Отдадох на изобразителното изкуство целия си живот и изключително съм удовлетворен от наградата на Министерството на културата на Република България. Надявам се, че приносът ми в тази сфера ще остави трайна следа, като част от развитието на културния и обществен живот в Цариброд, Сърбия и България през последните пет десетилетия.
Съгласно решение на министъра на културата на Република България, видният български творец и известният царибродски скулптор Димитър Илиев е удостоен с най-високата награда на Министерството на културата – Почетен знак „Златен век“ – „Печат на Цар Симеон Велики“, златен, грамота и парична награда.
Илиев се нареди сред седамдесет и две наградени изявени личности и институции за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май 2020 година – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Почетното отличие на Министерството на културата „Златен век“, в различните му категории, традиционно се присъжда на дейци от различни области на културата и изкуствата за техния принос за поддържането и разпространението на българските традиции и духовност в България и по света.
Изтъкнатият скулптор и художник Димитър Илиев от Цариброд дълги години работи в областта на скулптурата, живопистта и рисунката и досега има 30-ина самостоятелни изложби. Той е добре позната фигура в художествения живот на двете съседни държави – Сърбия и България.
Роден е през 1950 г. в Цариброд. Завършил е средно художествено училище в Ниш. Дипломирал се през 1977 г. в Художествена академия в София, специалност скулптура, при професор Димитър Даскалов, където е получил и магистърска степен. Член е на УЛУС. Участвал е в над 200 колективни изложби в Сърбия и чужбина. Автор е на редица сценични оформления, както в театъра, така и в отделни културни прояви.
Димитър Илиев е инициатор и създател на Международния художествен пленер „Погановски манастир“ през 1993 г. и е един от основателите на галерията „Методи Мета Петров“ в Цариброд, където е ръководител над 20 години. Освен със скулптура и изобразително изкуство повече от две десетилетия се е занимавал и с педагогическа дейност, благодарение на което днес немалък брой негови ученици са завършили художествени училища и академии.
По повод празника на гр. Цариброд през 2007 г. е лауреат на Общинско признание за афирмиране на художественото изкуство. През същата година по покана на българското Министерство на културата има самостоятелна изложба в зала „Средец“ в София. Експозицията включва скулптури и рисунки. С подобна изложба, а по повод 50 години от първата си самостоятелна експозиция и 40 години от дипломирането си в Софийската художествена академия, творецът се представи в Галерията „Академия“ в столицата на България. Последната му изложба е в Галерията „Чедомир Кръстич“ в гр. Пирот през 2020 година.
По думите на проф. Свилен Стефанов творбите на Илиев се отличават с характерна личностна стилизация и говорят за едно достойно артистично присъствие.
Категоричността и задълбочеността в рисунките и скулптурите носят и предават характера на пластичния език, с който си служи при създаването на своите художествени творби, казва за творчеството му проф. Росен Тошев.
Димитър Илиев е значим автор за сръбската и българската артистична общност. Живее и твори в Цариброд.
С видния български творец разговаряхме за голямата награда, житеският и творчески път.
„Отдадох на изобразителното изкуство целия си живот и изключително съм удовлетворен от наградата на Министерството на културата на Република България. Надявам се, че приносът ми в тази сфера ще остави трайна следа, като част от развитието на културния и обществен живот в Цариброд, Сърбия и България през последните пет десетилетия“, сподели пред ФАР Илиев.
На какво се дължи любовта ви към скулптурата и живописта?
Във фамилия ми има 10 художници (професионалисти и любители). Живеейки в едно такова обкръжение, още като малък обикнах изобразителното изкуство. Особено ме радва фактът, че и синът ми Теодор вече тръгна по моиете стъпи. След средното художествено училище в Ниш, той се дипломирал в Националната художествена академия в София, специалност живопис, стана художник и много се гордея.
Бихте ли споделили кога започна Вашият творчески път?
От 1967 година до сега имах 30-ина самостоятелни изложби. Първата ми изложба беше в родния ми град. След това експонирах в галериите в София, Велико Търново Белград, Ниш, отново в Цариброд, Пирот, Алексинац, Прокупие, Зайчар, Бор и други градове. Участвал сам и в редиха колективни изложби и в художествени пленери. По случай 30 години от дипломирането ми в НХА в София, през 2007 година имах голямо удоволствие и чест, отново да се представя в столицата на България в Галерията „Средец“. Успехът на изложбата се дължи и на факта, че по този начин отдадох почит и на своя професор Димитър Даскалов, при когото се дипломирах. В същия клас се дипломираха и сега вече известните имена – Вежди Рашидов, водещ скулптор в България, както и колегите Питер Орос (Будапест), Петър Едличка (Прага) и Ивана Савова (Братислава).
Имах още една юбилейна изложба в София през 2017 година, а желанието ми беше да покажа един самобитен и оригинален творчески поглед и уверено извървян път в необятните светове на рисунката и пластиката. С подобна експозиция се представих и пред любителите на скулптурата и живописта в Пирот в края на миналата година.
И макар че имахте възможност да живеете във Франция, останахте в малкия Цариброд. Защо?
По покана на някои мои добри приятели още през 1980 година трябваше да започна работа в една галерия в Париж. Но, това не се получи. Просто не исках да напусна родния си град, който много обичам.
От кои мотиви се вдъхновявате?
Интересувам се е предимно от човешката фигура, която често интерпретирам чрез уголемени части на тялото с цел да се засили усещането. Фигурите ми са реални, стилизирани или асоциативни. Особено внимание обръшам на чертежа, който представлява основната форма на художествения ми израз и основата на пластичното моделиране. В творческата ми дейност са застъпени и фигури, и рисунки, така че с такива творби се представям на самостоятелните изложби.
Освен със скулптура и изобразително изкуство Вие сте се занимавали и с педагогическа дейност.
Да, повече от 20 години работех като преподавател в основното училище и в царибродската гимназия. Популяризирах изобразителното изкуство сред децата и съм доволен, че много мои ученици завършиха художествени училища и академии.
Вие сте инициатор, създадетел и дългогодишен организатор на Международния художествен пленер „Погановски манастир“. Как оценявате това културно мероприятие?
Този пленер е създаден през 1993 година и полагахме големи усилия да се запази високото реноме на проявата, която се нарежда сред няколкото най-значителни културни събития в Сърбия. От създаването си до днес в него участваха към 300 художници от различни страни и континенти. Картините, създанени по време на пленера, представляват изключителна сбирка, която на изложбите предизвиква особен интерес. Мисля, че мероприятието има невероятен чар, с който с нищо не може да се сравни. Благодарение на тази проява галерията притежава ценна колекция с около 600 творби и се надявам, че ще съществува и занапред заедно със средновековната магия на манастира „Св. Йоан Богослов“, ждрелото на река Ерма и село Поганово, където творят участниците в колонията.
Колко изложби организирахте от 1995 година като ръководител на галерията, която носи името на прочутия царибродски карикатурист и художник Методи Мета Петров?
Мисля, че царибродската галерия стана своеобразен храм на изкуството. Докато бях ръководител организирах над 300 изложби, а общо около 450. Любителите на изобразителното изкуство видяха различни експозиции на художници от Сърбия и от чужбина. В галерията се провеждаха и други културни прояви. Общо взето имахме една интересна и разнообразна програма. Осъществихме и добро сътрудничество с различни културни институции, особено с Националната художествена галерия от София и Столична библиотека, както и с Галерията УЛУС от Белград, с Галерията “Чедомир Кръстич” от Пирот, с Галерията за съвременно изкуство от Ниш и други културни институции.
Докато бяхте управител на галерията организирахте още едно за българското малцинство ценно мероприятие – грънчарска работилница.
Грънчарската работилницата се е провеждала с подкрепа на Министерството на културата на Република Сърбия и Националния съвет на БНМ. В нея участваха ученици от основното училище и гимназията. Млади хора се интересуваха от изкуството и особено от грънчарския занаят. Желанието ми беше да запазим културно-историческото наследство и традиционните занаяти, които полека изчезват.
Екипът на ФАР отдава заслужена почит и уважение както към този бележит човек и художник, така и към творчеството му и изказва голяма благодарност на г-н Христо Христов, бивш консул на Република България в гр. Ниш (2014-2018) за оказаното съдействие и помощ при изготвянето на тази статия.
П. Виденов
Фото: Стефан Павич / Росен Тошев / личен архив на Димитър Илиев
