Тази вечер, според Григорианския календар*, българите празнуват Бъдни вечер. Празникът е един от най-важните през годината и един от най-почитаните. Той е последният ден от коледните пости, които са свързани с родилните мъки на Божията майка, които започват на Игнажден. Въпреки разнообразните наименования на празника в различните региони на България /Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка/, всички са единодушни, че в полунощ, според православната църква, в една пещера около Витлеем се е родил Иисус Христос.
Бъдни вечер събира цялото семейство, защото е и празникът на дома, на семейното огнище и на предците ни, които вече не са сред нас. Традицията повелява ястията да бъдат постни, защото както вече писахме този ден е последният от коледните пости.
Характерното за този празник, е че християнските канони и езическите вярвания са силно преплетени. Според православната църква броят на ястията нямат значение, но в народните обичаи могат да се открият различни традиции относно трапезата. Вечерта всички членове на семейството сядат на масата. На нея трябва да има нечетен брой ястия – 7, 9 или 11. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. На трапезата трябва да има варено жито, варен фасул, сарми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища на България правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света. При разчупване на обредния хляб първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост.
Ето и някои от вярванията, свързани с Бъдни вечер. Вярва се, че каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юни. Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината. Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много. Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.
Забранено е моми, на които им е време да се омъжват, да месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата. Пепелта от бъдника и сламата не се изхвърля. Който седне на трапезата, не бива да се оглежда много, защото рано ще му побелеят косите.
Ние – екипът на портал ФАР пожелаваме на всички наши приятели българи топла и уютна семейна Бъдни вечер.
*Григорианският календар е въведен в употреба на 4 октомври 1582 г. в съответствие с була от 24 февруари 1582 г. на папа Григорий XIII, чието име носи и днес. Той поправя древноримския Юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции, за да се отчете по-точно дължината на тропическата година. Той е възприет в различните страни по различно време, като този процес продължава почти три века и половина. Въведен е в България със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 г.
Мария Гоцева
Фото: pixabay.com
