По повод 171 години от рождението и 143 години от смъртта на българския национален герой, революционер, поет и публицист Христо Ботев, интернет портал „ФАР“ Ви подарява литературни произведения, написани за Ботев и неговия живот. Във втора част можете да прочетете за живота на Ботев и песен на сръбски език.
Приятно четене!
След тежки изпитания и мъчения, на които бива подложен в пожаревашкия затвор, Светозар Маркович умира на 26 февруари 1875 г. в Триест, където отива да се лекува от белодробна туберкулоза. Така завършва своя динамичен живот една от най-светлите личности в новата история на сръбския народ, която има несъмнен принос в героичната борба за демократичните идеи и художествено-естетическите принципи на реализма.
Малко по-късно, на 2 юни 1876 г., пада в Балкана, пронизан от вражески куршум, Христо Ботев – най-яркият български революционер демократ и поет, автор на стихотворения, които се нареждат сред най-големите постижения на поезията на българите и другите балкански народи през епохата на тяхното национално възраждане. Загива още една личност, и то в момент, когато революционните събития в България и на Балканите изобщо се нуждаят така много от несъмнените ѝ способности да вдъхновява народните маси по пътя на освободителната революция.
Посветили сили и знания на национално освобождение и културен напредък на своите народи, тези видни дейци имат изключителни заслуги и за взаимното им сближаване и опознаване, за укрепването на бойната солидарност помежду им. Много от статиите и художествените им творби са израз на мисълта и идеала за осъществяване на тясно сътрудничество между всички балкански народи. Оттук и широката известност, която те придобиват през епохата на националното възраждане в балканските и по-специално в южнославянските страни.
Показателен е случаят с възторженото отношение на сръбската свободолюбива общественост от 80-те и 90-те години на 19 век към идеите и поетичното творчество на Христо Ботев. Изследването на тази връзка има и по-широко значение, защото показва как се възприема Ботевата поезия в съседни и по-далечни литератури. Тя напълно потвърждава констатацията за общочовешкото значение на Ботев като творец и мислител. Пантелей Зарев казва: „Ботев може да беседва с читателя на всяка страна и гордо и свободно пътешествува вече толкова години от единия до другия край на света. Той се носи през времето не само у нас, а и другаде, в чужбина, като вестител на големи човешки идеи, като тръбач на правда, като майстор на поезия чиста, незатъмнена от недостатъци, въвеждаща читателя в съкровения свят на човека и природата и възбуждаща романтично-революционни настроения и мечти.“
А сега, Ботев на сръбски. Песента „Моја молитва“, преведена от българския „Революционер“ и публикувана в Белград през 1895 година.
Христо Ботев
МОЈА МОЛИТВА
„Благословен Бог Наш“…
О, мој Боже, прави Боже!
Не ти, горе лажан ко си,
Но ти што с` у мени, Боже,
У мом срцу, души што си.
Не ти, пред ким клече хале:
Калуђери и попови,
И ком свеће срамно пале
Кожодери и лопови;
Не ти, кој` си жену, мужа,
Направио с црне груде
А човека оставио
Ах, на земљи роб да буде;
Не ти, кој` си помазао
Царске главе, патријархе,
А у беду одагнао
Браћу моју сиромахе;
Не ти, Боже, лажи, мрака,
Угњетача и тирана,
Не, идоле свих глупака,
Људског рода свих душмана.
Но ти, Боже, знања, свести,
Штите робу и слободи,
Чији дан ће брзо свуда
Празновати сви народи.
Подај сваком, силни Боже,
Љубав живу к` људском роду,
Да се бори свак ко може
За једнакост и слободу.
Окрепи и моју руку,
Кад се дигне роб и „гоља“
Да гроб нађем жељан давно
Сред крвава бојна поља!
Не остави да м` ишчезне
У затишју срце бујно,
И глас као у пустињи
Мине тихо и нечујно.
Подготвил: Иван Иванов
