a

Семейното стопанство „Тодор Антов“: Качество, основано на традиция, знания и природни ресурси

Допреди няколко години преработката на зеленчуци и плодове в община Димитровград се ограничаваше главно до домашните условия и в семействата на тези, които както и днес се стремят по този начин да си осигурят т.нар. домашна продукция за зимата и да спестят от разходите за храна. Така беше до 2015 година, когато семейното стопанство на Тодор Антов и Славица Васов регистрира първото съоръжение за преработка на плодове и зеленчуци и стартира производствена дейност, която тепърва трябва изиграе истинската си роля за устойчивото използване на местните природни ресурси и развитието на средата.

This image has an empty alt attribute; its file name is 620-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 621-1024x683.jpg

Съоръжението от около сто квадратни метра се намира в село Смиловци, върху озеленен парцел с поддържана тревна площ, заобиколена от вечнозелена растителност. Сградата, пространството около нея и нейната функция са рядък пример и контраст с обичайната мрачна картина на планинските села в района.

Тази инвестиция беше поводът Общинското събрание да присъди на Антов общинската награда за постигнатите резултати в областта на селското стопанство. Малко са обаче гражданите, които знаят, че през 2018 година той, както каза пред ФАР, е върнал грамотата и наградата във вид на златна монета на кмета на общината, който му е връчил това признание на 21 септември предходната година.

Репортерът на ФАР Сергей Иванов посети Славица Васов и Тодор Антов в семейното им стопанство в село Смиловци и разговаря с тях за това какъв беше мотива им наред с успешната работа на тяхната пекарна да започнат бизнес, който дотогава не беше достатъчно известен като потенциал, как преработват, на кого продават продукцията си и какви са възможностите за други членове на общността.

Какво ви мотивира да построите това съоръжение и да започнете да преработвате плодове и зеленчуци?

Славица Васов: На първо място това е неизчерпаемият източник на суровини в района, както и някои лични причини и желанието ни да помогнем на други хора. Преди няколко години поради здравословни проблеми реших да събирам шипки, дренки и започнах да обръщам повече внимание на храненето си. Тогава наши приятели опитаха тези продукти и така постепенно ни провървя. Сокът от плодове на бъз е добър пример за здравословни ефекти, за което свидетелстват препоръките на известния пулмолог Бранимир Несторович, който посочи ползите от плода на този диворастящ храст. Внукът на една наша приятелка е използвал сок от бъз, който помогнал на детето да подобри здравето си и сега други родители, чиито деца отиват с внука й в същата детска градина, поръчват този сироп. Те са убедени, че сока от плодове на бъз помага за укрепване на имунитета на децата.

Тодор Антов: Основната ни идея беше не да постигнем голяма печалба с този бизнес. Става дума за хуманния мотив да споделим ползите, които имаме в тази незамърсена, чиста среда с тези, които живеят например в Белград, да не използваме консерванти и да приготвяме храни по начина, по който ги приготвяха нашите баби.

Колко инвестирахте в производството?

Тодор Антов: Досега инвестирахме около 50 хиляди евро, включително купуване на земя, изготвяне на строителен проект, изграждане на съоръжението, включване към електрическата и водопреносната мрежи и купуване на оборудване. За изграждането и оборудването на това съоръжение взехме кредит и чак тази година изплащаме задълженията си към банката. Общата площ на съоръжението е 95 квадратни метра, а целия парцел е над 3 декара. Използвахме и общински финансов стимул в размер на около 600 000 динара за изграждането на съоръжението и инсталирането на хладилен склад.

This image has an empty alt attribute; its file name is 622-1024x683.jpg

Какво произвеждате във Вашето стопанство?

Славица Васов: Основните ни продукти са сокове, сиропи, мармалади, но имаме и т.нар. солена програма, която в момента се състои само от айвар – лют и нелют. Всяка година имаме някаква малка пробна преработка. Тази година приготвихме малки количества изделия от феферони и краставици, както и сладко от дюли.

От какво се състои производствената линия?

Славица Васов: Производствената линия се състои от фурни с тенджери, сухи пастьоризатори, пасатори, а съоръжението разполага още със собствено складово пространство както и с хладилен склад.

This image has an empty alt attribute; its file name is 623-1024x683.jpg

Разполагаме с 4 тенджери от по 100 литра с миксери, които използват дървени бъркалки, а като енергия за варене се използват дърва. Всичко, което се преработва в стопанството ни (айвар, сокове, мармалад), се приготвя в тях, като се използват различни миксери.

This image has an empty alt attribute; its file name is 624-1024x683.jpg

Сухият пастьоризатор е наше изобретение. Побира около 400 буркана, които могат да бъдат подложени на пастьоризация наведнъж. Складът за готова продукция е с малки размери, но има стабилен температурен режим. Хладилният склад е с капацитет 13 кубически метра и е монтиран с финансовата подкрепа на общината.

Имаме и т.нар. традиционен пастьоризатор, който е като килер, но поддържа дълго време температурата на продуктите, които съхраняваме в него. С тази килер имитираме условията и методите, използвани от нашите баби, като увиваме продуктите след варене, за да се поддържа температурата висока, колкото е възможно по-дълго. Вечер оставяме бурканите с температура около 70оС, а сутринта температурата в бурканите е около 50 градуса, което е много добър начин да се избегне използването на консерванти.

Тодор Антов: Успехът на този традиционен пастьоризатор се доказва и от факта, че миналата година от произведените 3000 буркани и бутилки не сме имали нито един развален буркан. Тази година от 5000 единици забелязахме само един развален буркан с мармалад от дренки. Пасаторите също са значителна част от производствената линия. Те са с капацитет около един тон на час. Имаме и мелница за плодове, която бихме могли да използваме за производство на плодова каша за деца. Това са ключовите елементи от производствената ни линия.

Какво количество плодове и зеленчуци преработихте през този сезон?

Тодор Антов: Основната ни суровина са чушките. Тази година изкупихме около 3 тона. Изкупихме и около 400 килограма сливи и ги използвахме за приготвяне на мармалад. От Бабушница докарахме 300 килограма касис, който е съставка в нашите сокове. Преработихме и 400 килограма къпини от едно стопанство от околностите на Ниш, както и вишни. Дренът е суровина, която е изцяло от територията на нашата община, тоест от Стара планина. Преработихме 250 килограма дренки, както и плодове от бъз. Пипера купуваме от производител от село Мали Йовановац, който има 8 оранжерии и с който планираме по-нататъшно сътрудничество.

От какви плодове имате специална нужда?

Имаме най-голяма нужда от чушки и плодове на бъз, но също така имаме нужда от повече къпини, дренки, шипки и касис. Ако някой имаше бъзово насаждение, което да се напоява, това щеше да бъде добра бизнес идея. Производството на пипер е една от възможните дейности за тези, които имат нужда или желание да стартират производство. Ако някой беше готов да произведе 6 тона чушки, ние бихме били готови да договорим цена вече в началото на сезона. Тази година плащахме чушките от 80 до 90 динара, в зависимост от качеството.

Местните жители проявяват ли интерес да берат шипки и бъзови плодове за вас?

Тодор Антов: Има изобилие от шипки в естествени условия, но малко са хората, които решават да ги берат. За нашите нужди тази година ги събираха няколко души от селото, от които изкупихме около 200 килограма, но бихме могли и повече, ако намерим пазар. Имаме условия и за производство на шипково пюре.

Смятате ли, че има условия някой в Димитровград или околността да започне печелившо производство въз основа на Вашите нужди от суровини и как трябва да бъде стимулиран?

Славица Васов: Уверена съм, че плантационното производство на дрян и бъз, както и оранжерийното производство на зеленчуци, особено на чушки, може да бъде рентабилно. Една средно голяма оранжерия струва 400 евро, но е необходима подходяща консултативна подкрепа за начинаещите в този бизнес.

Тодор Антов: Една от опциите е в съществуващите общински мерки за селско стопанство, които във финансово отношение са по-малки от субсидиите за отделни местни футболни клубове, да бъдат включени стимули за преработка на плодове и зеленчуци. За съжаление, такава мярка беше приложена само веднъж през последните няколко години и след това беше отменена без основание. Предлагам да се определят мерки, които да насърчат хората да започнат плантационно производство, например, на бъз, шипки и подобни култури.

Производството на дюли също е добър бизнес, но нямаме земя, тук скъпо плащахме закупената земя. Хората около нашия парцел ни искат нереално висока цена за земята.

Една от възможните мерки е общината да насърчава използването на земеделска земя, тъй като има много изоставени площи, които хората не използват.

Жалко е, че в Димитровград няма човек, който да произвежда 3 тона чушки.

Следователно, ако някой се появи с оранжерия за чушки, с плантация за бъз или шипки, бихте ли си сътрудничили с него?

Тодор Антов: Да, ние сме готови предаврително да определим с тях изкупната цена и да гарантираме изкупуването на продукцията.

This image has an empty alt attribute; its file name is 625-1024x683.jpg

Какво се продава най-много и как пласирате продуктите си?

Славица Васов: В количествено отношение продаваме най-много айвар, а най-добрата печалба е от соковете. Проблемът с продажбите на мармалад се крие във факта, че днешните деца предпочитат сладкишите с шоколадов крем, отколкото с домашен мармалад. Имаме ситуация, в която някои видове сладкиши в нашата пекарна произвеждаме както с шоколадов крем, така и с мармалад, но има родители, които настояват все пак да купят сладкиш с крем, а не с мармалад.

This image has an empty alt attribute; its file name is 626-1024x683.jpg

Как бихте описали Вашите продукти и какво ги отличава от останалите?

Тодор Антов: Основното предимство е, че нашите продукти са пастьоризирани с топлина и нямат добавки. Качеството на суровините е много добро. За нас е важно да имаме възможно повече суровини от този район, за да можем да проследим производствения процес. В нашите продукти няма сгъстители, химикали, изкуствени аромати или оцветители. Немалко хора използват нашите продукти като храни за деца, тъй като е доказано, че употребата на сок от бъз, къпини и касис значително подобрява кръвната картина. Най-голямо удовлетворение получаваме, когато ни се обадят клиенти, сред които има и лекари, и ни казват, че нашите продукти са помогнали на децата им. Няма маркетинг, който може да замени предадените от уста на уста положителни преживявания на хората.

This image has an empty alt attribute; its file name is 627-1024x683.jpg

Вие имате своя собствена търговска марка, нали?

Славица Васов: Да, ние нарекохме нашата търговска марка „Шопланд“. Тази година направихме лого и етикет, за да направим продуктите на семейното ни стопанство разпознаваеми.

This image has an empty alt attribute; its file name is 628-1024x683.jpg

Каква е тенденцията и увеличава ли се нивото на преработка от момента, когато започнахте тази дейност?

Славица Васов: През 2016 година имахме пробно производство. През 2017 година произведохме около 1600 единици, през 2018 г. около 3000, а тази година дори 5000. Всяка година производството се удвоява. Намерението ни е да достигнем нивото от 10 000 единици годишно, но за това е необходимо да разширим съществуващото складово пространство както и да осигурим финансови средства за купуване на необходимите суровини по време на изкупуването на плодовата реколта. Въпреки че в момента нямаме купувач, който да купи, да кажем, 3000 буркана айвар, вярвам, че той може да бъде открит, когато имаме в предложението си качествени продукти като тези.

Как запознавате пазара с вашите продукти?

Славица Васов: Важно е от време на време да се организират промоции и дегустации на продукти, тъй като клиентът не може да прецени качеството, като само погледне буркана. Докато човек не вкуси, той няма да разбере дали продуктът е ценен или не. Много са продуктите, които съдържат термина „бабин“ и „домашен“ в името си. Твърде много са производителите, които злоупотребяват с тези думи в наименованието на продуктите си, което предизвика недоверие у хората. Сега планираме да привлечем хората чрез промоционални дейности. В началото на ноември ще имаме промоция на продуктите ни в Белград, в магазините на мандрата „Стара планина“.

Има ли Димитровград този тип култура или навик да предпочита местните хранителни продукти?

Тодор Антов: Най-големите ни клиенти са точно ресторантите в Димитровград. Някои граждани също купуват нашите домашни сокове за децата си. Много е важно тази култура на хранене да се поддържа още от детска възраст, за да могат децата да свикнат с традиционните продукти от плодове. Имаме сътрудничество и с предучилищната институция, която се опитва да включи продукти като нашите в диетата на децата, но това не върви много добре. Не беше успешен опитът ни основното училище да включи подобни продукти, въпреки че беше обявена промяна в начина на хранене, т.е. подобряване на кухнята.

Славица Васов: Една година дарихме известно количество мармалад от праскови на Дома за стари хора, детската градина и основното училище, за да научат децата и възрастните хора да използват тези продукти в по-голяма степен, но е жалко, че институциите се отказаха от това намерение.

Тодор Антов: Местните власти също биха могли да стимулират тези институции да използват точно този вид продукти в диетата, която предлагат. Не е задължително тези продукти да са наши, а да бъдат произведени по същия начин от качествени суровини.

Какво ви е необходимо за разширяване на производството?

Тодор Антов: Освен от складовото пространство, ние се нуждаем и от пещ за печене на чушки, тъй като сега ги печем във фурната на пекарната в Димитровград, след което ги транспортираме до тук. Планираме изграждането на съоръжение за печене. Пещта струва около 8000 евро. Имаме нужда и от склад за съхранение на суровини и затова планираме да изградим още един такъв.

Славица Васов: Една от идеите е линия за производство на домашни тестени изделия, която ще осигури работа за съоръжението за 12 месеца. Преработката на плодове и зеленчуци ще се извършва през сезона, а през останалата част от годината ще се произвеждат домашни тестени изделия, като по този начин наемем повече хора, особено жени, които на село са по-уязвимата категория от мъжете.

Тодор Антов: Това е един пример, където общината би могла с подходящи мерки да подкрепи такива инвестиции, например, ние да даваме заплати на новите служители, а местното самоуправление да плаща техните вноски. Ако няма хора от селото, които да наемем, имаме възможност да организираме превоз на работници от Димитровград с нашите превозни средства.

Славица Васов: Едно от ограниченията е пътната инфраструктура. Обърнете внимание на участъка от пътя през Радейна и на изхода от това село към Смиловци и по-нататък към Манастирските воденици. Това възпира хората от намерението да направят нещо тук. Колко важен е пътят ще обясня и с примера на село Мъзгош, където имам семейно имение. По-рано рядко пътувах до там, но след като беше асфалтирана една част от пътя, това ме мотивира да отивам по-често. Не разбирам как могат в някои участъци на напълно добър път да поставят така наречената глазура, а тук имаме участъци, които са силно повредени, но никой не ги поддържа.

Как общността и селото гледат на начинанието Ви?

Тодор Антов: Когато започнахме това производство преди няколко години, пътят до имота беше непроходим. Отказахме се от една част на наш парцел, за да се прокара път. Общината помогна да го подобрят малко, а преди това селяните бяха принудени да използват много по-дълъг околен път. Купихме и осветителен стълб, който е поставен тук, а миналата година общината постави още един. Сега нещата тук изглеждат по-различно. За нас е много важно цялата общност да има полза от това, което правим, и е важно няколко семейства да осъществяват допълнителни приходи, като ни носят събраните плодове. Не забранихме на никого да влиза в съоръжението, за да научи нещо от нашия опит.

С. Иванов

Фото: Сергей Иванов / Славица Васов

Това медийно съдържание е част от проекта „Животът на село – от село и за селото“, който се съфинансира от Община Цариброд, като част от конкурса за съфинансиране на проекти за производство на медийно съдържание от областта на обществено информиране на езици в служебна употреба на тетиротията на общината през 2019 година.
Становищата, изразени в подкрепения медиен проект, не отразяват непременно позицията на органа, който е отпуснал средствата.

Написал/ла

Сергей Иванов е роден през 1975 година в Димитровград (Цариброд). Завършва Факултет по ветеринарна медицина и професионални курсове по опазване на околната среда, биологично производство и исползване на партиципативни методи в развитие на селските райони. Учредител е на природонаучно дружество „Натура Балканика”, както и на сдружението за развитие на биологично производство „Биобалкан”. От 2002 година активно участва в провеждане на много проекти в сферата на развитие на селските райони и особено в областта на опазването на местните породи домашни животни. Като студент е сътрудник на „Независне новине“ от Баня Лука. Автор е на няколко научни статии за опазване на генетични ресурси и документални филми за местните породи домашни животни. Със супругата си и двете деца отглежда магарета и овце във ферма край Цариброд. От 2018 година работи като журналист-сътрудник на портал ФАР.

Без коментар

Оставете коментар