a

Днес е Бъдни вечер в България

Тази вечер, според Григорианския календар*, българите празнуват Бъдни вечер. Празникът е един от най-важните през годината и един от най-почитаните. Той е последният ден от коледните пости, които са свързани с родилните мъки на Божията майка, които започват на Игнажден. Въпреки разнообразните наименования на празника в различните региони на България /Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка/, всички са единодушни, че в полунощ, според православната църква, в една пещера около Витлеем се е родил Иисус Христос.

Бъдни вечер събира цялото семейство, защото е и празникът на дома, на семейното огнище и на предците ни, които вече не са сред нас. Традицията повелява ястията да бъдат постни, защото както вече писахме този ден е последният от коледните пости.

Характерното за този празник, е че християнските канони и езическите вярвания са силно преплетени. Според православната църква броят на ястията нямат значение, но в народните обичаи могат да се открият различни традиции относно трапезата. Вечерта всички членове на семейството сядат на масата. На нея трябва да има нечетен брой ястия – 7, 9 или 11. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. На трапезата трябва да има варено жито, варен фасул, сарми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища на България правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света. При разчупване на обредния хляб първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост.

Ето и някои от вярванията, свързани с Бъдни вечер. Вярва се, че каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юни. Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината. Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много. Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.

Забранено е моми, на които им е време да се омъжват, да месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата. Пепелта от бъдника и сламата не се изхвърля. Който седне на трапезата, не бива да се оглежда много, защото рано ще му побелеят косите.

Ние – екипът на портал ФАР пожелаваме на всички наши приятели българи топла и уютна семейна Бъдни вечер.

*Григорианският календар е въведен в употреба на 4 октомври 1582 г. в съответствие с була от 24 февруари 1582 г. на папа Григорий XIII, чието име носи и днес. Той поправя древноримския Юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции, за да се отчете по-точно дължината на тропическата година. Той е възприет в различните страни по различно време, като този процес продължава почти три века и половина. Въведен е в България със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 г.

Мария Гоцева

Фото: pixabay.com

Написал/ла

Мария Гоцева е родена през 1976-та година, в гр. София, Р. България. През 2001-ва година завършва Нов Български Университет, специалност „Персонифицирана аудиовизуална журналистика“, но любовта й към писаното слово я отвежда в дебрите на PR-а. Още като студентка работи в рекламните отдели на радио „Класик ФМ“ и радио „Веселина“. Работи като мениджър PR, Маркетинг и Реклама за представителя на моторни масла Valvoline за България в периода 2004-2005. Навлиза в дербите на медийните комуникации като експерт PR и Комуникации в комедийния тв канал GTV и в телевизия Re:TV. Работи като freelancer експерт PR и Комуникации като по този начин се чувства свободна да експериментира с различните направления в корпоративните комуникации – текстописец за модното ревю на бижута VELMAR, медийното отразяване на 2-рия сингъл на рок-група Силует – „Както крещиш“, фондация „Петя Иванова“ – в подкрепа на семействата с репродуктивни проблеми. Създава сайта Гоцеви от Цариброд, с цел представяне и опазване на миналото на една от най-старите царибродски фамилии, чиито корени са от средата на 19-ти век и чиито наследник е. Освен писането по белия лист, друга нейна страст е графичния дизайн. През 2013-та година завършва едногодишно следдипломно обучение по графичен дизайн към програма „Аз мога повече“ на Министерството на труда и социалната политика на Р. България. Участва в създаването на дигитален архив „Стари Цариброд“ в сътрудничество с виртуален музей „Цариброд“ - кауза, която има за цел да осигури безплатен интернет достъп до периодика, документи, книги, фотографии и лични спомени, свързани с историческото минало и с цел да предостави нови възможности за изучаване на битието и житието на царибродчани в различни направления. Мария Гоцева е щастливо омъжена и има дъщеря – тинейджър.

Без коментар

Оставете коментар