a

Заключения от кръглата маса „Публичнo информиране на български език“

На 5 юни т.г. в Димитровград се проведе кръгла маса „Публично информиране на български език“, по инициатива на портал ФАР и с организационната подкрепа на Мисията на ОССЕ и на Посолството на Република България в Сърбия. Панелисти в кръглата маса бяха: Джоузеф Мелот, заместник-ръководител на мисията на ОССЕ в Сърбия; Радко Влайков, посланик на Република България в Сърбия; Славица Трифунович, помощник-министър на културата и информирането; Владица Димитров, кмет на община Димитровград; Деян Милев, съветник по образование и информиране на община Димитровград; Славиша Миланов и Петър Виденов от ФАР; Недим Сейдинович от Независимото сдружение на журналистите във Войводина; Мария Вукасович от Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Неманя Ненадич от неправителствената организация „Транспарентност Сърбия”. Представители на Националния съвет на българите в Сърбия не участваха в кръглата маса, въпреки че бяха поканени.

Освен панелистите, в дискусията участваха и 30-на представители на медиите, които информират на български език както и представители на неправителствения сектор, медийния отдел на Мисията на ОССЕ в Сърбия, Общинската скупщина в Димитровград, Министерството на културата и информирането и граждани. Обсъдено бе положението на медиите на български език, малцинственото информиране в контекста на изготвянето на нова медийна стратегия, необходимостта Националният съвет да изготви собствена медийна стратегия, начина по който се прилагат медийните закони в областта на конкурсното съфинансиране на обществения интерес в сферата на публичното информиране, възможностите за оцеляване и развитие на информирането на български език, положението на журналистите в местните среди както и задълженията на местните самоуправления да осигурят прозрачност в работата си.

На срещата бяха представени заключенията и препоръките от подобно събрание, проведено също в Димитровград на 2 юни 2017 година. Със съжаление беше отбелязано, че всички проблеми, които тогава бяха акцентирани, продължават да бъдат актуални и че нито една от препоръките от тази среща не е реализирана в действителност. Все пак бе отбелязано, че междувременно се е случило едно важно нещо – по инициатива на посолството на Република България в Сърбия, сръбското правителство е предоставило еднократна финансова помощ на повечето от медиите, които информират на български език, създавайки по този начин предпоставки за тяхното оцеляване.

На срещата беше заключено, че проектът на медийната стратегия, който е изпратен до Брюксел, именно в областта на информирането на езиците на националните малцинства до голяма степен се различава от документа, представен на правителството на Сърбия от медийните експерти, събрани в Работната група за изготвяне на медийна стратегия и това предизвика загриженост.

Според последното преброяване на населението от 2011 година в Сърбия 18 543 души са се декларирали като българи. Според същото преброяване 5 413 българи живеят в Димитровград, 5 839 в Босилеград, в Сурдулица 734, във Враня 558, в Пирот 549, в Бабушница 632 и в Ниш 927. На срещата бе съобщено и това, че на български език понастоящем съществуват:

– Босилеград: Институция за информационна дейност „Нова РТВ Босилеград“, чийто основател е Националният съвет на българското национално малцинство; Център на културата – Организиране на мероприятия; портал „Глас прес“, основан от Гражданско сдружение „Глас“; „Бюлетин“, чийто издател е Културно-информационен център Босилеград.

– Димитровград: частна медия „РТВ Цариброд“; портал ФАР, с учредител Гражданско сдружение „Емблема“ и списание „Визия“ (ежемесечник), чийто учредител е Гражданско сдружение „Обзор“;

– Ниш: Издателство „Ново Братство“, чийто основател е Националният съвет на българското национално малцинство.

– Враня: портал „ТВ Инфо Босилеград“, чийто учредител е Ивана Джорджевич Методиев, PR на Агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Нибои“.

По време на срещата се забеляза, че участниците в дискусията не разбират процеса на модернизация на медиите и адаптацията им към цифровата среда. Бяха посочени и многобройните проблеми в областта на конкурсното съфинансиране на медиите на български език както и противоречивият конкурс в Димитровград. Беше подчертано, че община Димитровград отделя значителни средства за публичното информиране, но няма ясни механизми, въз основа на които да се оценява дали публичните средства служат за задоволяване на обществения интерес. За разлика от Димитровград, община Босилеград не обявява публични конкурси.

Почти всички участници изразиха недоволството си от факта, че Националния съвет на българското национално малцинство не участва в кръглата маса, предвид законовите задължения, които тази институция има в областта на публичното информиране на езика на националното малцинство.
Беше обсъдено и качеството на журналистиката и необходимостта да се възпрепятстват политическите влияния върху редакционната политика и да се даде възможност за предаване на основна информация на гражданите на родния им език както и да се създадат условия за обществени дебати и комуникация чрез медиите. Бяха обсъдени натиска и сериозните проблеми, пред които са изправени журналистите и медиите в местните среди.

На срещата бяха представени и някои констатации от изследването на прозрачността в работата на местните власти. Посочено бе, че в община Димитровград най-големият проблем е липсата на актуална информация за бюджета и неговото изпълнение, тъй като информатора не съдържа данни, предвидени от закона и указанията на комисаря. Също така липсват достатъчно данни за заседанията на Общинската скупщина, докато данните за решенията на Общинския съвет са отпреди пет години. Ето защо най-голямата възможност за подобряване на прозрачността в тази община е свързана предимно с публикуването на подробни данни за бюджета и неговото изпълнение в машинно четлива форма, която да дава възможност за по-нататъшно използване и контрол от страна на медиите и заинтересованите граждани.

This image has an empty alt attribute; its file name is 136-1024x683.jpg

Заключения от срещата:

1. Извършените от правителството на Сърбия промени относно информирането на малцинствените езици в проекта на медийната стратегия, който е изготвен от експертната работна група, са напълно неприемливи. С измененията се отхвърля прецизирането на отговорността на Националния съвет в областта на публичното информиране и се премахват механизмите за защита на редакционната политика на медиите на малцинствените езици.

2. Еднократната финансова подкрепа, която правителството на Сърбия предостави на медиите на български език, е пример за грижа на държавата за информирането на малцинствените езици. Тази практика на държавата трябва да продължи и в бъдеще не само за медиите, които предават информация на български език, но и на други малцинствени езици.

3. Необходимо е Националният съвет на българското национално малцинство възможно най-скоро да приеме собствена стратегия за развитие на информирането чрез обществен дебат и зачитане на принципите за свободата на медиите и медийния и политическия плурализъм, като обърне специално внимание на използването на нови технологични платформи и възможности. При подготовката за работа по стратегията е необходимо да се проучат потребностите на общността, както и количеството и качеството на предлаганото медийно съдържание в настоящия момент.

4. Приветстван е фактът, че Министерството на културата и информирането на Сърбия признава интеркултурността в медиите като обществена ценност. В процеса на изготвяне на нови закони в областта на информирането на езиците на националните малцинства трябва да бъдат адекватно зачетени ценностите на мултикултурното и интеркултурното общество.

5. При изготвянето на нови закони за медиите и малцинствата трябва да се спазват стриктно правата на националните общности, които произтичат от задължителните международни и вътрешни актове, предполагащи свобода на изразяване на малцинствените езици, адекватно финансиране на медийното съдържание на малцинствените езици, както и политически и медиен плурализъм.

6. В новите закони е необходимо по-прецизно да се определят механизмите за финансиране на информирането на езиците на националните малцинства, независимо дали става дума за публичните медийни сервизи, за медиите, чиито основатели са националните съвети, за частните медии или за медиите на гражданското общество, които информират (и) на малцинствените езици.

7. При изготвянето на медийното законодателство законодателят е пропуснал да признае ценностите на интеркултурното общество, т.е. междуетническата комуникация и духа на толерантност като обществен интерес и така е довел многоезичните медии в неравностойно положение. По този начин законодателят косвено насърчава гетоизирането на малцинствените общности. В предстоящия период е необходимо интеркултурността да бъде призната като една от най-важните основи на проспериращото многонационално общество и като изключително важен обществен интерес не само в медийната сфера.

8. Специалният План за действие по осъществяване на правата на националните малцинства в рамките на Плана за действие по Глава 23 е оценен като изключително важен сигнал за зачитане на правата на националните малцинства и в сферата на общественото информиране. Обезкуражаващ е обаче фактът, че в него не фигурира достатъчно концепцията за свободата на медиите и медийния плурализъм, т.е. липсва механизъм за защита на редакционната политика срещу политическия натиск. Необходимо е всички заинтересовани страни, от медиите и публичните личности до сдруженията на журналистите, неправителствените организации и националните съвети да участват по-активно в преговорните процеси, свързани със свободата на медиите и по-специално с информирането на малцинствените езици. Следва да се използва възможността за подобряване на положението на медиите на родния език на малцинството чрез преговорите по глави 23, 24 и 10 в рамките на присъединяването към ЕС.

9. Публичните медийни сервизи трябва да започнат да спазват закона, това се отнася преди всичко до Радио телевизия на Сърбия, която е длъжна да излъчва програма на езиците на националните малцинства, тъй като това е предвидено в Закона за публичните медийни сервизи.

10. Чрез процеса на изменение на Закона за националните съвети на националните малцинства е необходимо да се предвидят ясни механизми за стабилно, адекватно и недискриминационно финансиране на медиите, чиито основатели са националните съвети, тъй като те са изключени от общите правила, приложими за останалите медии съгласно Закона за общественото информиране и медиите. Предвид факта, че медиите на националните съвети са поставени в положението на един вид малцинствени публични сервизи, също така е необходимо чрез промени в този закон да се предвидят механизми за защита на редакционната политика от влиянието на основателя, в съответствие с логиката на правната дефиниция на публичните медийни сервизи.

11. Освен това трябва да се засилят регулаторните механизми като подкрепа за малцинствените медии, които са създадени от националните съвети, за да могат да защитават редакционната си политика от влиянието на основателя.

12. Предвид многобройните проблеми при прилагането на Закона за общественото информиране и медиите на местно ниво в областта на конкурсното съфинансиране на медийното съдържание е необходимо чрез промени в медийното законодателство държавата да осигури точни механизми и задължения за конкурсно съфинансиране на обществения интерес в областта на информирането и на езиците на малцинствата, за медиите, чиито основатели не са националните съвети (например задължителна оценка), в съответствие с проекта на медийната стратегия.

13. Необходимо е чрез спазване на приложимите закони и усъвършенстване на медийното законодателство да се подобри конкурсното съфинансиране на общественото информиране, за да обслужва действително интересите на гражданите. В този смисъл е необходимо да се осигури пълна прозрачност на процеса, безпрепятствено функциониране на комисиите за оценка на проектите (тези комиси трябва да са съставени от независими експерти, делегирани от представителни сдружения, които не са в конфликт на интереси) и отпускане на адекватни финансови средства.

14. Необходимо е да се предвиди, разработи и въведе в закона метод за оценка на реализираните проекти, така че всички заинтересовани страни да могат да извършат справка за тяхното качество, постигнатите цели и резултати. В краткосрочен план липсата на оценка позволява злоупотреба с конкурсното съфинансиране, а в дългосрочен план предотвратява насърчаването към качествено медийно съдържание и по-специално към по-сложни и взискателни журналистически форми и жанрове.

15. Участниците в срещата призоваха местните и международните организации да подпомогнат чрез своите програми повишаването на журналистическите капацитети на малцинствените медии, използването на нови технологични платформи за информиране, както и управлението на проекти, включително използването на международни (трансгранични) проекти.

16. Необходимо е всички заинтересовани страни, от медиите и публичните личности до сдруженията на журналистите, неправителствените организации и националните съвети да участват по-активно в преговорните процеси и в работата на Националния пакт за ЕС във връзка със свободата на медиите и по-специално с информирането на малцинствените езици.

17. Необходимо е органите на местната власт да публикуват данни за планирания и реализиран бюджет в машинно четлив вид, а местните самоуправления да публикуват пълни информатори за работата си, което ще улесни работата на медиите и изпълнението на професионалното им задължение за защита на гражданския интерес чрез контрол на работата на представителите на публичните власти.

18. Местните самоуправления следва също така да публикуват пълна информация от заседанията на своите органи (Скупщината и Съвета), включително всички решения, които вземат, проекторешенията, които се разглеждат, и преписи от заседанията или да дадат възможност на представители на медиите да присъстват на тези заседания. Трябва да се използва и потенциалът на местните антикорупционни планове, за да се подобри достъпът до информацията и да се създаде възможност за безпрепятствена работа на медиите.

Източник: ФАР

Фото: Стефан Павич

Написал/ла
Без коментар

Оставете коментар