Христо Ботев е оставил светла диря в съзнанието на поколения българи

На 6 януари се навършват 173 години от рождението на великия български революционер, поет и публицист Христо Ботев.

Ботев е един от най-обичаните национални герои, който е оставил светла диря в съзнанието на поколения българи.

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

This image has an empty alt attribute; its file name is 47-1024x683.jpg

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник “Гайда”, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев – “Майце си”.

От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата вестник “Дунавска зора”. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – вестник “Знаме”.

През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката “Песни и стихотворения”. Априлското въстание го подтиква да създаде чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба “Радецки” и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.

This image has an empty alt attribute; its file name is 48-1024x683.jpg

Той живеее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и революционното си дело.

Годишнината се отбелязана в цяла България с редица тържества и ритуали с участието на представителни подразделения от Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили, Съвместното командване на специалните операции, Националната гвардейска част.

Пред паметника на големия български поет и революционер в родния му град Калофер бе положен гирлянд на славата.

Тържествената церемония започна с военен ритуал от двора на Националния музей “Христо Ботев”. Поднесени бяха венци и цветя пред паметниците на Ботев и на неговата майка Иванка Ботева. Много калоферци и гости на града изкачиха стълбите до мемориалния комплекс, за да отдадат почит към живота и делото на героя.

Творчеството на Христо Ботев оставя белег в сърцата на всички родолюбци и патриоти. Сред най-известните му произведения са „Майце си“, „На прощаване“, „Елегия“, „Делба“, „До моето първо либе“, „Хайдути“, „Пристанала“, „Борба“, „Странник“, „Георгъовден“, „Патриот“, „Хаджи Димитър“, „В механата“, „Моята молитва“, „Зададе се облак темен“, „Ней“, „Обесването на Васил Левски“, „Защо не съм…?“, „Послание“ и др.

Подготвил: Петър Виденов (източници: news.bg / BTV / БНР / focus-news.net)

Фото: Стефан Павич (бюст-паметник на Ботев пред ОУ „Христо Ботев“ в Цариброд)

Написал/ла

Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор вече 21 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Виденов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Без коментар

Оставете коментар