Когато някой иска наистина да направи нещо и да реши проблем, тогава той не търси оправдание, а решение. Така и за сдружението на българското национално малцинство „Шопско оро“ от Панчево коронавирусната пандемия и Ковид-19 бяха по-скоро част от решението, отколкото проблем за организирането на втори Фестивал на шопската салата.
Ето защо маските и ръкавиците станаха неразделна част от приготвянето на шопска салата, а въпросът за разстоянието успешно беше решен в доста големия двор на семейство Маркови от Панчево, където освен пространство, гарантиращо безопасно разстояние за всички, за целта бяха използвани традиционният сайвант, който семейство Маркови търпеливо строи години наред, пренасяйки автентични детайли от старата им фамилна къща в село Врабча, Царибродско, и дърводелската работилница, която техните предци са имали в продължение на десетилетия в това крайгранично място, където живеят хора от българското национално малцинство.
Все пак този път имаше по-малко състезатели и гости, отколкото на първия фестивал, който се проведе миналата година в Иваново край Панчево, но миналогодишната атмосфера на дружелюбие и радост се повтори напълно. За това се погрижиха специално поканеният оркестър, самото сдружение „Шопско оро”, братя Маркови и всички участници и гости.
Официално имаше седем отбора, а преди състезанието подпредседателят на „Шопско оро” Любинко Марков предупреди участниците в състезанието за простите, но все пак строги критерии при приготвянето на шопска салата.
Той повтори, че в тази салата влизат само домати, краставици, чушки, пълномаслено сирене и олио и че ще бъдат оценени вкусът, миризмата и общото впечатление, като даде на състезателите само половин час, за да приготвят своите експонати, които бяха изложени и дегустирани в порции от по половин килограм всяка.
Тричленното жури се състоеше от миналогодишния му председател и консул в Посолството на Република България в Белград Георги Христов, победителя в миналогодишния първи фестивал Стефан Тодоров и представителката на жените традиционни шопски готвачки Васка Попов.
Получи се впечатлението, че на журито беше необходимо повече време, за да огледа и вкуси от експонатите и да вземе решение, отколкото самите състезатели са ги приготвяли, и затова първо реши да даде специално признание на отбора „Блажа и децата“ за естетически външен вид. На трето място се класира момиченцето Атина от Панчево, което беше единственият член на отбора си, второто място бе спечелено от отбора на Мира и Света, които идват от селата Звонци и Петачинци, а шампион стана отборът „Русимовци“, който представляваше село Поганово, Царибродско.
Членът на журито Васка Попов заяви, че тримата са имали много трудна задача, защото са искали да бъдат пределно обективни, но накрая са били единодушни в своите решения. Миналогодишният победител Стефан Тодоров призна, че му е било по-лесно да спечели победата, отколкото да членува в журито, а председателят на журито Георги Христов обясни, че шампионът е определен от детайлите, по-точно от качеството на сиренето в чинията на победителите.
По-късно водачът на отбора победител Драголюб Тошич разкри тайната на тяхната победа, като каза, че става дума за козе сирене, което им е изпратено от Поганово. Той заяви, че е изключително щастлив да бъде член на журито следващата година и пожела дълголетие на фестивала, а на себе си и на всички от двора на семейство Маркови да участват още дълги години в тази уникална проява, посветена на шопската салата в света, но и проява, която предлага дружелюбие, запознаване и колективна радост.
Организаторите подсигуриха награда за победителите, така че първокласният отбор ще има безплатен едномесечен престой в старата къща на семейство Маркови в село Врабча, или по-точно в махала Провалия, в период по свой избор.
От 2008 година шопската салата, която се популяризира по този толкова хубав начин от членовете на сдружението „Шопско оро” от Панчево, е не само един от най-известните специалитети на балканската кухня, но благодарение на България, тя е и част от европейското културно наследство. Затова може да се каже, че това сдружение тачи традиционните ценности на българското национално малцинство в Сърбия, включително традиционните кулинарни специалитети, както и фолклорното богатство на българите като цяло.
Ако добавим към това желанието им да го правят чрез сайванти, етно-дворове, малки автентични кътове и дори модели на сакрални обекти и опита им да систематизират всичко това в експозиции според занаятчийските и обичайните традиции на българите в Сърбия, тогава бъдещето на проявата, както и бъдещето на всички автентични традиции са в ръцете на добронамерени хора.
Източник и фото: ФАР
Това медийно съдържание е част от проекта „Фолклорното богатство на българското малцинство“, който се съфинансира от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия, като част от конкурса за съфинансиране на проекти за производство на медийно съдържание на езиците на националните малцинства през 2020 година.
Становищата, изразени в подкрепения медиен проект, не отразяват непременно позицията на органа, който е отпуснал средствата.
