имаме друга картина, имаме и съвместно организирани прояви, например в Купата по мухарски риболов участват рибари от България и Сърбия. През май имаме съвместна подготовка на рафтинг федерациите на Сърбия и България, при Врело в Стара планина, където техните екипи се готвят благодарение на г-н Пуряков, който е президент на Федерацията по рафтинг на Сърбия. Мнозина пребивават в планинската хижа в Дойкинци, което ще рече, че интереса нараства. Ние се стараем да бъдем добри домакини за гостите ни, да улесним престоя им и достъпността до местата и обектите, от които те се интересуват. От друга страна, ние посещаваме и се представяме на голям брой значителни панаири, независимо дали това е Панаирът на културния туризъм във Велико Търново, Туристическото изложение в София или панаирите в Монтана, Пловдив и други български градове. Така че осъществихме добро сътрудничество, а и инак сме някак си свързани, въпреки че ни разделя границата. Има много прилики, макар че има и много разлики.

Кои са най-важните прояви и места, които са интересни за посетителите от България?

Когато става въпрос за храната, всичко започна с пиротската гладена наденица и пиротския кашкавал и това, което виждаме, е съживяването на старата част на Пирот или Тиябара, която допреди четири-пет години беше празна, когато става дума за търговските обекти. Сега има много повече посетители и много повече млекарници, много повече посетители в тази част на града. Така че, що се отнася до гастрономията и естествено до пиротската скара, тук е валидна крилатата фраза, че в Пирот скарата се прави от месо! Вероятно и посетителите са имали възможноста да се убедят в това, така че Пирот има близо 30 ресторанта и кафенета, почти всички са пълни, а през почивните дни имат и гости от България. Така е не само в Пирот, така е и в Димитровград, частично в Бела паланка и Бабушница, както и в Зайчар, Ниш, Белград и някои други градове. Това е, когато става дума за гастрономията, а що се отнася за културно-историческите паметници, трябва да се подчертае интересния факт, че гражданите на България имат туристическа култура, подвижност, страст към пътуване. Всички ние би трябвало да си зададем въпроса доколко променяме местопребиваването си, отиваме в друг град или пресичаме границата. Така че основното нещо е, че те имат тази култура на пътуване. Особено интересни за тях са светините, т.е. духовните, религиозните обекти. Тези обекти са препълнени с посетители през уикендите или по време на ваканциите и почивките. Манастирът „Св. Йоан Богослов“ в Поганово, манастирът „Успение на Пресвета Богородица“ в Суково, „Св. Георги“ в Темска, пещерната църква „Св. св. Петър и Павел” в с. Ръсовци, след това църквата в село Станичене на Коридор 10, за която се предполага, че е била изографисана от български живописци; църквата е от 15 век и се нарича „Свети Никола“, както и манастирът „Св. Илия” в Ръсовци и манастирът „Пресвета Богородица“ в курорта Врело. Това са духовните и религиозни обекти, които те посещават, но също така искат да посетят и Музея на Понишавието, който съхранява културното богатство на Пиротския край, и неотдавна реконструираната с финансова подкрепа от еврофондовете за трансгранично сътрудничество сръбска средновековна крепост, така че през уикенда можете да видите как я посещават туристи от България. Що се отнася до природните прелести, които са най-близо до нас, това е Специалният природен резерват Ерма, който им е много интересен не само заради ресторантите и етно-къщите, които според мен имат добри оферти, но и затова, че освен този манастир, организираме посещения и на някои пещерни системи като например Ветрена дупка, след това маркираните пътеки в Гребен и Влашка планина, през върхове като Паница, Мумул и други подобни, защото голям брой млади туристи обичат тези адреналинови преживявания. През последните две-три години те също се интересуват от Природния парк Стара планина. Така че можем да видим много от тях в нашата Планинска хижа при Врелото в Дойкинци. Заедно с управителя на парка маркирахме пътечна система с обща дължина над 200 км и особено строгите природни резервати като Трите чуки, Копрен, Понор, Арбине и други такива. Постигнахме успех и с някои спортни прояви – състезания по мухарски риболов, рафтинг и каяк. Целта ни е в публикациите, които издаваме, да отделим тематично частите за специалния туризъм, като обиколки до каньони, ждрела, пещери… независимо дали това са пакети за лов и риболов, или са духовни и религиозни програми. Тъй като все още сме развиваща се дестинация, защото нямаме дълга традиция в туризма, всяко посещение е от изключително значение за нас, особено ако е от съседна България, защото те са най-многобройни.

Организираните туристически групи използват ли услугите на Туристическата организация Пирот в смисъл на водач или други подобни?

Да, но и те си имат свои водачи. Забравих да кажа, че от гледна точка на гастрономията, това са ресторант „Ладна вода“, кръчмата „Код Пирочанца”, след това „Лане мое“, хотел „Ана Лукс“. Има и няколко пицарии и други ресторанти. През уикенда идват млади посетители, които посещават кафенетата и дискотеките в Пирот, където се интересуват конкретно от нощния живот. През февруари и март вече започват резервациите за организирано посрещане на Нова година, така че капацитета за настаняване в Пиротски и Нишавски окръг е запълнен няколко месеца преди Нова година. Значително е подобрена инфраструктурата, т.е. възможностите за настаняване, така че броят на нощувките и посещенията се е увеличил. Когато става дума за прояви, независимо дали това са гастрономически или културни събития, имаме сътрудничество с над 100 туристически агенции. Естествено за всяка програма или някакво събитие, което организираме, осведомяваме всички агенции. Посетителите пристигат най-вече организирано, конкретно на Панаира на гладената наденица се пристига организирано с автобуси. Ние тук се стараем да им улесним достъпа, да нямат дълъг престой на границата, да нямат проблеми със стоките, които закупят този ден и се стремим качеството на продуктите да бъде на първо място. По-конкретно, когато става дума за пиротската гладена наденица, имаме няколко анализа и микробиологични изследвания на качеството на продуктите, етикетиране и други подобни, главно от съображения за безопасност, защото не искаме да се случват непредвидени неща. Навярно не мога да кажа същото и за пазара и другите места, където се продават продукти, но мисля, че за гостите от България са приоритетни храната и някои културни прояви, особено за средното и по-старото поколение. По-младите посетители пък обичат нощния живот в Пирот, както и някои приключения в Природния парк или естествените резервати.

Какви са възможностите за настаняване и колко са например леглата в областта на селския туризъм и колко в хотелите?

Миналата година изготвихме програма за развитие на туризма в град Пирот за период от 5 години и разполагаме с нови и актуални данни. Например, през 2012 година сме имали само 14 000 нощувки, а 2018 година приключи с над 40 000 нощувки. Тогава в Пирот имахме по-малко от 200 легла. Почти 10 години работим в областта на селския туризъм, защото домакинствата са в процес на категоризация и в момента имаме 180 легла в 12 села. От тях 11 са старопланински и село Суково в природния резерват Ерма, а в града имаме около 600 легла. Един хотел е с 4 звезди, а останалите са хостели с 1, 2 или 3 звезди. Мисля, че това е солидно, но все още не е достатъчно. Има признаци, че някои съоръжения ще бъдат построени, нещо вече е направено, нашият дом в Дойкинци регистрира голям брой посетители и нощувки, но ние като организация участваме с около 15 до 20 на сто от броя на нощувките и капацитетите за настаняване. И преди имаше проекти, проектът STAR беше твърде интересен, но мисля, че той не беше използван достатъчно, когато става въпрос за реконструкцията на къщи и тяхното пускане в експлоатация за целите на селския туризъм. Тук има голям интерес към този вид туризъм, но това, което хората очакват, е някаква помощ, някакви субсидии, независимо дали те ще бъдат отпуснати от държавата или от местното самоуправление, както и да е, за реконструкцията на тези къщи, за да се включат в системата за предоставяне на туристически услуги.

Преди малко във Вашия офис разгледахме промоционалния материал, който имате, и наистина има много брошури за туристическата оферта на Пирот, но повечето от тях са на сръбски или на сръбски и английски език. Като се има предвид, че голям брой посетители идват от България, мислите ли, че част от този материал трябва да бъде на български език, въпреки че езиковата бариера между двата народа не е много голяма?

Може и да няма езикова бариера, но честно казано, нашите гостилничари се адаптират към актуалните събития и туристически тенденции, така че те много добре разбират българския език и в това отношение се стараят максимално. Знам, че някои от гостилничарите имат собствени менюта и публикации на български език. Това, което правим в продължение на няколко години е, че когато става дума за оповестяването на прояви, със сигурност го покриваме и на български език. Независимо дали става дума за панаир на сиренето и кашкавала, или за Панаира на пиротската гладена наденица, Фестивала на старопланинските ястия в Темска или за която и да е друга проява, дори знам и за останалите прояви в окръга, че всички материали са отпечатани и на български език. Имаме проблем с тези обществени услуги, които са на портала за обществени поръчки, но новите публикации, които имаме, са преведени на български, френски и руски. Средствата за това почти сме похарчили, но малко и останаха, така че всички по-малки публикации за специалния туризъм, за манастирите, за лова, риболова и курортите ще преведем и на български, и ще направим достъпни всички останали материали, от карти до видео материали, тъкмо поради броя на гостите от България.

Г-н Златков, благодаря Ви за този разговор. Пожелавам Ви много успехи и се надявам, че в бъдеще ще имате все повече туристи не само от България, но и от други страни.

Благодаря и на Вас.

С. Иванов

Фото: Стефан Павич

Текстът е част от проекта „Българска общност и Пирот заедно на път към ЕС, който е съфинансиран от гр. Пирот в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти за осъщестяване на обществен интерес в областта на публично информиране за 2019 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.