a

„Фолклорното богатство на българското малцинство“ – истории за хората и игрите (1)

Това, което един народ отличава от другите са не само езикът, писмото, литературата и културата, но и обичаите, носиите, традиционните песни и танци, изкуството, което се предава от поколение на поколение или накратко – фолклорът.

При народите, които са били по-изолирани и които поради различни исторически обстоятелства приемат по-късно глобалните и европейски ценности, именно фолклорът е бил доминиращият вид на изразяване, почти до втората половина на XX век.

Такъв е случаят с българите, особено за по-голямата част от тях живеещи в границите на днешната Сърбия, а в запазването на традиционните им фолклорни ценности важна роля изиграва фактът, че живеят в райони с преобладаващо селско население.

Колко искрено и чисто е било тяхното народно изкуство и колко са му били посветени, може би най-добрият пример е от Цариброд, 1933 г. Тогава, т.нар. царибродски „Соко“ участва в мероприятието „Люблянски срещи“ (срб. Ljubljanski slet), където с народни песни и игри представлява района на тогавашната Моравска бановина. Групата е била съставена от местни играчи, певци и музиканти, които направо от улиците и местата, където хората са се събирали на веселба и почти без подготовка и хореограф успяват да осъществят огромен успех при най-големия фестивал на спортните и културните постижения в Кралство Югославия.

This image has an empty alt attribute; its file name is 241-1024x683.jpg
Пощенска марка от 1933 г. (kupindo.com)

Тъй като е изпълнила своето предназначение, тази първа фолклорна група, която представя фолклорните умения на българите от района на днешната Югоизточна Сърбия, е била разпусната. Въпреки това, дори и в днешно време са запазени спомени за майсторството, което Милка (Мица) Гогова Пунина, по професия медицинска сестра, е показвала при свиренето на дудук или пък за великия цигулар Жорж Гайдаров, часовникар и златар и за Младен Чида, единственият професионален музикант.

Вероятно от вълната на това поколение от Цариброд е произлязла и Маргарита Иванова Дикова, една от най-признатите хореографи в България и сътрудничка на основоположника на съвременния фолклорен израз – световноизвестният Филип Кутев.

След първия фолклорен състав, необходими са били повече от десет години, за да се сформира нова фолклорна група в Царибродско и тя се създава след Втората световна война. Нейната задача е да представи и запази фолклорното богатство на българите в Сърбия, или на т.нар. тогава „българската националност“.

Подобна е била ситуацията и в Босилеград, но и в други райони населени не само с българи, а и с други народи.

По този начин се създават културно-художествени дружества, които в малките градове и села съхраняват българското културно наследство. Благодарение на такива ентусиасти се запазват много български и шопски игри в оригиналния си вид. И до ден днешен те са в репертоарите на професионалните ансамбли от Сърбия и България и са награждавани с най-престижни признания на различни фестивали в световен мащаб.

Именно, на наследниците на такъв един поглед върху културното наследство, ФАР ще съсредоточи вниманието си в няколко журналистически статии. Те не само продължават пътя на своите предшественици, но го обогатяват с нови форми, хореографии и стил, който макар и да не е много по-различен от автентичния, е по-съвременен и възприемчив за публиката и почитателите на този вид изкуство по целия свят.

This image has an empty alt attribute; its file name is 242-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 243-1024x683.jpg

В Царибродско това е Културно-художественото дружество „Цариброд“, което работи към Културния център в града. Автентичните шопски игри от тези краища, които изпълняват членовете на дружеството, не са само тяхна отличителна черта, но са и част от изпълненията на големи културно-художествени дружества, както и на професионални ансамбли от Сърбия.

КХД „Цариброд“ е стълбът около който всяка пролет се събират танцьори от близки и по-далечни градове от Сърбия и България, за да участват в международната проява „Нишавски хоровод“, която официално съществува от 2001 г.

Също така, ФАР ще представи и кратка история на царибродското дружество, чиито корени са още преди Втората световна война, някъде към 1933 г. и вече споменатото участие на царибродския „Соко“ в Люблянските срещи.

Ще бъде разказана и историята за незабравимите „майски срещи“, в които всички национални малцинства в бивша Югославия се имали възможност да покажат богатото си фолклорно наследство.

This image has an empty alt attribute; its file name is 244-1024x683.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 245-1024x683.jpg

ФАР ще направи преглед и на традиционните народни танци от Босилеградско краище, които изпълняват Културно-художественото дружество при Културния център в Босилеград и дружеството, което работи в рамките на Спортното сдружение „Младост“ от същия град.

Първото дружество е създадено след Втората световна война, докато другото пък е с по-нова дата. Общото е, че запазват и съхраняват фолклорната традиция на българите в Пчинския окръг. Освен българите, песни и танци от този край играят и сърби, и други народи.

ФАР ще ви представи и два международни фолклорни фестивала от Босилеградско. Единият е с 27-годинишна традиция и е „Детски Великденски фестивал“. Другият съществува 11 години и се казва „Босилеградско краище пее и танцува“.

Няколко медийни съдържания ще бъдат посветени на опазването на многоезичието и мултикултурализма на банатските българи от с. Иваново, намиращо се на територията на гр. Панчево.

This image has an empty alt attribute; its file name is 246-1024x683.jpg

Именно, в това място, Сдружението на банатските българи „Иваново – Банат“ основава през 2011 г. Културно-художественото дружество на банатските българи Павликени „Иваново 1868“. Дружеството, чиято работа се основава на културно-просветни и сценично-музикални дейности, работи към Културния дом „Жарко Зренянин“, създаден през 1961 г. Най-впечатляващата му хореография са т.нар. „Сватбените игри на Павликените“, които са характерни за българите от Банат. Чрез тези, но и други игри от този край ще бъдат разказани истории за хармоничния живот на българи, унгарци, германци и сърби, не само в Иваново и Банат, но и в цяла Войводина.

И на края, трябва да си припомним, че игрите и песните са съвременници на словото, а може би и неговите предшественици. И това е случай за цялото земно кълбо и за всяка нация в него. От друга страна, всеки народ, в допълнение към други характеристики, които го правят народ, има фолклора като основа на своята специфика. Ето защо “фолклорното богатство на българското малцинство” има голямо значение за запазването на народните игри и песни както и за културното оцеляване на българите на територията на днешна Сърбия.

Източник и фото: ФАР

Това медийно съдържание е част от проекта „Фолклорното богатство на българското малцинство“, който се съфинансира от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия, като част от конкурса за съфинансиране на проекти за производство на медийно съдържание на езиците на националните малцинства през 2020 година.
Становищата, изразени в подкрепения медиен проект, не отразяват непременно позицията на органа, който е отпуснал средствата.

Написал/ла
Без коментар

Оставете коментар