Християнският свят, който почита Григорианския календар, на 25 декември (нов стил) чества Рождество Христово, Коледа или Божич, един от най-светлите християнски празници. С рождението на Божия син – Исус Христос се слага началото на ново летоброене.
Според повечето историци, първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр. Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата “календе”). През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент – сияещата елха.
Според Евангелието
По Евангелието, раждането на Христос е станало в град Витлеем, в римската провинция Юдея. Пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 години след възстановяването на Йерусалимския храм. С приближаването на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идващия Месия. Малко преди раждането на Божия син, майка му Мария заедно с Йосиф отишла във Витлеем, който по онова време бил незначителен град в околностите на Йерусалим. Във Витлеем Мария и Йосиф не могли да намерят място в страноприемница и били принудени да се подслонят в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В нея Мария родила сина си, повила го в пелени и го положила в ясла, където били привързани осел и вол. С дишането си животните сгрявали Младенеца.
В мига на Рождеството в небето пламнала чудна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус бил почетен и от трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.
Обичаи
Коледа е своеобразно продължение на Бъдни вече и се свързва с размяна на подаръци в семейството, както и с подаръци от Дядо Коледа и други митични персонажи. Тогава свършват Коледните пости и обядът е блажен и много богат.
В народния календар Рождество Христово започва в полунощ с обичая коледуване, в който участват мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Те се наричат коледари, коладници, коледаре или коледници. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специални коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски краваи, пари и различни храни.
Коледарите се събират отново на 26 декември, за да разпределят краваите помежду си. Всеки взема кравая на своята любима. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели онзи, който даде най-много пари. Останалите събрани продукти се разпродават и средствата се дават на църквата или на училището.
По народното поверие, коледният ден показва какво ще бъде времето през годината. Народът се надява на студени дни, което означава, че годината ще бъде здрава. На Коледа семействата се сближават и всички лоши спомени изчезват.
Коледа се празнува три дни. Към Коледните празници се числи и Стефановден, който е на 27 декември и е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан. Със Стефановден завършват Коледните празници.
Нека сиянието на Рождество Христово озари вашите сърца и ви донесе здраве, благоденствие и удовлетворение!
Подготвил: П. Виденов (източници: ФАР / БНР / Дарик)
Фото: Стефан Павич
