a

Списание „Клопотар“, от Мария Гоцева, част 7 от „Царибродският периодичен печат 1889-1919“

Представяме Ви 7-ма част от книгата на Мария Гоцева „Царибродският периодичен печат 1889-1919“. Днешната част е свързана с излизането на първото и единствено списание за хумор и сатира „Клопотар“. Списанието излиза в трудната за Цариброд 1919 година. В месеците преди териториалното предаване на нашия град на Кралство на сърби, хървати и словенци, издателят на „Клопотар“ Милчо Каролеев и неговия екип се надсмиват както на местните големци, така и на политическото и икономическо положение на Царство България.

… В горещите летни месеци на незнание и несигурност за царибродчани и в условия на силна цензура започва да излиза най-веселото и забавно печатно издание – „Клопотар“ /виж фиг. 12/. Отпечатва се в Цариброд, в печатницата на Братя Хаджиеви. Последните две издания се отпечатват в печатница „Съгласие“ – София. Излиза веднъж седмично и съдържа карикатури, забавни текстове, стихове и новини от града. Отпечатва се на четири страници и също така има публикувани и реклами, под формата на кратки текстове. Негов редактор и издател е Милчо Каролеев, син на царибродския общественик Михаил Каралеев, когото споменахме в представянето на в-к „Цариброд“. От списанието излизат само 8 броя, като в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ – София са запазени 7 от тях.

В редакционния екип на списанието участват още царибродчаните Аспарух Еленков, аптекаря Илиев /актьор в театър „Христо Ботев“, Цариброд/24. Материалите са подписани с псевдоними, и до нас не са достигнали сведения за техните автори. Под артистичните имена „Никола Дончев“ и „Николай Бисерин“ свои творби изпраща и Николай Дончев – бъдещият известен преводач, поет и литератор. Той е роден през 1898 година в София. Завършва славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ в София през 1927-ма. Член е на Съюза на българските писатели. Сътрудничи на литературния печат в България, Франция и Италия. Съвременник е на бележити творци на българската литература, с които го свързват приятелски връзки и за които пише спомени. Изследва френското и италианското влияния върху българската литература. Получава престижни награди от френското правителство и Френската академия. Радетел за разпространението на българската книжнина зад граница. Умира през 1988-та25. В „Клопотар“ като Н. Бисерин той подписва и стихотворение посветено на Ал. Стамболийски:

„Аз днес съм цар: велик и строг
и мойте подвизи са куп;
аз съм съдба, и смърт, и Бог, –
и всеки е за мене труп…“

Разбира се и „Клопотар“ има заявена програма. Тя е отпечатана на стр. 3, брой I от 01.06.1919 в статията „Кло-по-тар“. Ето какво пише в нея: „От днес започваме да излизаме, след една тъмна нощ… Аз съм г-да, безцветен и като така пред мен всички са равни като пред закона… от всички най-важната ми цел ще бъде тая: да ви разправям новини…“.

Пространството на „Клопотар“ е ситуирано по следния начин. Обемът на началната страница е изцяло зает от карикатура, осмиваща политическа или обществена личност, подписана от Милчо Каролеев. В брой IV от 22.06.1919 можем да открием образа на Александър Стамболийски, който играе каре карти. Хумористичната рисунка е озаглавена „Осем купи“.

Приятно четене!

Цялата е-книга можете да прочетете ТУК

Петър Виденов

Източник: Гоцева, Мария. „Царибродският периодичен печат 1889-1919“, София, 2019, стр. 50-52

Фото: дигитален архив Стари Цариброд

Написал/ла

Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор вече 21 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Виденов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Без коментар

Оставете коментар