Козунакът, сладък обреден хляб, заедно с боядисаните яйца е част от традицията и се приготвя и консумира на Великден. Така предстоящите Великденски празници няма как да минат без този сладкиш на трапезата.
А кои са тайните на домашния козунак?
Козунакът е белег на градската култура и за разлика от Западна Европа, където става популярен сладкиш още през XVII век, в България се повява в края на XIX и началото на XX век.
В доста европейски страни се предлагат подобни на козунака сладкиши, поднасяни при специални случаи – например италианският панетоне, френските кифли бриош, немско-австрийският щолен, турският чорек.
В Румъния този Великденски сладкиш е популярен под същото име козонак, в Гърция се нарича цуреки, а в Русия великденският обреден хляб се казва кулич.
В български готварски книги от началото на миналия век вече има рецепти, които разкриват на домакините тънкостите за приготвяне на хубави козунаци.
Има няколко основни правила, за да се получи ароматен и пухкав козунак.
Много е важно всички продукти да са със стайна температура. За тази цел те трябва да се извадят от хладилника един – два часа преди началото на замесването на тестото. Маята се разтваря в малко прясно мляко и се смесва с една – две супени лъжици захар и брашно. Оставя се да втасва на топло, докато сместа шупне.
Брашното се пресява, в средата му се прави кладенче, в което се слагат разбитите яйца, захар, мляко и втасалата мая.
Замесва се тесто, като разтопената предварително мазнина се слага по малко отстрани в съда, в който се меси. По желание се добавят стафиди или други сушени плодове.
Меси се, докато тестото престане да лепне и при рязване с нож във вътрешността му се виждат мехурчета. За да стане козунакът по-вкусен, е добре мазнината да е смес от краве масло и свинска мас или олио (може и трите вида мазнина).
Готовото тесто се поставя в дълбок съд, покрива се и се оставя на топло да втасва – процесът отнема време.
Когато тестото удвои обема си, се разделя на части и се слага в тавите, в които ще се пече. Сега е моментът да бъде сплетено като плитка или да се приготви руло с плънка.
Оставя се отново да втаса и когато е готово, се намазва отгоре със смес от жълтък и прясно мляко. Поръсва се със захар и орехи или бадеми.
Козунаците се пекат на 200 градуса за десетина минути, после температурата се намалява до 180 градуса. Не бива да се препичат, за да не станат сухи.
Все пак днес козунакът вече не е само религиозен символ, а се е превърнал в хранителен продукт, вид тестен сладкиш, който може да се намери целогодишно в търговската мрежа.
Източник: sinoptik.bg / wikipedia
Фото: DIP Production
