12 март е Световният ден срещу цензурата в интернет. Той се отбелязва от 2008 г. по предложение на неправителствени организации, сред които “Репортери без граници“ и “Амнести Интернешънъл“, предаде БНР.
Колко трудно е да се анализира интернет?
Темата коментира в “Нашият ден “Методи Дреновски, управител на голяма хостинг компания.
“Факт е, че интернет дава възможност за много лесно разпространение на информацията, свобода на всеки човек да изрази това, което мисли. Особено в последните години, когато се появиха социални мрежи, технологиите се развиват и дават възможност на всеки човек да създаде собствен уебсайт, блог или да използва друга платформа, за да изрази своето мнение свободно и публично.“
“Всяка свобода е свързана и с отговорности. Всяка свобода може да доведе до спекулации с нея. И тук естествено се е появила цензурата, не само в медиите и интернет, но се е появила много преди това. Това са нормите и правилата, които формират нашето общество. Може би има полезна цензура, може би има и не толкова полезна. Невинаги цензурата е нещо лошо.“
Цензура в интернет и свобода на словото
“Има различни видове цензура – едната се налага от държавата, свързани с геополитически интереси, корпоративна цензура и общностни цензури, където в дадено общество се налага някакъв вид контрол върху това, което си говорят. Цензурата в интернет, която може да се наложи в публичния ѝ вид, която да влияе на обществени медии, може да е свързана с определени регулации в криминализиране на определени действия. Корпоративната цензура вече зависи, говорим само за интернет компании, е нещо, което налагат самите корпорации по едни или друг начин. Виждаме в социалните медии, че всяка една социална медия в един момент може да заеме някаква позиция, която е корпоративна и тя съответно взима определени мерки.“
Бъдещето
“Със сигурност симбиозата между човека и компютъра ще се засилва все повече. И технологичните аспекти ще влияят все повече върху живота на хората и върху медиите.“
Темата коментира в “Нашият ден“ Нели Огнянова, медиен експерт.
“Освен формалния повод в последно време и много специфични поводи ни водят към темата за цензурата в интернет. В Европейския парламент беше направено обсъждане на свободата на медиите в три държави от ЕС – Полша, Унгария и Словения. Комисар Вера Юрова призова за нови инструменти за защита на свободата на словото в ЕС. За по-добра връзка между защитата на върховенството на закона и свободата на словото, както знаем това е нов инструмент, който включва в себе си и мониторинг върху медийната свобода и медийния плурализъм. Заедно с това през вчерашния ден станаха ясни и предложения на “Репортери без граници“, които се отнасят до медийната свобода, специално в България в няколко насоки – сигурност на журналистиката, мерки, свързани с финансирането, кой да бъде и кой никога да не бъде финансиран с публичен ресурс и европейски средства, защото не отговаря на определени стандарти, на трето място, достъпът до информация е нещо много важно. За да имаме свобода и за да няма реална цензура, журналистите, медиите, гражданите трябва да имат гарантиран достъп до информация. И на четвърто място са мерките за етика и професионализъм.“
“В последната Българска конституция има изричен запис, който казва “Цензурата е забранена“. Остава да видим какво представлява цензурата, защото в Конституцията дефиниция няма, и има ли случаи, в които намесата да е законна. Цензурата е намеса в съдържанието, само че не всяка намеса в съдържанието е цензура. Понякога е възможно при определени обстоятелства намесата в съдържанието да е необходима от гледна точка на защита на правата на хората.“
“Големият въпрос е как едновременно и дали е възможно да няма незаконно съдържание в една платформа и същевременно да не се засяга свободата, многообразието и законното съдържание.“
Източник: БНР
Фото: pixabay.com
