a

Иван Николов: Малцинствените партии – само по мярката на сръбските интереси

На 21 януари 2020г., председателят на Парламентарната група на управляващата Сръбска прогресивна партия Александър Мартинович, внесе за разискване в Народната скупщина на Сърбия предложение за изменение и допълнение на Закона за избиране на народните представители.

Освен занижаване на избирателния ценз за влизане в Народната скупщина от 5% на 3%, има и други изменения, които касаят участието на малцинствените партии на изборите.

За малцинствените партии не се прилага разпоредбата за избирателен ценз. Но за това дали подателят на избирателната листа има статус на малцинствена партия или коалиция на политически партии на националните малцинства, решава Републиканската избирателна комисия въз основа на отделно уверение, което издава Националния съвет на съответното малцинство.

Така Националните съвети на националните малцинства на практика решават дали подателят на избирателната листа има статут на малцинствена партия или не и следователно дали може да участва на изборите или не!?

Абсурдното в случая е, че малцинствените партии са получили този си статут въз основа на Закона за политическите партии още при регистрирането им в Министерството на правосъдието. В техните решения за регистрация пише, че са регистрирани като малцинствени партии. Защо сега за това трябва да се произнасят Националните съвети на националните малцинства, които иначе нямат нито законодателна, нито изпълнителна власт? Очевидно, законодателят иска да им пробута задачата да отсяват благонадеждните от неблагонадеждните представители на малцинствата.

Освен всичко това, в предложението за изменение и допълнение на Закона за избиране на народните представители, не са прецизирани и критериите, по които Националния съвет на съответното малцинство може да удостовери, дали определена партия е малцинствена или не е. От тук нататък Националните съвети на националните малцинства имат право по свое усмотрение да решават кому да дадат уверение и кому не. С други думи, те решават дали и кои малцинствени партии да допуснат на изборите.

С оглед на това, че Националните съвети на малцинствата също са избрани от партии, които често пъти даже не са и малцинствени, основателно е опасението, че така формираните Национални съвети няма да допуснат своите политически опоненти на изборите.

Друг е въпросът дали такива кандидати за избори биха погазили достойнството си да искат милост от Националните съвети на малцинствата.

Примерно, партията на Сюлейман Углянин контролира Националния съвет на Бошняците. Според предложението за изменение и допълнение на Закона за избиране на народните представители, неговият жесток опонент Муамер Зукорлич трябва да пише молба на Углянин да му даде уверение въз основа на което Републиканската избирателна комисия ще решава дали той може да участва на изборите!?

Същият проблем има и унгарското национално малцинство. Демократичната общност на унгарците от Войводина навремето бойкотираше изборите за Унгарски национален съвет, заради множество нарушения на избирателния процес. Техният най-голям опонент, Съюза на унгарците, сега контролира Унгарския национален съвет и той ще решава дали да допусне или не опонентите си на избори.

Същите и още по-големи опасения има и хърватското малцинство. Според лидера на Демократичния съюз на хърватите във Войводина, Томислав Жигманов, въпреки че за регистриране на малцинствена партия са необходими 1 000 заверени заявления, за участие на републиканските избори избирателните листи трябва да бъдат скрепени с 10 000 заверени заявления. Така малките малцинства и техните малцинствени партии просто нямат никакъв шанс да участват на републиканските избори.

Нека да конкретизираме.

Българското малцинство към момента има четири регистрирани малцинствени партии. Националният съвет на българското малцинство се контролира от полу-малцинствената партия „Това сме ние – Владимир Захариев”, която е производно на Демократичната партия на Сърбия на Воислав Кощуница. Как от убеден сръбски националист Владимир Захариев се превърна в „лидер” на българското малцинството е въпрос на морал. Но това е отделна тема. Другите три партии – Демократична партия на българите, Партия на българите в Сърбия и Демократичен съюз на българите са опозиция. На практика, за да могат да участват на изборите през април, те трябва да целуват ръка на председателя на Националния съвет на българското малцинство Стефан Стойков и да го молят да им разреши да участват на изборите!? Стефан Стойков е подставено лице на Владимир Захариев и тук кръгът се затваря. За да участваш на изборите, просто трябва да си продадеш душата на дявола!

Нито един що-годе достоен и принципен политик няма да го направи. Демократичният съюз на българите винаги е бил принципна опозиция на политиката, която особено в последните две десетилетия съсипа Босилеград. Да иска милост от същата тази политика би било абсолютно предателство. Впрочем, ДСБ още преди повече от десетилетие излезе с позиция за бойкот на местните избори. Нещо, което сръбската опозиция едва сега се опитва да го прави.

Няма никакво съмнение, че със споменатото предложение за изменение и допълнение на Закона за избиране на народните представители, се цели да се делегитимират най-автентичните представители на националните малцинства и на тяхно място да се поставят послушни евет-ефендии, които да ги показват на европейските емисари като пример за „спазването на правата на малцинствата”.

С тези партийни хватки, управляващите националисти искат да подхлъзнат и да изолират малцинствата, които за тях винаги са били дезинтегриращ фактор за сръбската държавност. Вместо проблемите на малцинствата демократично да се разискват в Скупщината, те ще бъдат изхвърлени на улицата.

Голямата дилема не само на малцинствените, а и на всички други истински опозиционни партии в Сърбия е дали да се оставят на манипулациите на управляващата партия или просто да бойкотират изборите през април. С надеждата да се преборят ако не за равноправни и честни, то поне за по-човешки условия за избори.

Иван Николов, журналист, публицист и общественик от Босилеград

Фото: Владимир Кройф Захариев

Написал/ла
Без коментар

Оставете коментар