a

Възпоменателен ден за Западните покрайнини – 8 ноември

8 ноември, на църковния празник Архангел Михаил, се отбелязва и Денят на Западните български покрайнини. Това е черна страница от българската история.

На 27 ноември 1919 г. е подписан Ньойският диктат, с който за България приключва Първата световна война. По силата на този договор Македония е поделена между Гърция и Сърбия, като за България остава само Пиринския край, и то без Струмишко, което също попада под сръбска власт.

Попарени са и надеждите за излаз на Бяло море. Още по-болезнено е това, че България трябва да се раздели с изконни свои територии, които дотогава са били в нейните граници, дори и според Берлинския договор – Румъния си присвоява Южна Добруджа, а Сърбия поглъща и Западните покрайнини – Тимошко, Царибродско и Босилеградско. Така се очертава една от най-нехуманните граници, наречена от журналистите тогава “черната граница”.

This image has an empty alt attribute; its file name is 93-1024x683.jpg

Тя разсича 25 български села, като разделя къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, черкви, пътища, семейства, роднини и приятели. В граничните села е забранено да се държат кучета, да се сеят високи селскостопански култури, да се свети нощно време. Българското население посреща с бурни протести решението на Ньой. Три години българките от Западните покрайнни носят черни забрадки.

Вече един век българите, останали в пределите на Сърбия, се борят за опазване на своя език и български традиции и успяват.

Източник: БНР

Фото: Стефан Павич / Владимир Кройф Захариев

Написал/ла
Без коментар

Оставете коментар