Напълно обрасло с високи дървета и напълно облегнато на Стара планина, село Болев дол трудно може да се види, докато не влезете в него. Има само двама жители и две редки скъпоценности от миналото, оставени му от стечението на политически и други обстоятелства да ги пази.
Село Болев дол е на около тридесет километра североизточно от Цариброд. Според първото преброяване след освобождението от османско владичество през 1880 година то е имало близо 250 жители. През ХХ век жителите му са били много повече на брой, но в края на века са останали само 11.
Въпреки че се споменава в турските тефтери или кадастрални книги от началото на XV век, селото е на сегашното си място от началото на XIX век. Според легендата то е създадено на манастирски имот. Това донякъде е в логично несъгласие със селската чешма, датираща от края на XVII или началото на XVIII век. Тя е построена от турчин на име Сара като курбан (благодарност) на Аллах за някаква военна победа.
Чешмата е направена от камък, топ майсторска изработка. На предната фасада има двойна ниша със сводеста арка, над която е цокъл с арабски руни. Те са прочетени едва неотдавна, датирали са чешмата доста точно и са разказали историята на аскера (войника) Сара, на който е дарено цяло село в знак на благодарност за някаква победа. Според това Болев дол е чифчийско село, т.е. село на безземлени селяни, собственост на турчин. Според някои стари документи селото е имало до 12 къщи или семейства, с не много земя и добитък.
Ако обаче това все още е в областта на предположенията, които трябва да бъдат доказани или опровергани, чешмата е материализиран факт. С флорални мотиви, които я украсяват, надпис, който я идентифицира и следи от пигмент, които красноречиво свидетелстват колко великолепна е била някога, чешмата е истинска и неочаквана скъпоценнност.
Все още може да се види, че някаква червена боя е била доминираща, нишата и цоколът са били охра, докато флоралната декорация е била оцветена в зелено и жълто. Една особена история е водата от нея. В продължение на четири века тя блика питейна и винаги бистра, и по специален водопровод слиза от планината. Макар че няма подобна в по-широкия район на Цариброд, чешмата все още не е под културна защита.
Малко по-различна е историята на църквата „Свети Архангел Михаил“, която е на по-малко от километър от селото. Тя представлява малка еднокорабна постройка с олтарна апсида и таван под формата на удължено полукълбо. Църквата е иззидана от местен камък и е покрита също с местни каменни плочи, на няколко пъти е била стенописана и е паметник на културата от 1984 година.
Намира се край поток и на място, което сякаш е засадено в Стара планина. Официално е датирана в началото на XVII век, но мнозина и особено жителите на Висок я смятат за много по-стара и търсят корените й в ранното средновековие. До църквата се намира селско гробище, а някои смятат, че наблизо има и „латинско“ гробище, така че освен че е наводнена, тя многократно е била цел на търсачи на заровени съкровища.
Болев дол, както и много други царибродски села, е „изяден“ от несигурните политически обстоятелства, границата и училището. Наистина има много образовани хора с произход от Болев дол.
В момента това село има двама жители. Съдбата им е отределила да бъдат пазители на богатото му минало и на два изключителни паметника. Единият турски, а другият християнски.
Вижте във видеото какво в Болев дол засне операторът на ФАР.
Журналист: Теодора Петров / Слободан Алексич
Оператор: Стефан Павич
Монтаж: Микица Костов
Отговорен редактор: Петър Виденов
Продукция: Интернет Портал ФАР
ноември 2019
Това медийно съдържание е част от проекта „Животът на село – от село и за селото“, който се съфинансира от Община Цариброд, като част от конкурса за съфинансиране на проекти за производство на медийно съдържание от областта на обществено информиране на езици в служебна употреба на тетиротията на общината през 2019 година.
Становищата, изразени в подкрепения медиен проект, не отразяват непременно позицията на органа, който е отпуснал средствата.
